Решение № 1447 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5062/2007 г.

Решение № 1447 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5062/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /2007 г./ С решение № 335 от 8.12.2006 г. по гр.д. № 199/ 2005 г. на Пловдивски окръжен съд, оставено в сила с решение № 201 от 12.07.2007 г. по гр.д. № 243/2007 г. на Пловдивски апелативен съд ответникът П. В. В. е осъден да заплати на С. А. Л. сумата 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД, ведно с разноски от 1 000 лв. Касационна жалба срещу решението на въззивния съд е подал ответникът П. В., като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Ищецът оспорва жалбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение съобрази следното: По делото е установено, че ищецът е бил ангажиран като адвокат от страна на ответника и св. Н, които са тъжители по наказателно дело от частен характер. Делото е приключило със спогодба, като определеното обезщетение от 2000 лв. /по 1000 лв. за всеки един от тъжителите/ е получено на ръка в същия момент от св. Н. В. че това обстоятелство е било известно на ответника, той подал жалби до прокуратурата и до адвокатската колегия в П., в които твърдял, че адвокатът му е присвоил сумата 1000 лв. и отказва да му я предаде. Като съобразил твърденията в жалбата и обстоятелството, че на ответника му било известно, че сумата 2000 лв. е получена от другия тъжител и трябва да я търси от него, а не от адвоката си, въззивният съд обосновано заключил, че ответникът е извършил неправомерни действия чрез набедяване на ищеца и приписването на престъпление и дисциплинарно нарушение, с което му причинил неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Осъществен е фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане, поради което съдът е приложил правилно материалния закон и по това оплакване няма основание за отмяна на решението. Неоснователни са доводите в жалбата на ответника относно това, че като негов пълномощник ищецът е следвало да получи обезщетението и да му го предаде, тъй като това не освобождава ответника от отговорността за неоснователните обвинения, които отправил към ищеца, знаейки че те не отговарят на истината. Неоснователен е и доводът, че касаторът, който не е присъствал на заседанието, на което е постигната спогодба, не е знаел от кого е получената сумата 2000 лв., тъй като другият тъжител Л. Н., разпитан като свидетел, е установил, че цялата сума от 2 000 лв. е получена лично от него, а след това в присъствието на св. Г. Б. той се обадил по телефона на П. В. и го уведомил за спогодбата. Въз основа на тези доказателства въззивният съд правилно е направил извод, че ответникът е имал съзнанието за неверността на отправените обвинения, което потвърждава, че действията му са били неправомерни и увреждащи доброто име и професионалния престиж на ищеца. Неоснователни са и доводите, които се поддържат в жалбата относно вида и размера на вредите и присъденото обезщетение. Въззивният съд е съобразил конкретните обстоятелства, които характеризират случая, а именно че се касае за отношения, в основата на които стои доверието между клиент и адвокат, че инцидентът е станал известен сред колегите на ищеца и с това е накърнено личното му и професионално достойнство, предизвикал е дискомфорт и отрицателни изживявания от необходимостта да бъде призоваван в полицията и да дава обяснения, а също и по дисциплинарната преписка пред адвокатската колегия. Присъдената сума е съразмерна на вредите и на вината на ответника, поради което съответства на принципа на чл. 52 ЗЗД за определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице необоснованост и нарушение на материалния закон като касационни основания за отмяна на решението на въззивния съд и затова и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение