Решение № 6794 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8228/2018 г.

Решение № 6794 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8228/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 145 - 178 АПК вр. чл. 38 ЗДС.

Образувано е по жалба на П. А. срещу Решение № 315/10.05.2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път ІІ-55 "В. Т.-Г.". Обходен път на с. А. от км 79+ 200 до км 82+ 800 и изместване на електропровод 20 кВлт" в землището на с. А., община Н. З., област С., в частта относно отчуждаването и определения размер на обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № 043016, вид на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива, намиращ се в землището на с. А., община Н. З., област С..

Ответникът – Министерският съвет на Република България, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", споделят позицията на ответната страна.

Жалбата е допустима – подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, а разгледана по същество относно оспорения размер на обезщетението е и основателна.

1. С атакуваното решение, прието на основание чл. 34а, ал. 1 вр. чл. 34б ЗДС и § 1 ДР на закона, са отчуждени имоти и части от имоти – частна собственост, за изграждане на обектите, предвидени в одобрените с влязла в сила Заповед № РД-02-14-29/23.01.2006 г. на зам. -министъра на регионалното развитие и благоустройството парцеларни планове. В обхвата на отчуждените имоти попада и част от собствения на оспорващия поземлен имот № 043016, целият с площ от 17, 645 дка, със засегната площ от 3, 850 дка, в землището на с. А., община Н. З..

1. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е налице обосновка и държавна нужда от отчуждаването на имота.

а. Държавната нужда е инкорпорирана в административния акт за одобряване на подробния устройствен план, на който се съдържа изрично позоваване в решението на МС. О. е предпоставка за реализиране на мероприятията по плана чрез изграждането на обектите. Отричането на необходимостта от него по същество би означавало влезлият в сила ПУП да не бъде приложен. Конкретното местоположение на трасето е решено окончателно с устройствения план и е могло да бъде обсъждано при съдебно обжалване на акта за одобряването му, не и в производството по оспорване на последващото решение за отчуждаване, предприето въз основа на вече влезлия в сила ПУП.

б. При неоснователността на този довод, предявеното при условията на евентуалност оспорване на размера на оценката концентрира предмета на съдебния контрол до въпроса дали паричното обезщетение от 370 лв. за отчуждената част от поземления имот отговаря на действителния му размер, определен според правилата на ЗДС.

1. Проверката относно правилността на фактическите установявания в административната фаза на производството е осъществена чрез съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице С. К..

а. Заключението е съобразено с правилата за определяне на равностойно парично обезщетение по чл. 32, ал. 2 ЗДС вр. § 1а, т. 1, т. 2 и т. 4, б "в" ДР на закона. Основано е на предназначението на имота преди влизането в сила на ПУП за изграждане на обектите и на пазарните цени на имоти с подобни характеристики като осреднени цени от сделки, сключени в меродавния 12-месечен период преди възлагането на оценката от администрацията и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.

б. Експертизата е формирала оценката си на основата на 3 относими сделки с имоти в землището, представляващи земеделска земя. Тъй като предмет на едната от сделките е замяна между два земеделски имота, вещото лице е разработило два варианта на заключение. Според първия от тях, който включва и замяната със стойността на вписания в нотариалния акт материален интерес, средната цена е изчислена на 129. 25 лв. за декар и 497. 60 лв. стойност на отчуждаваната част. При втория вариант замяната не е взета предвид и оценката е идентична с дадената от оценителя в административното производство.

1. Оценката на имота, предмет на отчуждаване, рефлектира едновременно върху процесуалната и материалната законосъобразност на административния акт (чл. 146, т. 3 и 4 АПК). От една страна, тя е свързана с изпълнението от административния орган на процесуалните му задължения по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК за изясняване на всички релевантни за определянето на обезщетението юридически факти и в частност – издирването и съответно изследването в пълнота на обективно съществуващите доказателства за сделки с имоти, окачествими като пазарни аналози на отчуждения, а от друга – с фактическите основания, представляващи материално-правните предпоставки за издаването (приемането) на административния акт в частта относно размера на обезщетението.

1. Спорният въпрос, обуславящ преценката за законосъобразността на решението в обжалваната му част, се свежда до избора между двата предложени от вещото лице подхода за оценка, в частност – дали договорът за замяна следва да бъде ценен, респ. правилно ли експертът е индивидуализирал цената на договора по вписания материален интерес, съответстващ на стойността на по-скъпия имот.

Противно на оспорването му от ответната и заинтересованите страни, съдът кредитира първия предложен вариант на заключението.

а. Въпреки различната стойност по данъчна оценка, по волята на страните заменяните имоти са равноценни. Нотариалният акт не удостоверява уговорка за доплащане в полза на една от страните, което би компенсирало разликата в стойността на имотите. Независимо от съответното прилагане към замяната на правилата за продажбата и качеството на всяка от страните на продавач и купувач спрямо другата – чл. 223 ЗЗД, в битието си на допустим от § 1а, т. 2 ДРЗДС пазарен аналог и поради съдържанието й, сделката е една и тя има пазарна цена.

б. Доколкото не е налице изрично правило за целите на оценката при отчуждаване на имоти за държавна нужда, критерият за определянето на цената на сделката може да бъде изведен от чл. 96, ал. 1, т. 2 ЗННД, вън от приложението му по повод на формирането на нотариалните такси. Материалният интерес разпоредбата обвързва с пазарната цена, а при замяна това е цената на по-скъпата вещ. В случая няма основание да се проведе разграничение между удостовереният материален интерес по вписаната сделка и пазарната й цена при изчисляването на обезщетението, още повече, че принципът за установяване на материалния интерес при прехвърляне на право на собственост в общата хипотеза по чл. 96, ал. 1, т. 1 ЗННД е пазарната цена на вещта. Приемането на това правило за меродавно намира оправданието си в еквивалентността на престациите в представите на заменителите, а съизмеряването на цената на договора с по-скъпата вещ следва от факта на прехвърлянето на собствеността върху нея – тази вещ детерминира стойностната граница на сделката, на която предоставеният от насрещната страна в замяна имот всъщност е приравнен.

Изложеното мотивира изменението на решението на МС в оспорената му част с оглед съобразяването на неговото съдържание с дължимия размер на обезщетението за отчуждената част от поземления имот.

Изходът на спора е основание за възстановяване в полза на жалбоподателя на своевременно заявените и платени разноски общо в размер на 310 лв.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 38, ал. 1 и 8 ЗДС, Върховният административен съд, състав на II отделение