Решение № 8925 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12919/2016 г.

Решение № 8925 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12919/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ П. при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1762/7.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1080/2015 г. по описа на Административен съд /АС/ П., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-24-1402651-091-01/8.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., в обжалваната и потвърдена част с решение № 243/27.03.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени оплаквания, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена като се отмени решението и се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - "Ф. п." ЕООД гр. С. Загора /с предходно наименование "П. Н." ЕООД/, чрез процесуалния си представител адв. Стоянова, в писмени бележки и становище по съществото на спора, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд П. е отменил Ревизионен акт № Р-24-1402651-091-01/8.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., в обжалваната и потвърдена част с решение № 243/27.03.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП., с който не е признато на "П. Н." ЕООД /понастоящем "Ф. п." ЕООД/ право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "НП К." ЕООД за периоди 1.06.2012 г. -31.03.2014 г., за което са определени задължения по ЗДДС в размер на 363 789,81 лв., ведно със съответните лихви за просрочие за отделните данъчни периоди, посочени в РА. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Решаващият съд е направил извод за реалност на доставките по процесните фактури, издадени от "НП К." ЕООД за периоди 1.06.2012 г. -31.03.2014 г. с предмет - кутии, стикери, мастило, химикали, пликове, гориво, картон, етикети, опаковки, велпапе, подложки и др. Въз основа на събраните писмени доказателства, на приетите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, както и на събраните гласни доказателства, съдът е установил наличието на облигационни отношения между получателя на стоките и издателя на фактурите, доказателства за индивидуализация, предаване на стоките, за преминаване на собствеността върху тях, както и за последващата им реализация. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки следва да е доказано извършването на доставката на стоката. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. През процесните периоди ревизираното дружество е упражнявало стопанска дейност по печатане на други издания печатни продукти. По делото са събрани писмени доказателства, както и заключения на съдебни експертизи, които АС П. подробно е обсъдил. Въз основа на заключението на ССчЕ е направен извод за редовно водената счетоводна отчетност при получателя и доставчика, вкл. и за обстоятелството, че процесните фактури са намерили съответно счетоводно отражение и при двете страни по сделките /т. 1 и т. 11 от заключението/. Установява се извършено от доставчика надлежно деклариране по ЗДДС на доставките, както и извършено от получателя разплащане /в брой, по банков път и чрез прихващане/ по процесните фактури. Не са установени счетоводни данни за извършен транспорт на процесните фактурирани стоки, установено е, считано от 2006 г. наличие на ДМА - собствен недвижим имот на доставчика "НП К." ЕООД с площ от 7865 кв. м., находящ се в гр. С. Загора, бул. "Н. П." №.... Въз основа на същата експертиза е установено, че преобладаващата част от фактурираните стоки /изключените фактури са описани на стр. 48 от заключението - т.-7 и 8 / са били налични и осчетоводени при доставчика като в табличен вид, на 32 страници, е направена привръзка между осчетоводените при доставчика стоки от предходни доставчици - по доставчици, вид и количество на стоките, спрямо същите стоки, фактурирани към РЛ/. Видно е от заключението на ССчЕ - т. 9 и приложения № 1 и 2 към експертизата, че РЛ е извършило последваща реализация на стоките, получени от "НП К." ЕООД в процесните периоди и по процесните фактури - под формата на директна продажба на стоки или като вложени в производството на печатни изделия. Част от стоките са останали и налични, описани в инвентаризационен опис. По делото е установено наличието на облигационни отношения между РЛ и доставчика му по силата на рамков договор за продажба от 27.08.2012 г., както и на наемен договор, по силата на който собствената сграда на доставчика НП къмпани е отдадена под наем за срок от една година на П. Н.. Съгласно събраните гласни доказателства от св. М. и Т. и предвид приетото заключение на съдебна техническа експертиза, се установява, че сградата в гр. С. Загора, с административен адрес -ул. "Н. П." №... е разположена на три етажа и е с разгърната площ от 12 994 кв. м., така че е налице възможност за ползването й от повече от едно дружество, както за офиси, така и за търговски и претоварни складове. В периодите на процесните доставки в сградата са се помещавали няколко фирми, включително и двете процесни фирми, които са ползвали офиси, складове, а РЛ е извършвало и печатната си дейност. По делото са събрани като писмени доказателства, неоспорени от страните по своята автентичност и достоверност, документи, представляващи съпътстващи документи спрямо процесните документи фактури - приемо-предавателни протоколи, складови разписки за приемане/предаване на МЦ. Видно от тези съпътстващи документи е, че приемо-предавателните протоколи са оформени двустранно от доставчик и клиент, съдържат препратка към фактурата, по която са издадени, в табличен вид съдържат описание, брой и количество на стоките, печати, подписи и имена на лицата, извършили приемо-предаването. При така установените факти и обстоятелства по спора, съдът е направил обоснован фактически извод за установени при условията на пълно доказване реални доставки на фактурираните стоки. Обосновано е приел, че данъчни събития по процесните фактури са настъпили, тъй като е извършено прехвърляне на право на собственост върху стоките, които са надлежно индивидуализирани, при което по правилата на ЗЗД е извършено отделяне от рода, извършено и удостоверено надлежно от служители на доставчика и получателя. Пълномощията и действията на тези служители, подписали и подпечатали приемо-предавателните протоколи не само не оспорени от търговците по правилата на ТЗ, но и последиците от техните действия са приети предвид осчетоводяването на стоките като придобити материални ценности при получателя, предвид извършеното погасяване на покупната цена, предвид извършеното деклариране на данъчните задължения по фактурите и от двете страни по сделките. Законосъобразно е прието, че предвид установеността на настъпили данъчни събития по фактурите данъкът се явява начислен правомерно. Не са установени други пречки за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, установено и при условията на пълно доказване, че придобитите стоки са реализирани от получателя, т. е. използвани са за целите на осъществяваната от него икономическа дейност, поради което правилно съдът е отчел незаконосъобразност на ревизионния акт, с който е прието обратното и съответно е отменил същия като незаконосъобразен. Неоснователни са оплакванията на касатора за допусната от първоинстанционния съд необоснованост и за незаконосъобразност на обжалваното решение. Касационните оплаквания са идентични с наведените в РА основания, представляващи негови мотиви и основания за приетата от приходните органи неправомерност на начисляването на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. П. съд в решението си е дал отговор във връзка с възприетата от приходните органи теза за нереалност на доставките, който отговор касационният съд намира за обоснован и законосъобразен. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. В конкретния случай първоинстанционният съд е обосновано е извършил тази преценка и е достигнал до законосъобразен извод, че са налице реални доставки. Касаторът оспорва годността като доказателства на приемо-предавателните протоколи, тъй като в тях липсват данни относно мястото на предаване на стоките, а в складовите разписки липсва информация относно лицата, осъществили предаването. Оспорва изводите на съда за установена реалност на доставките, позовавайки на липсата на опис на наличностите в рамковия договор между страните, на липсата на установени наличности от определените стоки и материали при доставчика и поради липсата на складови помещения, с които доставчикът да е разполагал. Приемо-предавателните протоколи и стоковите разписки за заприходяване като съпътстващи фактурите документи съдържат всички необходими реквизити за целите, за които са съставени - индивидуализация на стоките, отделянето им от рода чрез приемо-предаване и последващо заприходяване на стоките като материални ценности, вкл. са посочени и лицата, извършили това. Протоколите и разписките не са оспорени като доказателства, имат своята доказателствена стойност и доказателствена сила за установяване на отразените в тях обстоятелства. Няма нормативно установено изискване за съдържание и реквизити на приемо-предавателните протоколи, нито в случая мястото и обекта, в който са съставени са от значение за установявания с тях релевантен факт на приемо-предаване. Липсата на опис към рамковия договор е ирелевантно за спора, тъй като данъчните събития настъпват с издаването на всяка отделна фактура, съпътствана от приемо-предавателен протокол като предходни договорки, вкл. и рамкови такива, могат да имат значение само за установяване наличие на облигационни отношения между страните, които за целите на данъчното облагане имат непряко значение. Обратно на твърденията на касатора, въз основа на експертизата, се установява наличието на стоки и материали при доставчика във вид и количества, даващи възможност за предаването им на получателя и съответно за разпореждане с права на собственост. В случая не са налични и не са събирани доказателства за извършен транспорт на стоките, съответно са натоварване и разтоварване, тъй като дадените обяснения и твърдения са извършено предаване в една и съща сграда, където страните са ползвали складове - доставчикът по силата на собствеността си върху сградата, а получателя по силата на договор за наем върху същата сграда. Доставчикът е разполагал със складови помещения като се установи, че същият фактически е ползвал такива в процесните периоди, за което сградата е предоставяла техническа възможност. Изводът от изложеното дотук е, че оплакванията на касатора, са несъществени и неоснователни. Касационният съд намира обжалваното решение на АС П. за правилно. Касационната жалба е неоснователна, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора разноски не се присъждат в полза на касатора. В касационното производство ответникът по касация е поискал присъждане на разноски, но не е представил доказателства за направени такива, поради което разноски не се присъждат и в негова полза. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,