Решение № 13069 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14438/2018 г.

Решение № 13069 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14438/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на Х. Димитрова, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Б. Колев против решение № 2122 от 23.10.2018 г. по адм. дело № 2350/2018 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлено оспорването й срещу разпореждане № 4506-40-1947/17.07.2018 г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и са присъдени разноски. Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на обжалвания административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", чрез ст. юрисконсулт П. Алипиева оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производството е разпореждане № 4506-40-1947/17.07.2018 г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" /Фонд "ГВРС"/, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане, по заявление-декларация от 27.06.2018 г. с мотив, че същото е подадено извън нормативно определения срок посочен в § 41, ал. 2 от ПЗР на ЗПФИ. Първоинстанционният съд е приел, че с оглед датата на прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката – 03.05.2012 г., и датата на вписването в ТР на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя 28.06.2013 г., съобразно действащата към този момент законова уредба - чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 6 от ЗГРСНР, Димитрова не е бил в кръга на правоимащите лица, за които е възникнало право на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че Димитрова е била в трудови правоотношения с "АГРО БИЛД" ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК 115137753, за периода от 07.06.2007 г. до 03.05.2012 г. С решение № 298 от 28.06.2013 г. на ПОС, вписано в ТР на 28.06.2013 г. е открито производство по несъстоятелност на дружеството работодател. По справка от Търговски регистър е установено, че считано от същата дата е прекратена дейността на дружеството, а считано от 12.08.2014 г. е търговецът е заличен. От представените съдебно решение по гр. д. № 8588/2013 г. на Пловдивски районен съд и изпълнителен лист от 21.10.2013 г., "АГРО БИЛД" ЕООД, гр. Пловдив е видно, че дружеството е осъдено да заплати на жалбоподателката сумата от 1830 лева дължимо трудово възнаграждение за периода м. декември 2011 г. –м. април 2012 г., 222 лева мораторна лихва за периода от падежа на всяко вземане, считано от 20.01.2012 г. до 23.05.2013 г., 370 лева обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, 90 лева обезщетение по чл. 224 от КТ, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на подаване на исковата молба- 23.05.2013 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и 300 лева разноски. Със заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане от 27.06.2018 г. Димитрова е декларирала, че е работила при работодателя "АГРО БИЛД" ЕООД, гр. Пловдив, на длъжност "управител на търговски обект" и трудовото правоотношение е прекратено на 03.05.2012 г., като е поискала да й бъде отпуснато гарантирано вземане по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Представила е копие от цитираното съдебно решение и изпълнителен лист. С оспореното разпореждане директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", е отказал изплащане на гарантирано вземане, като се е позовал се е на разпоредбата на § 41, ал. 1 от ПЗР на ЗПФИ. Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР, правото на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. Съобразно чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗГВРСНР, в приложимата редакция към момента на подаване на заявлението, правото на гарантирани вземания имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на които правоотношението: 1. не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6; 2. е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6. С оглед на установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че съобразно цитираните разпоредби на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР Димитрова не е била в кръга на правоимащите лица, за които е възникнало право на гарантирано вземане, тъй като трудовото й правоотношение е било прекратено повече от три месеца преди датата на вписване в ТР на решението за откриване на производството по несъстоятелност на дружеството. Неоснователно е наведеното оплакване, че във връзка с изменението нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР Димитрова е придобила право на гарантирано вземане. Нормата е материалноправна и действа занапред. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение само за настоящата съдебна инстанция в размер на 100, 00/сто/лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Претенцията за заплащане юрисконултско възнаграждение за първата съдебна инстанция е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,