Решение № 380 от 28.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1873/2011 г.

Решение № 380 от 28.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1873/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 420, ал. 1 от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд. № 240/10 г. по описа на АС - Велико Търново и изменение на постановеното по него решение в частта досежно определения на осъдения М. М. първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. В искането на Главния прокурор се изтъква касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Твърди се, че съдилищата са допуснали нарушение на закона и по-точно на разпоредбите на чл. 60 и 61 от ЗИНЗС, като неправилно е определен първоначален "строг" режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип, вместо "общ" режим и открит тип. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор и моли за уважаването му по съображенията изложени в него. Адвокат И., назначен в качеството на служебен защитник моли за уважаване на искането, тъй като безспорно е нарушен материалният закон. Представя писмена защита. Осъденият М. М., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Въззивното решение не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. С присъда № 18 от 26.05.2010 г., постановена по нохд. № 98/10 г., Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия М. С. М. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 1, б. "б", пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е наложил наказание четири години лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален "строг" режим на изтърпяване на така наложеното наказание в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата е налице произнасяне по гражданските искове, веществените доказателства, разноските и държавните такси. С въззивно решение № 252 от 26.10.2010 г., постановено по внохд. № 240/10 г., АС - Велико Търново е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда досежно присъдените обезщетения, а в останалата й част тя е била потвърдена. Присъдата на ОС - Ловеч е влязла в сила на 24.11.2010 г. Искането на Главния прокурор за възобновяване е основателно, тъй като неправилно и незаконосъобразно е бил определен първоначалният режим на изтърпяване на наложеното на осъдения М. наказание. Независимо, че осъждането на М. по горепосочената присъда не е първо, в случая разпоредбите на чл. 60 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС по отношение първоначалния режим и типа пенитенциарно заведение са неприложими. Престъплението по чл. 343 от НК, за което осъденият е признат за виновен е извършено при форма на вината непредпазливост, поради което и на основание чл. 59 от ЗИНЗС то следва да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. Това от своя страна обуславя приложението на чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС по отношение първоначалния режима, който следва да е "общ". При гореизложеното, сочещо на допуснато нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав, намира за необходимо да бъде възобновено въззивното производство, с изменение на въззивното решение в частта по отношение първоначалния режим и типа затворническо общежитие. Касационната инстанция следва да упражни правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като основанията за възобновяване са в полза на осъдения. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, ВКС, Първо наказателно отделение,