Решение № 1255 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11790/2009 г.

Решение № 1255 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11790/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник митница Югозападна - МБ Кюстендил /преди митница Кюстендил/ срещу Решение № 249 от 16.07.2009 г., постановено по адм. дело № 244 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. Кюстендил, с което е отменено Решение № 4409-0007 от 10.01.2007 г. на началник митница Кюстендил за определени публични вземания. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно, постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата. Ответникът по касационна жалба и заинтересованите по делото страни не вземат становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и предвид чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С отменения акт са били определени задължения за внасяне публични вземания. Наследодателят му е оформил за режим за безмитен внос лек автомобил и е починал на 14.01.2004 г. преди да изтече срокът по чл. 753 от ППЗМ. За да постанови обжалваното решение, съда е приел за безспорно, че при този внос е ползвана преференцията за безмитен внос на автомобил за инвалид по чл. 4 от ПМС № 2/1993 г., вр. чл. 720, ал. 1, т. 1 ППЗМ и чл. 721 ППЗМ, както и че вносителят е починал на посочената дата. като е изложил доводи за противоречие с нормата на чл. 753, ал. 2 ППЗМ на атакуваното решение, според което облекчението за безмитен внос на лек автомобил от инвалид се допуска с оглед лична употреба, след смъртта му не е налице условие за действие на режима и от този момент възниква вносно митническо задължение. Не е налице нито една от хипотезите на цитирания текст, в които изчерпателно са изброени правопораждащите факти на митническо задължение и между тях не е смъртта на вносителя - инвалид. Съдът е обсъдил правнорелевантните факти и доводите на страните и в съответствие с установената вече практика по тези дела. Правото на безмитен внос е било вече упражнено приживе от наследодателят - инвалид, поради което възражението, че при последващо отпадане на предпоставките по чл. 721 ЗМ вр. чл. 720, ал. 1, т. 1 от ППЗМ, възниква вносно митническо задължение, е неоснователно. В случаите на осъществен безмитен внос от лица - инвалиди на автомобил за лична употреба, вносно митническо задължение за наследниците би възникнало само в някоя от хипотезите на чл. 753, ал. 2 ППЗМ, ако автомобилът е бил предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане в тригодишния срок от вноса. Случаят, в който правото на собственост преминава по наследство не е между изброените в този текст. Същото не представлява неизпълнение на едно от изискванията при ползване на митнически режим по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ, както твърди касаторът, тъй като автомобилът е останал за лична употреба на универсалния правоприемник на инвалида, поради което за ответника по касационна жалба не се е породило вносно митническо задължение за процесния автомобил. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от изложеното, Върховният административен съд, първо "а" отделение