Решение № 10864 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4392/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - на кмета на Община Банско, чрез адв. И. Гемков като процесуален представител и на Р. А. Я., чрез адв. П. Белчев като процесуален представител, против решение 3108 от 11.10.2024 г., постановено по адм. дело 587/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград. Касационният жалбоподател кметът на община Банско навежда оплаквания за недопустимост на съдебния акт - касационно отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Алтернативно се сочи неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за обезсилване на обжалваното решение или за отмяна на същото с постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. Претендират се разноски по приложен списък. С касационната жалба на Р. Я. са изложени съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение като се оспорват решаващите изводи на съда за материалноправна незаконосъобразност на процесния административен акт. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът - Роялтех 2008 ЕООД, чрез пълномощника си адв. В. Филипов, в писмени отговори и в писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационните жалби като счита оспореното решение за допустимо и правилно. Иска присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С оспореното решение, по жалба на Роялтех 2008 ЕООД, съдът е отменил заповед 01-24-38/01.04.2024г., издадена от кмета на община Банско по заявление на Р. А. Я., с която на осн. чл.129, ал.2 във вр. с чл. 110, ал.1, т.3 от ЗУТ е одобрен ПУП-План за застрояване за обединяване на ПИ с идентификатор 02676.158.114 и ПИ с идентификатор 02676.158.115, м. Средореко по КККР на гр. Банско в новообразуван общ ПИ с идентификатор 02676.158.1, м. Средореко по КККР на гр. Банско с отреждане за обществено обслужване и площ от 501 кв.м., при показатели за застрояване: Пзастр. до 30%, Кинт. до 0,9, Позел.-мин. 50%, Кота корниз до 10м., в устройствена зона Ок-за курортни и рекреационни дейности, по ограничителни и задължителни линии и мерки съгласно приложен чертеж. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в писмена форма, но без надлежни мотиви, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Констатирано е несъответствие във връзка с приложеното правно основание, между процесната заповед за одобряване на ПУП-ПЗ по чл.129, ал.2 ЗУТ и заповедта по чл.135, ал.3 ЗУТ, с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП ПЗ в хипотезата на чл.134, ал.2, т.2 и т.6 ЗУТ. Според формираните правни изводи, обосновани с доказателствата по делото, вкл. заключението на СТЕ, процесните имоти ПИ 02676.158.114 и ПИ 02676.158.115 са урегулирани с предходен ПУП-ПР, с който са обособени УПИ ІV - за имот 158.114 и УПИ V за имот 158.115, от което следва приложимост на основанията по чл.134, ал.2 ЗУТ за издаване на оспорения акт. Сочи се, че обединяването на имотите не е отразено чрез изменение на КККР по реда на чл.53а, т.2 ЗКИР, а оспорената заповед за обединяването им е издадена без изменение на ПУП-План за регулация, а одобреният ПУП-План за застрояване не урегулира новообразувания имот, тъй като липсва графично отразяване на регулационни линии. Преди да се произнесе по съществото на спора, съдът е проверил допустимостта на жалбата, като е приел същата за допустима в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т.4 във връзка с ал. 1 ЗУТ. Установено, че жалбоподателят Роялтех 2008 ЕООД е собственик на ПИ 02676.158.1111, който е съседен на процесните ПИ, чието предназначение е променено с оспорената заповед. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са наведените от касатора кмета на община Банско, оплаквания за недопустимост на атакувания съдебен акт като постановен по недопустима жалба. Видно е, че жалбоподателят пред първата инстанция Роялтех 2008 ЕООД се легитимира като собственик на ПИ 02676.158.111, който имот, заедно с ПИ 02676.158.114 и ПИ 02676.158.115 собственост на заявителя Я., са част от ПИ 02676.158.6 по КККР. Видно е също, че за горния имот е завършена процедура за промяна на земеделското му предназначение и със заповед 01-170/30.05.2005 г. на кмета на община Банско за същия е одобрен ПУП-ПЗ за комплексно жилищно строителство, след което със заповед 01-409/10.04.2014г. на кмета на община Банско е одобрен ПУП-ПР по чл.16 ЗУТ вр. с чл.201 ЗУТ в съдебно производство за делба на ПИ 02676.158.6, като за образуваните при делбата имоти са отредени УПИ, вкл. за ПИ 02676.158.1111 е отреден УПИ І-158.111, който е съседен на УПИ ІV - 158.114 и УПИ V-158.115 - отредени за ПИ 02676.158.114 и ПИ 02676.158.115. Последните, са отредени за обществено обслужване с оспорената по делото заповед. Следователно със заповедта е допусната промяна на предназначението им - от за комплексно жилищно строителство в за обществено обслужване, и съседния имот 158.1111 на Роялтех 2008 ЕООД, е непосредствено засегнат от предвижданията на одобрения ПУП ПЗ в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. с ал.1 ЗУТ. Противно на поддържаните от кмета на община Банско доводи, заповедта от 2014г., издадена в делбеното производство на осн. чл.201 ЗУТ, не предвижда изменение на предназначението на урегулираните поземлени имоти. Правните изводи на административния съд за допустимост на жалбата, са правилни и постановеният съдебен акт е допустим. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели за неправилност на обжалваното решение. Не са налице сочените в жалбите отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Изложените мотиви в оспореното решение, се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях на основание чл.221, ал.2 АПК. Видно от съдържанието на оспорената заповед, на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗУТ, органът е одобрил ПУП- План за застрояване за обединяване на ПИ с идентификатор 02676.158.114 и ПИ с идентификатор 02676.158.115, в новообразуван общ ПИ с идентификатор 02676.158.1, м. Средореко по КККР на гр. Банско за обществено обслужване и устройствени показатели съгласно приложения проект, т.е. одобрен е първоначален ПУП. Видно е обаче, че за територията, в която попадат процесните ПИ са проведени предходни устройствени процедури, както и предварителна процедура по чл.135, ал.3 ЗУТ за изработване на проект за изменение на ПУП-ПЗ, от което следва, че правното основание за издаване на процесната заповед не съответства на фактическите обстоятелства и на заповедта по чл.135, ал.3 ЗУТ. Правилно и след надлежна преценка на критерия по чл.146, т.3 АПК, съдът е констатирал, че органът не е посочил при коя хипотеза е одобрен процесният ПУП-ПЗ, с който с оглед фактите по делото е направено изменението на плана за застрояване. Налице е порок на мотивите на индивидуалния административен акт, който е издаден на несъответно правно основание, като с горното е допуснато и нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, което е достатъчно основание за неговата отмяна. Съществено нарушение от посочената категория е и липсата на идентичност на основанието и предмета на заповедите, издадени в двата етапа от процедурата по глава седма, ЗУТ. Извън горното, от процесната заповед, както и от събраните в хода на производството доказателства, вкл. заключението на СТЕ, е видно, че наред с предвиденото застрояване, е променено и предназначението на новообразувания ПИ, който е отреден за обществено обслужване, вместо за комплексно жилищно застрояване съгласно предходния план. Отреждането и определянето на предназначение на поземлените имоти по подробния устройствен план е предмет на регулационния план, а не на застроителния план. В случая, незаконосъобразно, промяната на предназначението е одобрена без да е допуснато изменение на регулационния план. Горното изискване е приложимо и когато новопредвиденото предназначение на поземления имот съответства на устройствената зона според действащ общ устройствен план, което следва от разпоредбите на чл. 104 и сл. ЗУТ, регламентиращи предметния обхват и функциите на общите устройствени планове, а наведените от жалбоподателите доводи в обратен смисъл са неоснователни. Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение следва да се остави в сила. Не са налице сочените в жалбите основания по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК. С оглед изхода по делото, касаторите нямат право на деловодни разноски. На ответника по касация Роялтех 2008 ЕООД, съдът присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250,00лв., които са доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие, платими от община Банско. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,