Решение № 1002 от 30.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) при Министерството на вътрешните работи със седалище и адрес на управление в София, [улица], подадена чрез упълномощен представител гл. юрк. Б. Панайотова, срещу Решение 476 от 17.12.2021, постановено по адм. дело 578 по описа на Административния съд Стара Загора за 2021 г. С обжалваното решение, във връзка с предявен от Б. Петрова иск с правно основание по ЗОДОВ, СДВР е осъдена да й заплати сумата от 1000, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея вследствие незаконното й задържане въз основа на отменена, като незаконосъобразна, с влязло в сила съдебно решение Заповед за задържане на лице (без номер) от 28.09.2020 г., издадена от старши полицай при 07 Районно управление (РУ) СДВР в София. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като релевира всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд е формирал неправилен извод за основателността на предявената претенция за неимуществени вреди. Изразява становище, че съдът не е изследвал периода на търпене на твърдените вреди и не е обсъдил доказателствата, въз основа на които приема, че те са установени. Твърди липса на доказателства за психологични увреждания и влошено здравословно състояние на ищцата. Излага доводи за нарушаване на принципа на справедливост при определяне на размера на присъденото обезщетение. По тези съображения, иска отмяната на обжалваното решение, а в условия на евентуалност намаляване на присъденото обезщетение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в минимален размер. Ответникът по касационната жалба Б. Петрова с [ЕГН] и с адрес в гр. Стара Загора, [улица], [адрес], я оспорва, като неоснователна и необоснована, в писмен отговор от 10.02.2022 г. Иска оставането й без уважение и потвърждаване на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд Стара Загора е сезиран от Б. Петрова с искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу СДВР за осъждането на дирекцията да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000, 00 лв., причинени й от отменена, като незаконосъобразна, по съдебен ред Заповед за задържане на лице (без номер) от 28.09.2020 г., издадена от В. Саневски, старши полицай при 07 РУ СДВР в София и изразяващи се в силен емоционален и психически стрес, влошено физическо здраве ([заличен текст]) и уронено доверие в държавните органи, натоварени със защитата на обществения ред. Административният съд установил от фактическа страна, че със Заповед за задържане на лице (без номер) от 28.09.2020 г., издадена от старши полицай при 07 РУ СДВР в София В. Саневски, в качеството му на полицейски орган, е постановено задържане за срок до 24 часа на ищцата в помещение за временно задържане на 07 РУ СДВР, считано от 15.30 часа на 28.09.2020 г. Отчел, на база разписката към издадената заповед, че Петрова е била задържана фактически от 15.30 часа на 28.09.2020 г. до 15.30 часа на 29.09.2020 г. Петрова оспорила по съдебен ред заповедта за задържане, като по подадената жалба било образувано НАХД 13987/2020 по описа на Софийски районен съд. С решение (без номер) от 14.12.2020 г. по посоченото дело (от л. 6 до л. 7 от адм. дело 578/2021 г. по описа на Административния съд Стара Загора), заповедта за задържането й е отменена като незаконосъобразна. Това решение не било обжалвано и влязло в сила на 23.01.2021 г. По делото са представени и приобщени, като доказателства, три броя амбулаторни листи 1828/24.11.2020 г. (л. 40 от първоинстанционното дело); 227/19.02.2021 г. (л. 8); 3826/08.11.2021 г. (л. 39), както и рецепти за предписани от лекар медикаменти от л. 41 до л. 43. Приложено е и НАХД 13987/2020 г. по описа на Софийски районен съд. Първоинстанционният съд обсъдил представените по делото амбулаторни листи и рецепти за предписани на ищцата от лекар медикаменти. Приел е, че те не са достатъчни да установят обвързаност на сочените от Петрова заболявания ([заличен текст]) единствено с преживения от нея психически и емоционален дискомфорт от задържането й. Подчертал е, че ищцата не е претърпяла увреждане на здравето (психическо и физическо) вследствие незаконосъобразната дейност на администрацията. За доказаване на претендираните неимуществени вреди, първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на Д. Петрова майка на ищцата. Съдът е приел за доказани част от твърдените от ищцата проявления на претендираните от нея неимуществени вреди, както и причинно-следствената им връзка с осъщественото незаконосъобразно задържане на Петрова в 07 РУ СДВР. Преценил е, че психоемоционалното състояние на личността и преживяването на негативни емоции от даден факт, са абсолютно субективни прояви с различен интензитет при всеки човек, като същите са обусловени от характеристиките на личността. Позовал се на показанията на майката на ищцата. Кредитирал ги с мотива, че, като майка, тя най-добре познава дъщеря си и най-точно може да забележи какви промени са настъпили в нейното психо-емоционално и физиологично състояние. Приел е за доказано, че вследствие на незаконосъобразно приложената спрямо нея ПАМ по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМВР, квалифицирано от съда като стресогенно събитие, в т.ч на ограничаването на свободното й придвижване, Петрова имала негативни емоционални и психически преживявания, чиито външни проявления били чувство на безпомощност, унижение и накърняване на личното й достойнство, тревожност, нарушения на съня и невъзможност за концентрация. Посочил е, че задържането на ищцата и фактическото й лишаване от правото на свободно придвижване предполагат настъпването на емоционален стрес и психически страдания. При така приетото от фактическа страна, съдът е приел от правна страна, че подадената от Петрова искова молба е процесуално допустима, а по същество е основателна до претендирания размер. Преценил е, че по делото са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки от правопораждащия фактически състав за ангажиране на отговорността на СДВР за вреди по ЗОДОВ. Приел е, че задържането на ищцата за срок от 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) представлява принудителна административна мярка (ПАМ), прилагането на която се свързва с осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административни функции и правомощия. Формирал извод, че заповедта за задържане представлява властнически акт, издаден от административен орган полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР, при изпълнение на административна (изпълнителна) дейност, т.е. акт на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност. Определил е размера на присъденото обезщетение като се позовал на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Взел е предвид начина на извършване на увреждането, характера, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, интензитета на породените страдания и негативни преживявания, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси, както и икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Уважил е исковата претенция в пълен размер. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд споделя изцяло правните изводи на Административния съд Стара Загора за наличие и доказаност по делото на всички елементи от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователни са развитите от СДВР доводи за неправилност на осъдителното съдебно решение поради недоказаност на кумулативното наличие на материалноправните предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователно е възражението за касатора, че първоинстанционният съд не е изследвал периода на търпене на претендираните вреди. От обстоятелствената част на исковата молба става ясен периодът, за които се претендира обезщетението. Според твърденията в исковата молба, процесният период е за 24 часовото задържане на ищцата в помещение за временно задържане на 07 РУ СДВР в София. Това, съгласно данните по НАХД 13987/2020 г. по описа на Софийски районен съд, е времето от 15.30 часа на 28.09.2020 г. до 15.30 часа на 29.09.2020 г. Това е и периодът, който е приел административният съд, въпреки че не го е индивидуализирал с дати. Правилен и обоснован на доказателствата по делото е формираният от първоинстанционния съд извод, че за ищцата са налице неимуществени вреди от въпросното задържане. Съдът правилно е кредитирал по този въпрос показанията на разпитаната по делото свидетелка. Обстоятелството, че тя е майка на ищцата не правят показанията й негодни. Свидетелката Д. Петрова е имала непосредствени наблюдения върху ищцата непосредствено след освобождаването й от 07 РУ СДВР в София. При липсата на данни по делото, които да опровергават тези показания, съдът не е имал основание да не им даде вяра. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя и касационното оплакване, че по делото не са доказани неимуществени вреди, доколкото липсват доказателства за психологични увреждания и влошено здравословно състояние на ищцата. От обстоятелствената част и петитума на исковата молба не се установява, че ищцата твърди, че е претърпяла психологични увреждания, а административният съд е обосновал в мотивите на обжалвания акт, че не приема за доказани всички от твърдените. Следва да се посочи обаче, че всяко вмешателство от вида на процесното в личната сфера на човека води неизбежно до негативи в емоционалното състояние и изживявания на човека. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява, че първоинстанционният съд е определил справедлив размер на обезщетението за обезвреда. Този размер е съответен на доказаните негативни изживявания. По тези съображения, Върховният административен съд преценява обжалваното решение като правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, то следва да бъде потвърдено. При този изход на спора пред касационната инстанция, на касационния жалбоподател не се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Такива не се дължат и на ответника по касация, тъй като не са претендирани. Отделно от това същият не ангажира доказателства за осъществена правна защита и съдействие по делото пред настоящия съд. Воден от горното и на посоченото правно основание, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия: