Решение № 6134 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 563/2018 г.

Решение № 6134 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 563/2018 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗЗК. Образувано е по две жалби против решение № 1384 от 30.11.2017 г. по преписка № КЗК 284/2017 г. на Комисия за защита на конкуренцията. Първата жалба е подадена от "А. Н. Н. 2" ООД със седалище в град С. чрез адвокат С. Б. против т. 1 в частта относно размера на определената имуществена санкция, както и по т. 2, т. 3, и т. 4 от решението. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на административните правила, неправилно прилагане на закона и несъответствие с целта му – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Втората жалба е подадена от "Едид България" ООД със седалище в град П. чрез адвокат М. Й. и е насочена срещу т. 1, т. 5 и т. 6 от решението на комисията. Твърдяните нарушения също попадат в хипотезите на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Всяка от страните-търговци изразява становище за неоснователност на жалбата, подадена от насрещната. Ответниците И. Д. и Е. Д. не вземат отношение по жалбите. Комисия за защита на конкуренцията изразява чрез юрисконсулт З. Сръндев становище за неоснователност на двете жалби. Двете жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 64, ал. 1 ЗЗК и са процесуално допустими (с изключение на жалбата, подадена от АНН2 срещу определената имуществена санкция на Едид България), а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред КЗК е по реда на Г. дванадесета от ЗЗК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от същия закон. Образувано е по искане, предявено от "А. Н. Н. 2" ООД (наричано в настоящото изложение АНН2) против "Едид България" ООД (наричано в настоящото изложение Едид България) и против физическите лица – негови управители – И. Д. и Е. Д. за установяване на нарушения по глава седма от закона – "Забрана за нелоялна конкуренция". В обстоятелствената част на искането са обосновани редица нарушения на отделни състави на забраната за нелоялна конкуренция. На първо място се сочи нарушение на общата забрана по чл. 29 от закона, изразяващо се в неправомерно използване на служебна информация и технология на работа – информационни листове за безопасност (ИЛБ) в превод на български език, поръчан, заплатен и използван в дейността на заявителя и впоследствие разпространяван без негово съгласие от ответното дружество. На второ място се обосновава извършено от Едид България нарушение на забраната по чл. 30 ЗЗК чрез разпространяване на неверни данни за финансовото състояние на АНН2 и качеството на предлаганите от него продукти. Към тези нарушения се причисляват и действия по набеждаване за кражба на билборд. На трето място се твърди допуснато нарушение на забраната по чл. 36, ал. 1 ЗЗК, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се нарушават или прекратяват сключени договори или се осуетява сключване на такива. На четвърто място се твърди, че ответното дружество чрез неговите съдружници и управители е нарушило забраната на чл. 37 ЗЗК да се използва и разгласява производствена и търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика. Последното пето твърдение е за неправомерно поведение от управителите и съдружниците на Едид България, като физически лица, съдействали на търговското дружество за извършване на описаните по-горе нарушения. Представени са относимите според заявителя писмени доказателства в подкрепа на твърденията му. Комисията е поискала с нарочни писма от ответниците становища по вменените им нарушения. Такива са представени в указания срок, ведно с писмени доказателства. Отделно от това е отправила и писмени запитвания до клиенти на заявителя. Обобщила и анализирала е всички доказателства и е изложила подробно приетите за установени въз основа на тях факти и обстоятелства, взети предвид при формиране на правните изводи. Отчела е качеството на страните по преписката, като участници на конкурентния национален пазар, свързан с продажби на едро и дребно на бои, лакове, грундове и др., използвани в мебелната промишленост. Приела е за установено само извършено от ответната страна нарушение на забраната по чл. 30 ЗЗК, изразяващо се в разпространение пред клиенти и дистрибутори на заявителя на заблуждаващи твърдения, увреждащи от една страна доброто му име и от друга страна авторитета му на търговец на качествени оригинални стоки. Като съставомерни са взети предвид изявления на управителите на Едид България за недобро финансово състояние на АНН2 и манипулиране на предлаганите продукти, при което се влошава качеството им. Останалите две твърдения, въведени от заявителя, като действия по увреждане доброто име на конкурента – изявления, че новият представител на италианския производител ще върне доверието в продуктите, както и набедяването пред органите на МВР в кражба на билборд са приети за недоказани (първото твърдение) и за несъставомерно (второто твърдение). В т. 1 от диспозитива на решението е установила извършено от Едид България нарушение по чл. 30 ЗЗК. За установеното нарушение по чл. 30 ЗЗК, комисията му е наложила имуществена санкция, отчитайки всички относими обстоятелства, уредени в приетата от нея Методика за определяне на санкциите по ЗЗК: разпространение на неверни сведения в период от около два месеца пред един клиент и един дистрибутор на АНН2. Това според комисията обуславя минимален негативен ефект върху конкуренцията и води до квалифициране на нарушението, като леко. По изложените съображения в т. 1 от диспозитива на решението е определила размера на санкцията на 1% от общия оборот за предходната 2016 г., равняващ се на 3530 лева. Съобразно изхода на спора в т. 5 и т. 6 е възложила в негова тежест направените разноски от заявителя, като едновременно с това е оставила без разглеждане неговата претенция за разноски. Всички останали доводи на заявителя за осъществяване съставите на чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК, както от ответното дружество чрез управителите му, така и от физическите лица И. Д. и Е. Д., е счела за неоснователни и в т. 2, т. 3 и т. 4 от диспозитива на решението е установила, че не е извършено нарушение от участника на пазара и от двете физически лица. Решението е постановено от компетентен административен орган в изискуемата форма при спазване на всички законови предпоставки, обезпечаващи законосъобразността му. Поради това подадените срещу него жалби са неоснователни: По жалбата на "А. Н. Н. 2" ООД: В нея се сочат допуснати от КЗК съществени нарушения на административно-производствените правила, поради необсъждане на изложените в искането факти и правни доводи. Възражението е изцяло неоснователно. В искането по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, заявителят е обособил пет групи твърдения за поведение на Едид България, противоречащо на добросъвестната търговска практика. Те правилно са квалифицирани от комисията, като доводи, сочещи на нарушения по чл. 29, чл. 30, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2, допуснати, както от търговеца, така и от двете физически лица в качеството им на лица по чл. 2, ал. 1, т. 4 от закона. Всяко едно от тях е изключително детайлно обсъдено с оглед конкретизираните в искането извършени действия и по всяко едно от тях е налице нарочно произнасяне. Поради това доводът за наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК е в пълен разрез със съдържанието на решението. Неоснователни са и доводите за неправилно прилагане на материалния закон. В тази своя част жалбата повтаря изложението, направено в искането до комисията за образуване на производство. На първо място се твърди, че с разпространените неверни сведения относно финансовото състояние на жалбоподателя и манипулирането на предлаганите от него стоки, водещо до влошаване на качеството им, се реализира съставът на чл. 36, ал. 1 от закона. Възражението е неоснователно. Комисията в мотивите на решението правилно е тълкувала разпоредбата и е съобразила основната й отлика от останалите състави на нелоялната конкуренция, а именно – доказано реално прекратяване на сключени договори или осуетяване на сключването на такива. Както от приложените към заявлението сведения от клиенти, така и от представените такива в хода на образуваното производство, нито един клиент или дистрибутор на АНН2 не е заявил, че в резултат на провежданите разговори с управителите на Едид България няма повече да поръчва от продуктите, предлагани от жалбоподателя или пък ще преустанови договорните си правоотношения. Липсата на един от основните елементи на състава на чл. 36 ЗЗК води до невъзможност да се квалифицира поведението на Едид България, като нелоялно привличане на клиенти. Жалбоподателят отчита сам липсата на подобни изявления от клиентите и дистрибуторите, отговорили на запитванията от страна на комисията. Поради това в т. 1. 