Решение № 14003 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4997/2015 г.

Решение № 14003 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4997/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производстото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ТЕТ -61" ЕООД и Ален Стойчев Йорданов срещу решение № 2912 от 18.12.2014 г. по адм. д. № 3067/2014 г. на Административен съд Варна, с което са отменени действията по налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, от служител на "ТЕТ 61" ЕООД, извършени на 07.09.2014 г. по отношение на лек автомобил марка "Хюндай Траджет", с ДК № В5873 КТ, собственост на Георги Йорданов Дойчев. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че не е доказано автомобилът да е паркирал в нарушение на ЗДвП. От констативния протокол се установява, че на 7.09.2014 г. автомобилът е паркиран в ръкава до хотел "Хелиос" в зелените площи, с което водачът е спрял в нарушение на действащия на мястото пътен знак Б-27 и е паркирал автомобила в зелените площи, собственост на "Паркстрой-Златни пясъци" ООД, с което им причинил имуществени вреди. В констативния протокол са описани времето, мястото на извършване на нарушението и автомобила, което се установява и от гласните доказателства по делото. Ответната страна е изпратила по делото писмени бележки. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е приел, че представените две заповеди и трудов договор и длъжностна характеристика водят до извода, че двамата служители са имали право да извършат репатрирането на процесния автомобил, след установяване от тяхна страна на извършеното нарушение. Налице и изрична заповед от управителя на "ТЕТ-61" ЕООД № 35/15.04.2014 г. за оправомощаване на служителите да извършват дейност по репатриране на автомобили, поради което служителите извършили действията по репатриране на процесния автомобил са били оправомощени. Съдът е посочил, че писмената форма за налагането на тази мярка не се изисква по аргумент на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, като прилагането й представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие - фактическо преместване. Задължителен елемент от фактическият състав на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП е установяването на нарушение в съответствие с хипотезата на правната норма, което следва да бъде обективирано в констативен протокол, издаден от съответните длъжностни лица установили нарушението, в какъвто смисъл са и договорките между собственика на пътя - "Паркстрой-Златни пясъци" ООД Варна и "ТЕТ-61" ЕООД София-изпълнител на дейностите по репатриране на автомобили в чл. 12 от Договор № 8/17.04.2014 г. От представения фирмен констативен протокол не може да се установи къде точно е бил паркиран автомобила, а изготвения снимков материал не установява къде е изготвен, т. е мястото на извършване на нарушението, дата, час, марка и номер на автомобила, липсва описание и на самото нарушение. В протокола е записано че е нарушена нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която всеки участник в движението с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, което не е достатъчно, за да се приложи принудителна административна мярка - преместване на ППС без знанието на водача му. Решението е правилно. Съдът е постановил допустимо решение, тъй като пред него е оспорена принудителна административна мярка наложена на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. В издадения фирмен констативен протокол е посочено, че автомобилът е репатриран на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП и ответникът пред административния съд не оспорва, че е наложена принудителна административна мярка на това основание. Налагането на мярката от неоправомощено лице води до нищожност на мярката, а не до липса на административен акт, да се приеме противното означава да се откаже съдебна защита на лицата на които е наложена принудителна административна мярка. Обстоятелството дали отговорността ще се реализира по реда на ЗЗД или по реда на ЗОДОВ не е основание да се приеме, че не е налице принудителна административна мярка, тъй като за да се реализира отговорността мярката следва да бъде отменена. От доказателствата по делото се установява, че собственикът "Паркстрой - Златни пясъци" ООД Варна не е упълномощил поименно длъжностни лица, които да извършват действията по преместването на автомобилите на основание чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, а е възложил тази дейност на "ТЕТ -61" ЕООД със заповед № 06/17.04.2014 г., който от своя страна със своя заповед № 35/15.04.2014 г. определил служителите в дружеството, които да извършват репатрирането на неправилно паркиралите автомобили, т. е. оправомощаването не е непосредствено както изисква закона. От друга страна има граждански спор за собствеността на улиците включени в капитала на дружеството, поради което частната собственост на дружеството не е установена. Независимо от това, в настоящото касационно производство не следва да се разглежда нищожността на мярката, тъй като няма подадена касационна жалба от водача на автомобила срещу решението на административния съд и не следва да се влошава положението на касационния жалбоподател. Правилни са изводите на съда, че приложимостта на разпоредбата на чл. 171, т. 5 б. "б" от ЗДвП, предполага три отделни хипотези визиращи различни материалноправни предпоставки за налагане на принудителната административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство" без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В първата хипотеза попадат случаите на паркиране в нарушение на правилата за движение и на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. Във втората попадат случаите, когато се създава опасност за другите участници в движението, а в третата подадат случаите, когато е невъзможно преминаване на другите участници в движението. Материалната законосъобразност на оспорения акт подлежи на проверка въз основа на изложените в него факти, които в случая се свеждат до неправилно паркиране в терен определен за озеленяване - в ръкава на хотел "Хелиос", с което причинява имуществени щети на к. к. "Златни пясъци АД. Правилни са изводите на съда, че така описаното нарушение не може да се съотнесе към нито една от хипотезите на посочената правна норма, поради което не е имало основание се да репатрира автомобила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение