Решение № 13996 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10663/2017 г.

Решение № 13996 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10663/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма] и [фирма], представени от адв. Я. Д. и на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, представена от юрисконсулт Т. Г., срещу решение № 9429/17.07.2017 г. на Върховния административен съд /ВАС/, Четвърто отделение, по адм. д. № 3847/2017 г., с което е отменено решение № 169 от 16.02.2017 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК/627/2016 г. и е разпоредено изпращане на преписката на КЗК с указания по тълкуването и прилагането на закона. Оплакванията на касаторите са сходни и сочат на трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Отправят упреци към процесуалната дейност на съда по преценка на писмените доказателствени средства, като отричат обвързаност на установяванията му с отразеното в съставен от неучастващо в производството лице частен свидетелстващ документ. Навеждат доводи за неустановеност на предпоставките на чл. 29 ЗЗК за отговорност на [фирма] и [фирма] за нарушаване на правилата на конкуренцията, доколкото липсва дейност на съответния пазар – продуктов и географски, която да се осъществява в условия на конкуренция с търсещото защита в производството пред КЗК [фирма]. Касационните жалбоподатели искат отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу решението на КЗК. Претендират деловодни разноски. Ответникът по касация [фирма] отрича основателността на касационните жалби. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. С оспореното пред тричленния състав на ВАС решение, в производство образувано по искане на [фирма], КЗК е установила, че не е извършено нарушение от [фирма] и от [фирма] по чл. 29 от ЗЗК. Административният орган е отграничил като отделни продуктови пазари тези на дистрибуция на нови и на употребявани моторни превозни следства и доколкото [фирма], а не и [фирма] и [фирма], има оторизация от производителя за продажба на нови автомобили от съответните марки, то те не оперират на един и същи пазар. Отношенията между [фирма] от една страна и от друга [фирма] и [фирма] са определин като вертикални, а не хоризонтални, което изключвало конкуренцията между тях. Конкурентни отношения можело да възникнат единствено при неизпъленние на задълженията по договорите с [фирма] да не разпространяват натериторията на страната закупените от тях нови автомобили в срока по договора, а споровете във връзка с изпълнението на договорите се разглеждали в момента от гражданските съдилища. Първоинстанционното решение е за отмяна на акта на КЗК и за изпращане на преписката на административния орган с указания за тълкуването и прилагането на закона. По установяванията на първостепенния съд [фирма] осъществява стопанска дейност на територията на страната, свързана с продажба на нови автомобили с марка [марка] и [марка] на индивидуални и корпоративни клиенти. Продажбата на нови автомобили е подчинена на правилата на селективна дистрибуция, при която производителят [фирма] – [населено място] си сътрудничи с ограничен брой дилъри на територията на РБългария. Според дилърските договори дилърите могат да продават нови автомобили на територията на ЕС само на крайни клиенти, а не и на препродавачи. Производителят определя за нови автомобилите с пробег не повече от 4 000 км и доставени на краен клиент не повече от 4 месеца след първата им регистрация. Въз основа на договори за прокупко-продажба /корпоративни клиенти/ с [фирма] и [фирма] са сключени и индивидуални договори за покупко-продажба на нови автомобили /110 договора с първото и 59 с второто дружество/, като доставените автомобили са съответно 75 на [фирма] и 20 на [фирма]. Съдът е ценил писма от 02.07.2013 г. и от 05.08.2013 г. на официалният представител на марката [марка] за установена паралелна търговия от страна на няколко дружество, сред които [фирма] и [фирма], както и доклад от частно разследване, извършено от [фирма] – [населено място]. Към установените факти е отнесено и прилагането от КЗК на презумпцията по чл. 47, ал. 6 ЗЗК за фактите на осъществявана от [фирма] и [фирма] търговска дейност по отдаване под наем на автомобили и продажба на употребявани МПС. Различни от тези на администрацията са констатациите на съда за предмета на дейност на [фирма] и [фирма]. Позовал се е на доклада от частното разследване на [фирма] за извършено от двете дружества прехвърляне на фактическата власт върху автомобилите на трети лица непосредствено след придобиването им от [фирма], като впоследствие третите лица са придобивали правото на собственост. Квалифицирал е представляващия част от административната преписка договор за наем на л. 118 от папка № 2 като договор за лизинг. Към търговията с нови автомобили е отнесъл предаването на фактическата власт с последващо преминаване на собствеността. Съобразил е дефиницията за нови автомобили по § 1, т. 17 от ДР на ЗДДС, заключил е че [фирма] и [фирма] осъществяват търговия с такива стоки, поради което оперират на един и същи продуктов пазар с [фирма]. Заради ограничаването на обсега на контрола от КЗК да съответствието на продуктовия пазар и предвид поправянето на изводите на комисията, на административния орган са дадени указания да концентрира разследването не върху имуществените спорове между страните, а да анализира отношенията на [фирма] и [фирма] с лицата на които са предоставили получените от [фирма] нови автомобили във връзка с ангажиментите им по индивидуалните договори и при съобразяване на договора за селективна дистрибуция между [фирма] и производителя на автомобилите. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Неоснователни са упреците към процесуалната дейност на съда по преценка на доказателствените средства. Несъмнено т. нар. доклад от частно разследване на [фирма] е частен свидетелстващ документ и не притежава материална доказателствена сила. Но и първостепенният съд при преценка на убеждаващото му въздействие не е заявил да е обвързан в констатациите си от удостовереното в него. Касаторите не сочат доказателствени средства, които да разколебават установяването с този информационен източник. В извънсъдебната фаза на производството администрацията е възприела неизпълнение от лицата, за които се твърди извършване на нарушение по ЗЗК, на задължението им по чл. 46 ЗЗК да окажат съдействие на комисията, като не са представили поисканата им информация относно точният брой на закупените автомобили от [фирма], каква е била целта на закупуването им, дали всички закупени автомобили са регистрирани от сочените за нарушители, дали е прехвърляна собствеността в период от 6 месеца от придобиването им на други физически и юридически лица в страната и чужбина и ако това е станало какви са условията на прехвърлянето. Вместо да приеме за доказани фактите, за които се препятства събирането на информация, КЗК е отнесла към установените факти осъществяване от проверяваните лица на търговска дейност по отдаване под наем на автомобили и продажба на употребявани МПС; сключването на договори за продажба /корпоративни клиенти/ с [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ и сключването на съответния брой индивидуални договори въз основа на договорите с корпоративен клиент. Тази процесуална дейност противоречи на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ЗЗК – презумпцията за доказаност следва да се отнася до фактите, за които страната или заинтересованото лице препятства събирането на информация, а не за други факти, които са безспорни и са неотносими към твърдяното в искането по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК нарушение на закона. КЗК само е посочила в решението си без да обсъди удостоверенията от Сектор "Пътна полиция" при СДВР, според които всички получени от [фирма] и от [фирма] – клон [населено място] са регистрирани в КАТ, като в рамките на няколко дни регистрацията им е прекратена поради напускане на страната; писма от Агенция "Митници" – Централно управление за подадени декларации за износ на част от продадените на [фирма] автомобили от лица различни от това дружество, както и удостоверения от съответните звена за местни приходи към общинските администрации за липса на декларирано придобиване на автомобилите, което сочи на извод за отчуждаването им в срока за деклариране. Не е обсъдено и споразумението между [фирма] и [фирма] от септември 2013 г., което установява нарушаването от [фирма] на задълженията му по корпоративния договор с извършване на дейност на неоторизиран дилър. В отлика от КЗК, първоинстанционният съд правилно е дефинирал спора по фактите и правото с изследване на продуктовия пазар, като елемент на съответния пазар по смисъла на § 1, т. 16 ДРЗЗК, търсейки характеристиките на стоките. Посочил е и информационните източници на констатацията си, че [фирма] и [фирма] извършват търговия с нови автомобили. Този подход е различен от порочния силогизъм на администрацията, които обвързва търговската дейност на различни продуктови пазари на проверяваните лица и търсещия защита с качеството дилър на последния и липсата на оторизация за търговия с нови автомобили на проверяваните. Всъщност въведения с искането за защита спор е за извършена от сочените за нарушители продажба на стоки в режим на селективна дистрибуторска система без да са оторизирани дистрибутори и в противоречие със задълженията им по корпоративните договори. Източника на правоотношението между [фирма] и [фирма] и [фирма] не изключва конкуренцията между тях при дефинирането на тъждествения продуктов пазар, на който оперират. Неотносими са доводите във връзка с географския пазар, като съставна част на понятието за съответен пазар, тъй като географския пазар не е включен в обхвата на проверката на КЗК, респ. изводите на комисията за липса на нарушение не са свързани с установяване за опериране от страните на различни географски пазари. Неотносими са и доводите за споровете за изпълнението на корпоративните и на индивидуалните договори като граждански дела, чиято подведомственост на общите съдилища по чл. 14, ал. 1 ГПК да изключва решаването им от други учреждения с арг. от чл. 14, ал. 3 ГПК. В мотивите на първоинстанционното решение са разграничени гражданския от административния спор с указанието за акцента на разследването на КЗК върху отношенията на [фирма] и [фирма] с лицата на които са предоставили доставените от [фирма] автомобили и при съобразяване на задълженията по договорите с дистрибутора и този на дистрибутора с производителя. Пак във връзка със сочения фокус на дължимата проверка са и съжденията на съда за възприемането на договора за наем, квалифициран от него след тълкуване по чл. 20 ЗЗД като договор за лизинг, за проява на търговия с нови автомобили – очевидно във връзка с ограниченията на дистрибутора и тези на купувача. Съгласието на касационният съдебен състав с решаващите изводи в оспорения съдебен акт мотивира оставянето му в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, Първа колегия