Решение № 197 от 5.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 612/2008 г.

Решение № 197 от 5.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 612/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на "О. п. транспорт" ЕООД, гр. Г., срещу въззивно решение от 13.11.2007 г. по гр. д. № 356/2007 г. на Великотърновския апелативен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Според касатора въззивният съд необосновано е приел, че липсват категорични доказателства ответницата да е получила въпросните 1200 абонаментни карти. Не са обсъдени в цялост събраните доказателства. Приел е, че по пет броя искания - 30, 34, 58, 65 и 78 не фигурира подписът на ответницата, а оттам и че тя не е получила тези абонаментни карти, поради което не следва да носи отговорност. Изводите не съответстват на събраните доказателства, в т. ч. на счетоводната експертиза и установеното от нея по аналитичните сметки на всички касиери. Оттам следва само че единствено Д. И. през процесния период е продавала процесните карти. Ответницата по касационната жалба Д. М. И., гр. Г., не изразява становище. Контролираща страна МФ не изразява становище по жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди изложените от касатора доводи и с оглед данните по делото, намира следното: С обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е отменил решение № 65 от 28.05.2007 г. по гр. д. № 107/2006 г. на Габровския окръжен съд и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е отхвърлил предявеният чрез акт за начет, вх. № 430/4.11.2005 г. на Агенция за държавен вътрешен финансов контрол, ТД-Плевен, съставен при извършен вътрешен одит на "О. п. транспорт" ЕООД, гр. Г., иск против Д. М. И. за сумата 22 800 лева, представляваща липса, ведно със законната лихва и мораторна лихва от 1 817,67 лева. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че актът за начет от 4.11.2005 г., съгласно чл. 299, ал. 3 ГПК (отм.) има действие на искова молба. Ответницата Д. И. е била отчетник по смисъла на закона и може да носи пълна имуществена отговорност, съгласно чл. 31, ал. 1 ЗДВФК. Съгласно чл. 301, ал. 1 ГПК (отм.) фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до доказване на противното. Ответницата е оспорила подписа си за искания № № 3* и от графологическата експертиза е установено, че тя не е подписвала тези искания. Не е установено по делото процесните "ценни образци" да са и зачислени и предадени. Следователно констатациите в акта за начет са оборени и не следва да се ангажира имуществената отговорност на ответницата по реда на чл. 2, ал. 1 ЗДФК (отм.). Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Въззивният съд е анализирал всички относими към спора факти и събраните в процеса доказателства, въз основа на които е направил и съответните правни изводи за неоснователност на иска. Неоснователни са доводите на касатора, че изводите на въззивния съд са в противоречие с доказателствата по делото. Това е така, защото данните по делото не сочат категорично ответницата да е получила като "отчетник ценни образци" процесните абонаментни карти и образци, които се изписват въз основа на направено искане. По делото е било установено, че абонаментните карти от МФ се заприходяват със складова разписка и се изписват по искания, в които се посочват номер на искането, брой карти и вид. От графологичната експертиза е било установено категорично, че процесните искания не са подписани от ответницата И. Нещо повече, установена е практика в ищцовото дружество, исканията да се подписват от трето лице (св. В.). Счетоводната експертиза е установила, че не са налице неотчетени заприходени на И. "ценни образци" и карти за процесния период. За същия няма отчитане на карти от друго МОЛ, в счетоводните регистри на дружеството няма заведена липса на СМЦ - ценни образци, няма данни за правилно извършена инвентаризация съгласно ЗС. На лентите на фискалното устройство са отчетени всички продажби на абонаментни карти и билети за групови пътувания, които за периода са на стойност, съвпадаща с отчетеното от ответницата. За липсващите карти от № до № не може да се установи дали са получени от И., тъй като няма приемо-предавателни протоколи, исканията не са подписани от нея, няма друга първична документация. При тези данни въззивният съд е направил законосъобразни изводи за неоснователност на иска. Те са съобразени и с разясненията, дадени в ПП № 5/55 г. (и № 7/80 г.) ВС, съгласно които е недопустимо със свидетелски показания/освен при условията на чл. 134 ГПК (отм.) да се установява движението и отчитането на стоково материални ценности, поради изискванията за писмена документация за движението и отчитането им, залегнали в инструкциите за счетоводната отчетност и ЗСч. Ето защо и в разглеждания случай предаване на картите и образците на ответницата не може да се установява със свидетелски показания. Изводите в обжалваното решение, че са оборени са констатациите по акта за начет, са законосъобразни. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.