4 от жалбата се позовава на спадане на продажбите и приходите. Подобно възражение е изцяло извън контекста на настъпилата съществена промяна в търговската дейност на самия жалбоподател. Безспорни са данните по делото, че той е първият национален дистрибутор на италианската фирма "Ай Ви Ем Камикъл" СРЛ, чиито продукти за мебелната промишленост се разпространяват с марката "Милеси". В страната те са внасяни от жалбоподателя в продължение на един дълъг период – от 1999 г. до началото на 2016 г. Благодарение на своите качества, а и благодарение на усилията на екипа на АНН2, лаковете, байцовете и грундовете са придобили широка известност сред специализираните потребители – продуктите са харесвани, високо оценявани от тях и съответно са предмет на търсене и закупуване. Събраните по преписката доказателства сочат, че през 2015 г. АНН2 е започнал да налага на същия пазар продукти със същото предназначение, но на друг италиански производител с марката "Ренер". При сравнението им с продуктите с марка "Милеси", някои от клиентите са ги одобрили и са започнали да работят с тях, още повече, че те са с по-ниска цена; други са предпочели да продължат и за в бъдеще да работят с добре познатите и на крайните клиенти продукти с марка "Милеси", а трети са избрали да работят и с двете марки. Правно относимият въпрос в случая е, че се касае за един преходен период на преминаване от продукти на един производител, утвърдени в продължение на 17 години на българскиа пазар към продукти на друг производител, които започвнт да се утвърждават от 2015 г. Такава рязка промяна в предлаган от националния дистрибутор познат и утвърден за страната чуждестранен производител, неминуемо води до рязък обрат и в търговската му дейност, а от там неблагоприятно въздейства и върху приходите от дейността му. Това е конкретната причина за спада на приходите, а не действията на новият дистрибутор на продуктите с марка Милеси. Още повече, че комисията е установила, че неговите управители са направили изявления за влошено качество на предлаганите от АНН2 продукти и задлъжнялост на фирмата към сегашния си доставчик на продукти с марка "Ренер" само пред двама клиенти на АНН2. Пряко отношение към намаляването на приходите на жалбоподателя има и обстоятелството, че през същата тази 2016 г. италианският производител е започнал производство срещу АНН2 пред КЗК за евентуално извършени от последното дружество нарушения по чл. 29 и чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Независимо от изхода на спора по преписката, самото му наличие и то на плоскостта на качеството на предлаганите продукти, не може да не окаже неблагоприятно въздействие върху дейността на националния дистрибутор. Ето защо, изводът на комисията, че Едид България и управителите му в качеството им на физически лица, не са осъществили състава на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, е направен при правилно тълкуване на закона и съобразно установените по преписката факти и обстоятелства. Неоснователна е жалбата и относно липсата на извършени нарушения от насрещните страни по двете алинеи на чл. 37 от закона. Анализът на комисията относно елементите на фактическия състав на разпоредбата и относимите към тях твърдения на заявителя, ведно със събраните доказателства, е изключително подробен и мотивиран, поради което не следва да се преповтаря. Още повече, че тълкуването на материалния закон изцяло съответства на формираната от Върховния административен съд практика в тази насока. Така в решение № 6900 от 28.05.2018 г. по адм. дело № 6514/2016 г. на ВАС, четвърто отделение е акцентирано, че работодателят не би могъл да се позовава на наличие на общи задължения за конфиденциалност или опазване на търговската тайна, дори и да са уредени в трудови договори със служителите. Именно на тези договори и на приемо-предавателния протокол за преносимия компютър, се позовава АНН2. Обоснован е и изводът на комисията, че използването в дейността на дружеството на софтуер за управление на клиентска мрежа CSM, до който всеки от търговските представители има достъп чрез определена парола, само по себе си не означава предварително определяне на конкретните факти, информация, решения и данни, до които е установен ограниченият достъп. По същия начин е обоснован и изводът на комисията, че данните за мебелните предприятия, работещи на този пазар и ползващи необходими за дейността им лакове и други сходни продукти са публични и общодостъпни, поради което не могат да се квалифицират, като търговска тайна. Такава не състявлават и придобитите умения и създадените служебни и лични контакти от И. Д., който е заемал различни длъжности при жалбоподтеля и то във възходяща служебна степен за дълъг период от време – от ноември на 2008 г. до март на 2016 г. По отношение на възраженията на жалбоподателя, че той е имал достъп, както до ценова информация, така и до чисто технологична, съдът съобрази наред с посоченото от КЗК и обстоятелството, че Дамянов, като управител на Едид България от април на 2016 г. е дистрибутор на продуктите с марка "Милеси". В това си качество той разполага със самостоятелен достъп до всички необходими му за ежедневната пряка работа елементи от дистрибуцията и предлагането на продуктите. Има правото да осъществява всички контакти с фирмата производител и колкото по-пълни и обстойни са те, толкова по-добре би вървяла търговската дейност в страната. В същата връзка доводът по т. 4 от жалбата за неправомерни контакти, осъществявани от Дамянов с италианския производител преди напускането му на АНН2 е недоказан. Препратката към становищата на двамата управители на Едид България, предоставени на КЗК през април на 2017 г. в отговор на твърденията по заявлението, противоречи на съдържанието на отговорите. Така в Отговор-декларация от И. Д. на л. 6 от Папка 1. 3 – т. 2. 3 той ясно сочи, че не е имал никакви служебни и извънслужебни отношения с IVM Chemicals до прекратяване на трудовите му правоотношения с АНН2. Твърдението му изобщо не е опровергано от заявителя. По тези съображения жалбата на АНН2 и в частите й против т. 2, 3 и 4 относно констатирана липса на нарушения по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК е неоснователна. В жалбата до съда се възразява и срещу извода на комисията за липса на извършени нарушения от Едид България и управителите му, попадащи в обхвата на общата забрана по чл. 29 ЗЗК. Имат се предвид прилаганите от този доставчик към продаваните от него продукти информационни листове за безопасност (ИЛБ), преводите на които на български език са извършени по заявка на жалбоподателя и съставляват обекти на защита по ЗАПСР. Твърденията на дружеството в същия смисъл пред комисията, също са предмет на внимателно изследване и обстоен анализ, залегнал в решението. Към него следва да се добави, че защитата на авторските права, доколкото преводите са обект на такава по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от специалния закон, се урежда в него. На плоскостта на общата забрана по чл. 29 ЗЗК, подлежат на разглеждане въпросите дали ответното дружество е извършило действия, противоречащи на добросъвестната търговска практика и едновременно с това увреждащи или в състояние да увредят интереси на конкурента. Осъществени такива от Едид България във връзка с прилагане на ИЛБ не са установени. КЗК подробно е коментирала в тази насока компютърни конфигурации; създаване на файлове; промяна на съдържанието; промяна на посочения автор и др. относими към въпроса обстоятелства, които се възприемат от съда и не следва да се преповтарят. Съществени в случая са още три момента: Първият е, че като нов дистрибутор на IVM Chemicals, ответната страна е имала пълното право да получи от него информационните листове и то на български език, нормативно задължителни за прилагане към продуктите при продажбата им. В този смисъл не е оборено твърдението на представителите на страната, че регионалният представител на италианския производител ги е уведомил за опция, да ги получават от неговия сайт преведени на български език. Вторият съществен момент е, че тези инструкции са изцяло достъпни на сайтовете на българските дружества. Третият и най-съществен момент, е че прилагането на ИЛБ по никакъв начин не може да увреди интересите на АНН2, който от началото на 2016 г. е преустановил предлагането на пазара на продукти с марка Милеси. Едновременно с това предлагането на такива листове към продуктите с марка Милеси не предоставя неправомерно предимство в полза на Едид България пред АНН2. Изводът на КЗК за липса на нарушение и на тази обща забрана е обоснован. Неоснователно е и последното възражение в жалбата за противоречие на решението на КЗК с целта на закона. Провеждането на пълно изследване на всички относими към решаването на преписката обстоятелства, обсъждането на твърденията