Решение № 10030 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13964/2018 г.

ВАСVI отделение01.07.2019 г.докладчик т Росен Василев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1638 от 16.07.2018 г. по адм. дело № 861/2017 г. на Административен съд - Пловдив. ОСЪЖДА "Тед-бед" ЕАД, ЕИК 200908653, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 222 А, представлявано от изпълнителния директор Е. Тодоров, да заплати на В. Петкова, ЕГН [ЕГН], от [населено място], [адрес], разноски за касационната инстанция в размер на 900, 00 /деветстотин/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10030 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13964/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Тед-бед" ЕАД, ЕИК 200908653, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 222 А, представлявано от изпълнителния директор Е. Тодоров, подадена чрез пълномощника адвокат А. Николова против решение № 1638 от 16.07.2018 г. по адм. дело № 861/2017 г. на Административен съд – Пловдив. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените доводи се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - София, не изразява становище по подадената касационната жалба. Ответникът – В. Петкова чрез пълномощника си адвокат Н. Печева изразява становище за неоснователността на подадената касационна жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът - Агенция за хора с увреждания, не изразява становище. Ответникът – ТЕЛК при МБАЛ Пловдив, трети състав, не изразява становище по депозираната касационна жалба. Ответникът – ТП на НОИ – Пловдив, не изразява становище по депозираната касационна жалба. Ответникът – Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив, не изразява становище по депозираната касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Русе е Експертно решение /ЕР/ № 0695/148 от 14.10.2016 г. на НЕЛК- София, втори специализиран състав по неврологични болести, с което на В. Петкова е определена 44% трайно намалена работоспособност. След анализ на съвкупния доказателствен материал и назначената съдебно-медицинска експертиза, първоинстанционният съд е приел, че оспоренoтo решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на съдопроизводствените правила, материалния закон и целта му. Съдът е кредитирал изцяло заключението по назначената експертиза като обективно, компетентно и безпристрастно. Вещото лице категорично е приело в своето заключение, че заболяването на В. Петкова – [диагноза], не е директно следствие на общите заболявания на същата. В тази връзка, административния съд е приел, че несъмнено е установен професионалния характер на заболяването и е отхвърлил жалбата на "Тед-бед" ЕАД като неоснователна. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни основания. При изяснена и подробно описана фактическа обстановка Административен съд - Пловдив е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Видно от протокола за извършено проучване на професионална болест, епикризите от МБАЛ, другите представени медицински документи и приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, безспорно се установява професионалния характер на заболяването [диагноза]. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че първоинстанционният съд се е позовал единствено и само на заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза. Приетото заключение на вещото лице е обсъдено съгласно чл. 202 от ГПК заедно с доказателствата по делото и са изложени обосновани мотиви за кредитирането предвид обосноваността и подробния анализ на медицинската документация и на здравословното състояния на Петкова. Правилни са изводите на административния съд, че изложените във възражението на "Тед-бед" ЕАД от 19.03.2018 г. /л. 105 обстоятелства не са основания за отвод на вещото лице. Твърденията на дружеството, че вещото лице не е подходило безпристрастно, са несъстоятелни с оглед на професионалния анализ на медицинската документация, извършените изследвания и установените общи заболявания на Петкова. По същество във възражението и в съдебно заседание дружеството жалбоподател не е оспорило конкретните фактически констатации в извършената СМЕ, не е направило искания по чл. 201 от ГПК за назначаване на допълнителна или повторна експертиза и не е ангажирало доказателства опровергаващи изводите на административния орган изведени в постановеното ЕР № 0695/148 от 14.10.2016 г. на НЕЛК- София, втори специализиран състав по неврологични болести. За пълнота на изложението следва да се добави, че правилно административния съд не е взел предвид становището на "Си ди консулт" ООД /служба по трудова медицина/, тъй като същото не е обосновано от цялостна преценка на медицинската документация относно здравословното състояние на В. Петкова, и предвид облигационните отношения на Тед-бед" ЕАД и "Си ди консулт" ООД по повод задължения произтичащи от Закон за здравословни и безопасни условия на труда. По изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се уважи искането на ответната страна- В. Петкова за присъждане разноски за касационната инстанция. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на В. Петкова разноски за касационното производство в размер на 900, 00 /деветстотин/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Страната е представила доказателства за заплатени разноски в посочения размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1