Решение № 6830 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11805/2014 г.

Решение № 6830 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11805/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"- МВР против решение № 4948 от 17.07.2014 г., постановено по адм. д. № 6167/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Станимир Василев Друмев, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил отказ, обективиран в писмо № ПО-3182/22.04.2013 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"- МВР, с който е отказано издаване на акт за трудоустрояване на Станимир Василев Друмев и преписката е върната на административния орган за произнася съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, обжалваното решение за недопустимо като съображенията за това са следните: Настоящият състав на Върховния административен изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд за недопустимост на оспорването, изложени в определение № 7070 от 21.11.2013 г., постановено по делото. От събраните по делото доказателства е установено, че Станимир Василев Друмев вследствие на претърпяна операция на пъпна херния е следвало да бъде трудоустроен за периода 03.10.2012 г. - 31.03.2013 г. Процедурата за започване на производство по трудоустрояване не била спазена, при което специалист от отдел "Човешки ресурси" на Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - Стара Загора лично занесъл оригинала на болничния лист в медицинската служба на ОД на МВР - Стара Загора, след което последвали заверки на Регионалната експертна лекарска комисия и издаден протокол № 204/1 от 20.11.2012 г. на ЦЕЛК при Медицинския институт на МВР, с което е изпълнено изискването на чл. 176 от ППЗМВР (отм.). На 08.01.2013 г. назначената комисия за трудоустрояване предлага на Друмев да заеме длъжност, предназначена за трудоустроени, за която се изисква разрешен достъп до класифицирана информация. Служителят се съгласил да заеме предложената му длъжност и за целта са му връчени, документите, които следва да се попълнят за проучване за предоставяне на достъп до класифицирана информация. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Друмев попълва част от документите като отказва да попълни останалата част, тъй като съпругата му е с двойно гражданство и отказва да предостави личните си данни. Документите са изпратени за започване на процедурата, но са върнати за окомплектоване и са предадени на служителя, който не е предприел последващи действия за попълването им. На 03.04.2013 г. Друмев е депозирал заявление до директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", в което е посочил, че му е предложено да заеме длъжност, предназначена за трудоустроени лица, която същият приел безусловно, но процедурата не била завършена до крайния срок на трудоустрояването му - 31.03.2013 г. и поискал да му бъде заплатено обезщетение по чл. 217 от Кодекса на труда. С оспореното пред първоинстанционния съд писмо административният орган е посочил, че назначената комисия е провела заседание и е предложила на Друмев длъжност, която последния приел. Изложени са съображения, че претендираното обезщетение по чл. 217 от Кодекса на труда не може да бъде заплатено, тъй като във ЗМВР не е предвидено изплащането на такъв вид обезщетение. В съдебно заседание по делото, проведено на 17.09.2013 г., процесуалният представител на жалбоподателят изрично е посочил, че със заявлението от 03.04.2013 г. Друмев е поискал издаване на заповед за трудоустрояване, която не е постановена, като предмет на спора е отказа да се издаде такава заповед, а не заплащането на обезщетение. С оглед на изложеното следва, че жалбата срещу оспореното писмо е недопустима. Заявлението, по което е постановено оспореното писмо, не съдържа искане за трудоустрояване, а същото не може и да съдържа такова искане, тъй като срокът за трудоустрояване е изтекъл на 31.03.2013 г. т. е., преди депозиране на заявлението, поради което след тази дата не е било налице основание за трудоустрояване на служителя. Заявлението съдържа единствено искане за заплащане на обезщетение, а с оспореното писмо се прави отказ за заплащането му, но съобразно изричното уточнение на предмета на жалбата от процесуалния представител на Друмев, отказът за изплащане на обезщетение не е предмет на жалбата и съответно на правния спор. Следователно административният орган не е бил сезиран с искане за издаване на заповед за трудоустрояване и не е налице произнасяне в тази насока, поради което са налице основанията на чл. 159, т. 1 и 4 от АПК за прекратяване на производството по делото. Наличието на подлежащ на оспорване акт и на правен интерес са абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на оспорването, а липсата им е основание за прекратяване на производството по делото. Следователно като се е произнесъл по недопустима жалба първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Станимир Василев Друмев да заплати на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи сумата 400 лв. юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,