и доводите на всяка една от страните, правилното тълкуване и прилагане на материалния закон, имат за логична последица изпълнение целта на закона, формулирана в неговия чл. 1 – обзпечаване на защита и условия за осигуряване на конкуренция. По така изложените съображения, жалбата на АНН2 срещу т. 2, т. 3 и т. 4 от решението е неоснователна и следва да се отхвърли. По отношение на т. 1 от същия акт в частта й, в която се оспорва размера на наложената имуществена санкция, жалбата на АНН2 е процесуално недопустима. Дружеството няма законово защитен правен интерес да обжалва този размер. Определянето му е изцяло правомощие на комисията, осъществявявано съобразно фактите по преписката и при прилагане на приетата за целта нарочна Методика. Поради това жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производстве се прекрати. По жалбата, подадена от "Едид България" ООД: Тя е насочена срещу изводите на КЗК за извършено нарушение по чл. 30 от закона. И в тази жалба се твърдят допуснати от комисията нарушения на процесуалните правила, тъй като тя се е позовала само на обясненията на двама от доставчиците, а другите били пренебрегнати. Възражението е неоснователно. За пълнота на изследването, комисията е поискала сведения от осем клиенти и дистрибутори на АНН2 с относими към спора въпроси. Обсъдила е получените отговори (тъй като не всички са отговорили) и въз основа на съдържащата се в тях информация е приела за установено разпространяването на неверни сведения. Тези изводи се потвърждават от доказателствата по преписката, поради което не може да се твърдят допуснати процесуални нарушения. Преповтарянето в обстоятелствената част на жалбата на отговорите, дадени от едноличния търговец "Стеос – С. П.", "Д. -М", "Колор шоп", "Мебелфаб" и "Полихром" с нищо не водят до промяна на приетите за установени факти. Самата комисия ги е отразила в решението, но не се е базирала на тях при установяване извършено нарушение по чл. 30 ЗЗК, той като такива данни там липсват. Поради това и разпитът на представител на Мебелфаб в съдебното заседание с нищо не води до промяна на фактическата обстановка. Същественото в случая е, че от информацията, предоставена в административното производство от двама клиенти на АНН2 е безспорно установено, че представителите на Едид България са разпространили неверна информация. В единия случай тя касае задлъжнялост на АНН2 към "Ренер Италия" и значителни просрочия на плащанията. В другия случай касае твърдения за влошено качество на предлаганите от тях стоки (дословното възпроизвеждане на твърденията се съдържа в мотивите на комисията). Направените констатации от КЗК за разпространяване на твърдения относно влошеното финансово състояние на АНН2, се потвърдиха и от показанията на свидетеля Русев – съдружник и управител на фирмата "Конек". Те са дадени и в съдебното заседание на 2.04.2019 г. под страх от наказателна отговорност. Същите са последователни и убедителни, поради което липсва основание не бъдат взети предвид от съда по начина, по който са иинтерпретирани и от комисията. Още повече, че пред съда свидетелят опроверга възраженията на този жалбоподател, че се намира във финансова зависимост от фирмата АНН2. Съдържанието на двете групи изявления е пряко относимо към доброто име на АНН2 и касае доверието на негови контрагенти във финансовото му състояние и добросъвестността при предлагане на оригинални и качествени стоки. След като по никакъв начин не е установена истинността им, то изводът на комисията за нарушение на забраната за увреждане на доброто име на конкурента е обоснован, съответства на материалния закон и на установените по преписката и по делото обстоятелства. Макар в жалбата да не се прави конкретно възражение срещу размера на определената имуществена санкция, съдът при извършване на служебната проверка за законосъобразност на решението, намира, че тя също е законосъобразно определена. Взети са предвид всички относими към това обстоятелства и прецизно е приложена методиката. Ето защо и тази жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и неоснователността на двете жалби, търговските дружества нямат право на разноски за това производство. Същите ще следва да заплатят на КЗК 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. Представените от АНН2 веществени доказателства в Папка № 4 следва да се върнат след влизане на решението в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение