Решение № 2696 от 26.2.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13525/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по четири касационни жалби, подадени срещу Решение 1085/07.08.2020 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 3034/2019 г., с което съдът по жалба на Комфорт Системс ООД е отменил Заповед РД-12-28/06.11.2019 г., издадена от областен управител на Област Бургас, поправена със Заповед РД-12-30/28.11.2019 г. на областен управител на Област Бургас и е осъдил Областна управа на Област Бургас да заплати в полза на Комфорт Системс ООД разноски в размер на 550 лева. Първата касационна жалба е подадена от Сол Инк ЕООД, чрез адв. Д. Павлова от Адвокатска колегия гр. София срещу решението на административния съд и с нея се поддържат възражения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът достигнал до извод, че при издаването на заповедта били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като органът спазил процедурата, предвидена в Правилника за приложение на Закона за държавната собственост (ППЗДС) при продажбата на недвижимия имот частна държавна собственост. Изтъква, че изразил правновалидна воля за закупуване на имота, обективирана в решението на Общото събрание и предложената ценова оферта, на основание разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ППЗДС. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния административен съд, както и да му присъди разноските по делото. Втората касационна жалба е от Комфорт Системс ООД и е подадена чрез процесуален представител адв. В. Демирева от Адвокатска колегия гр. Бургас. С нея се оспорва решението на административния съд, с доводи, че същото е неправилно при наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, с указания дружеството да бъде допуснато до втория етап на търга за преценка на направените ценови предложения. Претендира разноските в производството пред касационната инстанция. Третата касационна жалба е подадена от областния управител на Област Бургас, чрез юрисконсулт Н. Минкова, с която се оспорва решението на административния съд поради неговата неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът претендира за отмяна на обжалвания съдебен акт, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Четвъртата касационна жалба е подадена от генералния директор на ДП НКЖИ чрез юрисконсулт К. Морова. С нея се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и се иска неговата отмяна, като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че проведената процедура е била съответна на предвиденото в ППЗДС. Органът е действал съобразно правилото по чл. 43, ал. 1 ППЗДС, като е въвел изискването в т. 13, подточка 3, досежно формиране волеизявлението на съответния орган на управление на търговеца. Касаело се за тръжна процедура с тайно наддаване и документацията на органа отговаряла на нормативно установеното. По същество моли съдът да отмени решението на административния съд и да реши въпроса по същество, като отхвърли жалбата на Комфорт Системс ООД срещу заповедта на областния управител на Област Бургас. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационните жалби оспорват същите и ги считат за неоснователни, а решението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационните жалби, а по същество счита, че са основателни. Необосновани от установените по делото относими факти, били изводите му, че са налице нарушения на административнопроизводствените правила по провеждане на търга, които да обусловят отмяна на административния акт. Предлага обжалваното решение да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени допустимостта на всяка една от жалбите, с които е сезиран, намира, че те са подадени от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Съобразно предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК, съдът, след като обсъди посочените в жалбите пороци на съдебното решение и служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението на Административен съд Бургас с материалния закон, намира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Комфорт Системс ООД против Заповед РД-12-28/06.11.2019 г. на областния управител на Област Бургас, с която е определен В. Родюков, в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на Сол Инк ЕООД, за купувач на имот частна държавна собственост, изменена със Заповед РД-12-30/28.11.2019 г. на областен управител на област Бургас за поправка на очевидна фактическа грешка, с която е определен Сол инк ЕООД, [ЕИК], за купувач на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.618.1065 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със Заповед РД-18-43/17.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АККГ, с площ от 507 кв. м. с трайно предназначение на територията: територия на транспорта, начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за движение и транспорт, с местонахождение на имота: област Бургас, ул. " Мария Луиза", при граници на имота: поземлен имот с идентификатор 07079.617.1, поземлен имот с идентификатор 07079.618.177 и поземлен имот с идентификатор 07079.618.1066, съгласно Акт за държавна собственост 7866/28.02.2017 г., утвърден от областен управител на Област Бургас. Заповедта е издадена след проведения търг с тайно наддаване и на основание чл. 59, ал. 6 ППЗДС. Административен съд Бургас е намерил, че оспорената заповед, поправена с последваща заповед за очевидна фактическа грешка, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Същата е издадена в процедурата, регламентирана в глава V ППЗДС, а именно търг с тайно наддаване, открита е с Решение РТ-9/14.08.2019 г. и Заповед ПД-193/14.09.2019 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (само министъра). Тъй като имотът е бил предоставен за управление на ДП НКЖИ, което е юридическо лице и има статут по чл. 62, ал. 3 ТЗ, то елемент от фактическия състав за издаване на заповедта е било и решението на държавното предприятие, обективиращо съгласие за продажба на процесния имот от дата 27.06.2019 година. Съдът е съобразил, че решението на министъра за откриване на процедурата по провеждане на търг с тайно наддаване, в съответствие с изискванията на чл. 43, ал. 2 ППЗДС, съдържа одобрение на тръжната документация, включваща документите, които следва да се представят от участниците, с поставените изисквания към тях. За да отмени обжалваната пред него заповед за разпореждане с недвижимия имот частна държавна собственост, поправена с последваща заповед, първоинстанционният съд е счел, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато още при откриване на тръжната процедура и утвърждаване на условията за провеждането му. Доводите му се изразяват в това, че органът въвел непрецизно изискване в т. 13, раздел IX от Условията за участие. Така, както била формулирана подточка 3, на т. 13, не ставало ясно как участникът, който е подал предложението си, е определил и покупната цена. Обосновавайки по този начин в мотивите на решението си посоченото основание за незаконосъобразност на акта, съдът постановява и неговата отмяна. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Основателни са касационните доводи на жалбоподателите Сол Инк ЕООД, областния управител на Област София и на ДП НКЖИ, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, поради нарушение на материалния закон. Заповед РД-12-28/06.11.2019 г. на областен управител на Област Бургас, поправена със Заповед РД-12-30/28.11.2019 г. на областен управител на Област Бургас е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразена е с материалния закон и съответства на неговата цел. Оспорената заповед е постановена в производството по Глава V ППЗДС. Доколкото по делото пред административния съд не е било спорно, а това се установява и от приетите за относими доказателства по делото, процесният имот е бил част от имуществото на ДП НКЖИ. Същото е търговец по смисъла на чл. 62, ал. 2 от Търговския закон, образувано на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт. На основание чл. 6, ал. 1 от същия закон предприятията управляват предоставеното им от държавата имущество движимо и недвижимо., съответно частна и публична държавна собственост. Според чл. 43, ал. 4 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с чл. 59 ППЗДС, държавните предприятия могат да се разпореждат с придобитите и предоставени за управление имоти частна държавна собственост, с разрешение на министъра, упражняващ правата на собственост на държавата, при условия и ред, определени с ППЗДС. Също така, за държавни имоти, предоставени за управление на ДП НКЖИ, какъвто е процесният, е приложима нормата на чл. 1, ал.4, т. 3, б.е от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, съгласно която, този закон не се прилага за продажба на имоти частна държавна собственост, предоставени за управление на или придобити от държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Нормата на чл. 59 ППЗДС предвижда, че по реда на глава V, с изключение за правилата за електронен търг, се извършват и продажбите на имоти - частна държавна собственост, придобити или предоставени за управление на държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, с данъчна оценка до 500 000 лв. Съдът надлежно е установил, че Акт за частна държавна собственост 7866/28.02.2017 г. е съставен за поземлен имот с идентификатор 07079.618.1065 по КК и КР на гр. Бургас, с площ 507 кв.м., с местонахождение: гр. Бургас, ул. "Мария Луиза", с трайно предназначение на територията: територия на транспорта и начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за движение и транспорт. В акта е записана и данъчна оценка на имота, която възлиза на 16 061,10 лева, както и фигурира запис, че той е предоставен за управление на ДП "Национална компания Железопътна инфраструктура", като част от неоперативните активи на предприятието и не е пряко свързан с основната му дейност. На основание така цитираните разпоредби, заповедта е издадена от компетентен административен орган след разрешение от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и след взето съгласие за продажба от страна на УС на ДП НКЖИ, обективирано в Протокол 11-06/2019 г., от заседание проведено на 27.06.2019 година. Правилно съдът е установил, че Решение РТ-9/14.08.2019 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по съдържание съответства на предвиденото в чл. 43, ал. 1 от ППЗДС, във връзка с чл. 59, ал. 3 ППЗДС, като с него е определен и съставът на комисията, която да проведе търга. На основание чл. 43, ал. 2 ППЗДС, с решението е утвърдена и тръжната документация, в която са посочени документите, които трябва да се представят със заявленията за участие. При издаване на заповедта е спазена и административнопроизводствената процедура, както по ЗДС, така и съобразно приложимите норми на ППЗДС. Административния съд е установил фактическите обстоятелства, но въз основа на тях е направил незаконосъобразни изводи, че при провеждане на процедурата и при издаване на административния акт, са допуснати съществени нарушения, които да обуславят отмяна на заповедта. Доводите му за незаконосъобразност на акта, по същество са и доводи за неговата материална незаконосъобразност, доколкото са свързани с неправилно приложение на материалния закон. А в случая административният съд е изследвал именно обявените от административния орган указания за провеждане на търга и извършените действия от тръжната комисия, както и дали са спазени изискванията за издаване на административния акт. Неправилно първоинстанционният административен съд обосновава наличието на неяснота в Условията по провеждане на търга и по - специално относно въведеното изискване по т. 13, подточка 3, което според него е съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед. По отношение на документацията за участие в търга с тайно наддаване и видно от т. 13, раздел IX, в нея е предвидено, че юридическите лица следва да представят документ за участие в търга и за закупуване на недвижимия имот решение на съответния компетентен орган, овластен със закон или решение, или акт на юридическото лице за: 1.) Участие в търга; 2.) Приемане на условията в настоящата тръжна документация; 3.) Заплащане на предложената цена, при условията на проведения търг (за юридическите лица ООД, ЕООД, АД, ЕАД и др.). Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ППЗДС изрично предвижда, че търгът с тайно наддаване може да се проведе, в случай, че поне един кандидат е подал заявление за участие, отговарящо на нормативните и тръжните условия за провеждане на търга. Търгът с тайно наддаване се провежда, като участниците подават заедно със заявлението за участие и писмени ценови предложения. Посоченото правило е обосновано с оглед на обстоятелството, че се касае за покупко продажба на недвижим имот, а цената е съществен елемент от договора за продажба на имота. Следователно, страните трябва да постигнат съгласие за съществените елементи на сделката предмет и цена. Съгласуването на изричната воля на страните по нея става именно, след като участникът, който желае да закупи имота, посочи своето ценово предложение. В случая обаче, доколкото се касае за търг с тайно наддаване, ценовото предложение на отделния участник не може да бъде посочено в друг документ, извън одобрения от органа образец. Видно от текста на чл. 51, ал. 3 ППЗДС предлаганата цена се представя в отделен запечатан непрозрачен плик с надпис "Предлагана цена", поставен в плика със заявлението за участие. Видно от чл. 52, ал. 1 ППЗДС в деня на провеждането на търга комисията разпечатва подадените пликове по реда на постъпването им и се запознава с редовността на подадените документи. В разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ППЗДС редовно подадените ценови предложения се класират в низходящ ред според размера на предложената цена. С оглед на посочените правни норми, които са приложими за настоящата хипотеза, въведеното изискване в подточка 3 от Условията на документацията на органа, съответства на изискването за провеждане на търга с тайно наддаване. В противен случай, ако се възприеме тезата на първоинстанционния съд и участниците се задължат да впишат и в друг документ (напр. решение на ОС на дружеството) предлаганата цена, освен в ценовото предложение, то ще се наруши изискването за тайната при провеждане на търга. Ето защо не е налице поддържаното от решаващия съд съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, което е довело и до неправилно приложение на цитираните материалноправни норми. В конкретната хипотеза, административният съд при преценка законосъобразността на обжалвания административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, е достигнал до неправилен правен извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че е допуснато твърдяното от касаторите нарушение, обуславящо касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, поради което същото следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество и да приеме, че при издаване на процесната заповед на областния управител на Област Бургас и заповедта за изменението й, не са били налице основанията по чл. 146 АПК, за да се приеме, че е незаконосъобразна и да се отмени по реда на АПК. Касационната жалба на Комфорт системс ЕООД, с която се претендира отмяна на решението на административния съд и връщане на преписката на административния орган за допускане от негова страна на дружеството касатор, до втори етап на търга, е неоснователна. Предвид естеството на констатирания порок на обжалвания административен акт и правомощията, които съдът има по чл. 173, ал. 2 АПК, последният правилно е преценил, че не съществува правна възможност за разрешаване на спора по същество. По тази причина той е постановил само отмяна на обжалвания административен акт. При така разрешения правен спор основателни са претенциите за присъждане на сторените и доказани разноски от касационните жалбоподатели - Сол Инк ЕООД, областния управител на Област София и ДП НКЖИ.