Решение № 1357 от 8.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от В. Станков срещу решение 2393/12.04.2022 г., постановено по адм. д. 4773/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на В. Станков срещу ревизионен акт Р-22221018007374-091-001/29.09.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който на В. Станков са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г. в общ размер на 25 789, 59 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» София изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22221018007374-020-001/03.12.2018 г., изменена със заповед Р-22221018007374-020-002/17.09.2020 г., изменена със заповед Р-0300252003832-020-003/12.03.2019 г. издадени от органи по приходите в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на В. Станков за определяне на задълженията му за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец за периода 2012 г. и 2013 г. и за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад Р-22221018007374-092-001/30.04.2019 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22221018007374-091-001/29.09.2020 г. В хода на ревизионното производство е установено, че В. Станков е местно физическо лице, член е на управителния съвет на сдружение "Спортен клуб Аква суб Софарма", и едноличен собственик на капитала и управител на Ве Суб Интернешънъл ЕООД. За 2012 г. е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, За 2013 г. не е подадена такава. С цел събиране на доказателства за данъчното облагане органите по приходите са предприели процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад. На основание чл. 124, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК и чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК на ревизираното лице е връчено уведомление Р-22221018007374-113-001/30.04.2019 г., с което е информирано, че при ревизията е установено наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, поради което основите за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периоди от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. Установено е, че в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. жалбоподателят е декларирал годишен облагаем доход по трудови правоотношения, получен от Ве Суб Интернешънъл ЕООД, в размер на 3 739, 68 лв. При ревизията са изследвани движението на парични средства по банковите сметки на жалбоподателя за ревизираните периоди и наличните такива към 1 януари и 31 декември на всяка данъчна година, попадаща в обхвата й. Установено е, че към 01.01.2012 г. паричните средства по банковите му сметки са в общ размер на 11 216, 74 лв., към 31.12.2012 г. - 12 051, 25 лв. и към 31.12.13 г. - 8028, 45 лв. Установено е, че през 2012 г. жалбоподателят е получил по банковата си сметка преводи от физически лица, с основания за плащане "плащане водолазен костюм", "плащане водолазно оборудване", "захранване на сметка", "вноска", "плащане", "личен превод", "захранване", "поръчка към pacific - bg" в общ размер на 2148, 54 евро, с левова равностойност - 4202, 18 лв., а през 2013 г. 1125, 07 евро, с левова равностойност - 2200, 45 лв. При така установената фактическа обстановка, ревизиращият екип е направил заключение, че през 2012 г. и 2013 г. жалбоподателят е извършвал търговска дейност със стоки, във връзка с която е получил плащания от клиенти по банков път. За получените преводи е прието, че представляват плащания от трето лице, с характер на доход за жалбоподателя. Формиран е извод, че същите са облагаеми доходи от други източници по чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ, с данъчна основа - брутния им размер, съответно за 2012 г. - 6543, 39 лв. и за 2013 г. - 6261, 87 лв. При съпоставката на доходите и разходите на задълженото лице те са приети за "Други облагаеми доходи от извършени продажби, плащането за които е установено по банкова сметка - недекларирани" и посочени в т. 8 от таблиците. В ревизионния доклад е описано, че през 2012 г. жалбоподателят е извършил плащания чрез кредитни карти в общ размер на 19 438, 01 лв., а през 2013 г. - 14 533, 53 лв., сумите по които впоследствие е възстановил чрез вноски на парични средства по кредитните сметки. Ревизиращият екип е приел, че тези плащания представляват реално извършените от него разходи за издръжка и живот през ревизираните периоди, тъй като са документално доказани. В ревизионния доклад е посочено, че същите са в по-голям размер от сбора на декларираните от задълженото лице разходи за издръжка и живот за 2012 г. - около 4500 лв. и 2013 г. - около 5000 лв. Преценено е, че същите не следва да бъдат поделени по равно със съпругата му. Плащанията от кредитните карти са посочени в таблиците за съпоставка на доходите и разходите на жалбоподателя за ревизираните периоди в т. 14 "Разходи за издръжка и живот". Констатирано е, че през 2012 г. и 2013 г. жалбоподателят, в качеството на едноличен собственик на капитала на Ве Суб Интернешънъл ЕООД, е правил парични вноски в дружеството в общ размер на 84 100 лв. през 2012 г. и 39 200 лв. през за 2013 г. В ревизионния доклад е описано, че при проверката е установено, че задълженото лице е внесло в брой по банковата сметка на дружеството парични суми, представляващи финансиране, по години, както следва: 2007 г. в общ размер на 125 000 лв., 2008 г. - 145 000 лв., 2009 г. - 20 000 лв., 2010 г. - 7 200 лв., 2011 г. - 45 000 лв., 2012 г. - 84 100 лв., 2013 г. - 39 200 лв. и за периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2017 г. - 22 000 лв., както и че в периода от 2007 г. до 2013 г. от дружеството не са възстановени суми. При съпоставката на доходите и разходите на жалбоподателя, предоставеното финансиране на това дружество е прието за негов разход и посочено в таблиците в т. 20 "Разходи за предоставени допълнителни парични вноски по Търговския закон. За доказване на произхода на паричните средства, които е внесло като допълнителни парични вноски в посоченото дружество, с възражението срещу ревизионния доклад задълженото лице е представило договори за заем както следва: от 30.01.2012 г. за сумата от 6000 лв., със заемодател П. Кънчева и срок - до последния работен ден на 2016 г.; от 22.02.2012 г. за сумата от 6100 лв., със заемодател В. Ръсевски и срок - до последния работен ден на 2016 г.: от 09.03.2012 г. за сумата от 8200 лв., със заемодател Ж. Жадала - Мария и срок - до последния работен ден на 2016 г.; от 17.03.2012 г. за сумата от 5300 лв., със заемодател Л. Стратиева и срок - до последния работен ден на 2015 г.; от 23.04.2012 г. за сумата от 6700 лв., със заемодател М. Христов и срок - до последния работен ден на 2016 г.: от 14.05.2012 г. за сумата от 6600 лв., със заемодател Х. Цонковски и срок - до 30.12.2016 г.; от 29.09.12 г. за сумата от 7500 лв., със заемодател И. Иванов и срок - до последния работен ден на 2017 г.; от 05.01.2013 г. за сумата от 7800 лв., със заемодател Ж. Жадала - Мария и срок - до последния работен ден на 2017 г.; от 28.01.2013 г. за сумата от 5800 лв., със заемодател В. Ръсевски и срок - до последния работен ден на 2017 г.; от 16.02.2013 г. за сумата от 4800 лв., със заемодател П. Кънчева и срок - до последния работен ден на 2017 г.: от 17.03.2013 г. за сумата от 7200 лв., със заемодател М. Христов и срок - до последния работен ден на 2017 г. и от 14.04.2013 г. за сумата от 6600 лв., със заемодател Х. Цонковски и срок - до 30.12.2016 г. При издаването на ревизионния акт не е ценена доказателствената стойност на договорите за заем. Посочено е, че с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. ревизираното лице е декларирало единствено предоставени заеми на Ве Суб Интернешънъл ЕООД, но не и получени заеми през 2012 г. и остатъци по непогасени заеми към края на годината. За 2013 г. не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ - не са декларирани получени и предоставени заеми и остатъци по такива. Отбелязано е, че съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ местните физически лица са задължени да декларират непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им надхвърля 10 000. 00 лв., с изключение получените заеми от кредитни институции, и непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените заеми от кредитни институции, което не е направено от задълженото лице. В ревизионния акт е описано, че в хода на извършена проверка за съпоставка на доходите и разходите за периодите от 01.01.12 г. до 31.12.2017 г. жалбоподателят е декларирал, че няма задължения към други лица и, че за периодите от 2012 г. до 2017 г. не е получавал кредити. Посочено е, че с декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК с вх. 59-00-598#3/25.06.2020 г. по регистъра на ТД на НАП София той не е декларирал получени заеми през 2012 г. и 2013 г. Ревизиращият екип е изследвал наличните парични средства в брой, с които е разполагал В. Станков към 1 януари и 31 декември на всяка данъчна година, попадаща в обхвата на ревизията. Установено е, че при проверка за съпоставка на доходите и разходите за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г. той е декларирал, че към 01.01.2012 г. е притежавал налични парични средства в брой в размер на около 80 000. 00 лв., 31.12.2012 г. /01.01.2013 г. / - около 76 000 лв. и 31.12.2013 г. - около 70 000 лв. За доказване на произхода им е представил копия на [НА] от 05.06.2002 г. за продажба на апартамент 8, находящ се в гр. София, район Витоша, [улица], с продажна цена 50 000 лв.; [НА] от 22.01.2003 г. за продажба на дворно място с площ от 585 кв. м., находящо се в [населено място], община Царево, с продажна цена 8500 лв. и предварителен договор за покупко-продажба от 13.08.2014 г. на УПИ IV 724. в квартал 70, [населено място], с продажна цена 4753 лв. Ревизиращите органи са формирали извод, че не е възможно към 01.01.2012 г. жалбоподателят да е разполагал в брой със сумата от 80 000 лв., тъй като извършените от него разходи в предходните данъчни години значително превишават получените доходи. С ревизионния акт е прието, че допълнително представените доказателства от ревизираното лице с възражението срещу ревизионния доклад за доказване на произхода на паричните средства в брой, с които е разполагал към 01.01.2012 г. - договор за поръчка от 28.01.2011 г. с Ц. Тошков и договор за заем от 18.11.2011 г. със заемодател И. Иванов, не представляват годни доказателствени средства. Преценено е, че те са новосъздадени за целите на оспорването на констатациите в ревизионния доклад и нямат достоверна дата на основание чл. 181, ал. 1 от ГПК. Въз основа на посочените обстоятелства и направените въз основа на тях заключения, с ревизионния доклад и ревизионния акт е прието, че към 01.01.2012 г. задълженото лице е разполагало с налични парични средства в брой в размер на 5000 лв., а към 31.12.2012 г., 01.01.12 г. и 31.12.2013 г. не е притежавало такива. Съпоставяйки определените при ревизията налични парични средства, с които жалбоподателят е разполагал към 1 януари на съответната ревизирана година, и получени доходи през същата спрямо извършените разходи и наличните му парични средства към 31 декември към тази година, органите по приходите са констатирали, че е налице недостиг на парични средства за покриване на извършените разходи от задълженото лице спрямо получените доходи за 2012 г. в размер на 91 626, 12 лв. и за 2013 г. - 45 657, 18 лв. Прието е, че установеният недостиг на парични средства е от укрити /недекларирани и необложени/ доходи от ревизираното лице. В ревизионния акт е отбелязано, че в случая е изпълнено и изискването на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити доходи. Недостигът е приет за получен доход от жалбоподателя с неустановен произход, данъчната основа за облагането па който е формирана по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и е в еквивалентен размер на установения недостиг. При така установената фактическа обстановка, с ревизионния акт, данъчните основи за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г. на В. Станков са определени но реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. За 2012 г. е определена данъчна основа на облагане на обшия годишен доход в размер на 101 909, 19 лв., формирана като сбор от декларираната данъчна основа от жалбоподателя за доходи по трудово правоотношение - 3 739, 68 лв. и установените при ревизията данъчна основа за облагане за доходи от други източници 6543, 39 лв. и данъчна основа за получени доходи с неустановен произход - 91 626,12 лв. За 2013 г. е определена данъчна основа на облагане на общия годишен доход - 51 919, 05 лв., представляваща сумата на установените при ревизията данъчна основа за доходи от друг и източници - 6261, 87 лв. и данъчна основа за доходи с неустановен произход - 45 657, 18 лв. На основание чл. 48 от ЗДДФЛ, с ревизионния акт са определени задължения на В. Станков за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в общ размер на 15 382, 83 лв., дължими - 15 008, 91 лв., в т. ч. за 2012 г. - 10 190, 92 лв., дължим - 9817 лв. и за 2013 г. 5191, 91 лв., дължим. За невнасянето им в приход на бюджета в законоустановените срокове са определени лихви за забава в общ размер на 10 780, 68 лв.. в т. ч. 2012 г. - 7396. 50 лв. и 2013 г. 3384, 18 лв. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 450/25.03.2021 г. е потвърдил ревизионния акт. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, той е потвърден с решение 2393/12.04.2022 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. 4773/20211 г. Съдът е приел за доказано по делото, че правилно с ревизионния акт, данъчните основи за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ на жалбоподателя за 2012 г. и 2013 г. са формирани по реда на чл. 122 от ДОПК. При установяването им е съобразено изискването на чл. 17 от ЗДДФЛ, съгласно което общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. чл. 25, 30, 32, 34 и 36. намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения, и същите са определени като сбор от установените при ревизията данъчни основи за доходи от трудови правоотношения, други източници и с неустановен произход. Приел е за установено, че през 2012 г. В. Станков е получил по банковата си сметка суми от физически лица, с основания за плащане "плащане водолазен костюм", "плащане водолазно оборудване", "захранване на сметка", "вноска", "плащане", "личен превод", "захранване", "поръчка към pacific - bg". "захранване Иванов" и "захранване И. Иванов" в общ размер на 3345. 58 евро, с левова равностойност - 6543, 39 лв., а през 2013 г. 3201, 64 евро, с левова равностойност 6261, 87 лв. Определил е като правилни изводите в ревизионния акт ревизионен акт, че те представляват получени облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ - от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, при съобразяване на изречение първо от чл. 35 от ЗДДФЛ, съгласно което размерът им е брутната сума на получените такива. Приел е, че установеното превишение на разходите и притежаваното имущество над декларираните доходи се дължи основно на направени вноски по реда на чл. 134 от Търговския закон от В. Станков във Ве Суб Интернешънъл ЕООД за 2012 г. в размер на 84 100 лв. и 2013 г. - 39 20 лв., чието извършване не е спорно, и непризнаване на размера на паричните средства, които той твърди, че е притежавал в брой към 1 януари и 31 декември за всяка от ревизираните периоди - към 01.0.2012 г. - около 80 000 лв., 31.12.2012 г. /01.01.2013 г. / - около 76 000 лв. и 31.12.2013 г. - около 70 000 лв. За доказване на произхода на тези суми, с възражението срещу ревизионния доклад жалбоподателят е представил 13 договора за заем и 1 договор за поръчка, които съдът е приел, че правилно не са ценени от ревизиращия екип и са съставени единствено за целите на ревизионното производство. Недоказан е и фактът на получаване на суми във връзка с представения едва с възражението договор за поръчка от 28.01.2011 г. Съдът е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя, че с ревизионния акт е приет неправилен подход за определяне на разходите за издръжка и живот. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. С решение 2393/12.04.2022 г., постановено по адм. д. 4773/2021 г. по описа на Административен съд София град, е отхвърлена жалбата на В. Станков срещу ревизионен акт Р-22221018007374-091-001/29.09.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, с който на В. Станков са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г. в общ размер на 25 789, 59 лв. Спорът между страните се определя относно приложимостта на чл. 122 от ДОПК, във връзка с установеното превишение на разходите и притежаваното имущество над декларираните доходи, което се дължи основно на направени вноски по реда на чл. 134 от Търговския закон от В. Станков във Ве Суб Интернешънъл ЕООД за 2012 г. в размер на 84 100 лв. и 2013 г. - 39 200 лв., чието извършване не е спорно, и непризнаване на размера на паричните средства, които той твърди, че е притежавал в брой към 1 януари и 31 декември за всеки от ревизираните периоди - към 01.0.2012 г. - около 80 000 лв., 31.12.2012 г. /01.01.2013 г. / - около 76 000 лв. и 31.12.2013 г. - около 70 000 лв. Правилно органите по приходите са приложили чл. 122 от ДОПК за периодите, по отношение на които са установени задължения на жалбоподателя. Относно приложението на чл. 122 от ДОПК несъответствието между декларираните и получените доходи и имущественото и финансово състояние на ревизираното лице представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което е налице основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. По отношение на приложимостта на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съгласно посочения текст органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Следователно, редът, който следва да спазват ревизиращите органи при извършването на ревизия по чл. 122 от ДОПК е регламентиран в чл. 122, ал. 2 от ДОПК и чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Посоченият ред в процесния случай е спазен от ревизиращите органи. Съгласно чл. 122, ал. 2 от ДОПК за определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взима предвид относимите обстоятелства за процесния случай, посочени в чл. 122, ал. 2, т. 1-16 от ДОПК. В процесния случай органите по приходите са взели предвид относимите обстоятелства. На ревизираното лице е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, с което са били изискани всички документи относно източниците и размера на доходите на ревизираното лице за ревизираните периоди, както и доказателства относно произхода на наличните парични средства в брой. От ревизираното лице е поискано представянето на документи относно вида на притежаваното движимо и недвижимо имущество, финансови активи, банкови сметки, притежавани парични средства в брой, вземания от трети лица и други, описани подробно в обстоятелствената част на ревизионния доклад. След анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства правилно ревизиращите органи са приели наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК получените доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, поради което основата за облагане с данъци следва да бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Изготвено е уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което ревизираното лице е било уведомено, че основите за облагане с данък за всяка една от ревизираните години ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. В хода на ревизионното производство са били отправени и искания за предоставяне на документи и запитвания до външни институции и трети лица. Следователно, в хода на ревизионното производство от страна на органите по приходите са били извършени поредица от процесуални действия, в резултат, на които са събрани доказателства, които имат значение за законосъобразността на ревизионния акт. Следва да се има предвид и обстоятелството, че ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, а съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Правилно в тази връзка и решаващият административен орган в решението си прави извода, че тежестта за насрещното доказване е изцяло върху ревизираното лице. Установеното превишение на разходите и притежаваното имущество над декларираните доходи се дължи основно на направени вноски по реда на чл. 134 от Търговския закон от В. Станков във Ве Суб Интернешънъл ЕООД за 2012 г. в размер на 84 100 лв. и 2013 г. - 39 200 лв., чието извършване не е спорно, и непризнаване на размера на паричните средства, които той твърди, че е притежавал в брой към 1 януари и 31 декември за всяка от ревизираните периоди - към 01.0.2012 г. - около 80 000 лв., 31.12.2012 г. /01.01.2013 г. / - около 76 000 лв. и 31.12.2013 г. - около 70 000 лв. За доказване на произхода на тези суми, едва с възражението срещу ревизионния доклад жалбоподателят е представил 13 договора за заем и 1 договор за поръчка, които съдът правилно е приел, че правилно не са ценени от ревизиращия екип и са съставени единствено за целите на ревизионното производство. Установява се, че през 2012 г. и 2013 г. жалбоподателят, в качеството на едноличен собственик на капитала на Ве Суб Интернешънъл ЕООД, е правил парични вноски в дружеството в общ размер на 84 100 лв. през 2012 г. и 39 200 лв. през за 2013 г. Установява се, че задълженото лице е внесло в брой по банковата сметка на това дружество парични суми, представляващи финансиране, по години, както следва: 2007 г. в общ размер на 125 000 лв., 2008 г. - 145 000 лв., 2009 г. - 20 000 лв., 2010 г. - 7200 лв., 2011 г. - 45 000 лв., 2012 г. - 84 100 лв., 2013 г. - 39 200 лв. и за периода от 01.01.201 7 г. до 30.11.2017 г. - 22 000 лв., както и че в периода от 2007 г. до 2013 г. от дружеството не са възстановени суми. При съпоставката на доходите и разходите на жалбоподателя предоставеното финансиране на това дружество правилно е прието за негов разход и посочено в таблиците в т. 20 "Разходи за предоставени допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ. За доказване на произхода на паричните средства, които е внесло като допълнителни парични вноски в посоченото дружество, с възражението срещу ревизионния доклад задълженото лице е представило договори за заем както следва: от 30.01.2012 г. за сумата от 6000 лв., със заемодател П. Кънчева и срок - до последния работен ден на 2016 г.; от 22.02.2012 г. за сумата от 6100 лв., със заемодател В. Ръсевски и срок - до последния работен ден на 2016 г.: от 09.03.2012 г. за сумата от 8200 лв., със заемодател Ж. Жадала - Мария и срок - до последния работен ден на 2016 г.; от 17.03.2012 г. за сумата от 5300 лв., със заемодател Л. Стратиева и срок - до последния работен ден на 2015 г.; от 23.04.2012 г. за сумата от 6700 лв., със заемодател М. Христов и срок - до последния работен ден на 2016 г.: от 14.05.2012 г. за сумата от 6600 лв., със заемодател Х. Цонковски и срок - до 30.12.2016 г.; от 29.09.12 г. за сумата от 7500 лв., със заемодател И. Иванов и срок - до последния работен ден на 2017 г.; от 05.01.2013 г. за сумата от 7800 лв., със заемодател Ж. Жадала - Мария и срок - до последния работен ден на 2017 г.; от 28.01.2013 г. за сумата от 5800 лв., със заемодател В. Ръсевски и срок - до последния работен ден на 2017 г.; от 16.02.2013 г. за сумата от 4800 лв., със заемодател П. Кънчева и срок - до последния работен ден на 2017 г.: от 17.03.2013 г. за сумата от 7200 лв., със заемодател М. Христов и срок - до последния работен ден на 2017 г. и от 14.04.2013 г. за сумата от 6600 лв., със заемодател Х. Цонковски и срок - до 30.12.2016 г. Правилно не е ценена доказателствената стойност на договорите за заем. С ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. ревизираното лице е декларирало единствено предоставени заеми на Ве Суб Интернешънъл ЕООД, но не и получени заеми през 2012 г. и остатъци по непогасени заеми към края на годината. За 2013 г. не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ - не са декларирани получени и предоставени заеми и остатъци по такива. Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ местните физически лица са задължени да декларират непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им надхвърля 10 000. 00 лв. /с изключение получените заеми от кредитни институции/, и непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми/с изключение на получените заеми от кредитни институции/, което не е направено от задълженото лице. В хода на извършена проверка за съпоставка на доходите и разходите за периодите от 01.01.2012 г. до 31.12.2017 г. жалбоподателят е декларирал, че няма задължения към други лица и, че за периодите от 2012 г. до 2017 г. не е получавал кредити. С декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК с вх. 59-00-598#3/25.06.2020 г. по регистъра на ТД на НАП София той не е декларирал получени заеми през 2012 г. и 2013 г. При съобразяването на тези обстоятелства са правилни направените изводи, че процесните договори са създадени за целите на ревизионното производство. Договорът за заем от 16.02.2003 г., както и всички останали процесни договори за заем, нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК, която да е противопоставима на третите лица, неучаствали в съставянето им, черпещи права от техния издател, които могат да бъдат засегнати при антидатиране. В конкретния случай договорите за заем нямат нотариална заверка или друг от подробно уредените в чл. 181 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че на датата, вписана в тях, сделката е била извършена, т. е., че посочената в тях сума е била предадена. От това следва обоснован извод, че жалбоподателят не може да установи по начин, противопоставим на ответната страна, че сумите, посочена в договорите за заем реално са му били предоставени, т. е. тезата на жалбоподателя се явява недоказана с тези писмени доказателства. Така, реалното предаване на парите не е доказано, като се има предвид, че само по този начин може да се удостовери, че тези средства са преминали у заемателя. Установено е, че към 01.01.2012 г. паричните средства по банковите му сметки са в общ размер на 11 216, 74 лв., към 31.12.2012 г. - 12 051, 25 лв. и към 31.12.13 г. - 8028, 45 лв. Недоказан е и фактът на получаване на суми във връзка с представения едва с възражението договор за поръчка от 28.01.2011 г., сключен с Ц. Тошков. Следва да се отбележи, че ако се приеме, че има изпълнение по процесния договор, то получената сума представлява облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ, а такъв не е деклариран от задълженото лице по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. Това е в потвърждение на извода на органа по приходите, че договорът е съставен единствено с цел благоприятни последици за ревизираното лице, а именно оправдаване на несъответствието в имущественото му състояние и декларираните приходи. Липсват каквито и да е доказателства за изпълнение на договора от страна на ревизираното лице. Видно от предмета на договора, изпълнението представлява дейност, доходът от която подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ. Същевременно за платецът на дохода възниква задължение за деклариране по реда на чл. 73 от ЗДДФЛ. . Станков, нито платецът, с когото е сключен договора за поръчка са декларирали по реда на ЗДДФЛ получени, съответно изплатени възнаграждения. Съдът намира за недоказани твърденията на жалбоподателя, че с ревизионния акт е приет неправилен подход за определяне на разходите за издръжка и живот. При ревизията е установено и не е спорно, че през ревизираните периоди той е живеел в едно домакинство с И. Иванова и непълнолетния им син. Видно от доказателствата по преписката при проверките за съпоставката на доходите и имуществата на съпрузите като основополагащо не е прието, че те са придобили доходи и извършили разходи в режим на съпружеска имуществена общност, затова е приет правилния подход за индивидуално определяне на разходи за издръжка и живот на домакинството за всеки един от тях, съобразявайки обстоятелството, че са били в лоши семейни отношения. В. Станков сам е декларирал, че е поел задълженията за издръжка на домакинството им, които е изпълнил чрез плащания с кредитни карти и в брой. Размерът на последните е определен въз основа на данни от извлеченията от банковите сметки и предоставени такива от доставчиците на комунални услуги, предвид което е документално доказан. Установено е, че през 2012 г. жалбоподателят е получил по банковата си сметка преводи от физически лица, с основания за плащане "плащане водолазен костюм", "плащане водолазно оборудване", "захранване на сметка", "вноска", "плащане", "личен превод", "захранване", "поръчка към pacific - bg" в общ размер на 2 148, 54 евро, с левова равностойност - 4 202, 18 лв., а през 2013 г. 1 125, 07 евро, с левова равностойност - 2200, 45 лв. При така установената фактическа обстановка, ревизиращият екип е направил заключение, че през 2012 г. и 2013 г. жалбоподателят е извършвал търговска дейност със стоки, във връзка с която е получил плащания от клиенти по банков път. За получените преводи, правилно е прието, че представляват плащания от трето лице, с характер на доход за жалбоподателя. Формиран е правилния извод, че същите са облагаеми доходи от други източници по чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ, с данъчна основа - брутния им размер, съответно за 2012 г. - 6543, 39 лв. и за 2013 г. - 6261, 87 лв. Тези доходи правилно са определени като такива по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, а именно - всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане Следва да се съобрази обстоятелството, че на В. Станков не са определени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец. Определени са задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. Съобразно посочения текст, общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя по спора, но с оглед на изхода на спора, на него не се дължат разноски. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, което с оглед на изхода на спора е основателно. Следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 2713, 17 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение