Решение № 12050 от 23.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 611/2013 г.

Решение № 12050 от 23.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 611/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна и от Красимир Петков Гошев от гр. Добрич. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна обжалва Решение № 2449/12.10.2012 г., поставено по адм. дело № 417/2012 г. по описа на Административен съд - Варна /АС Варна/ в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 081102033/08.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 806/20.12.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна. Развива оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата на лицето срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът Красимир Петков Гошев, чрез процесуалния си представител адв. Георгиева, обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 081102033/08.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 806/20.12.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна. Касаторът навежда наличието на касационни основания за отмяна, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По развити в касационната жалба съображения се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касатора части. Претендира се и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество за неоснователни. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 081102033/08.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 806/20.12.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, с който за данъчни периоди 2005 г. - 2009 г. по реда на чл. 122 от ДОПК е определена основа за облагане с данъци, определени са задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ общо в размер на 3704,85 лв. и за невнесения в срок данък са начислени лихви. С решението си АС Варна е изменил ревизионния акт като е отменил изцяло същия в частта, в която за данъчен период 2005 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 79,70 лв. и съответните лихви, и е отменил частично акта за данъчен период 2009 г. като данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ е установен в размер на 2613,16 лв. вместо 3625,15 лв. Съответно на това е изменен размера на лихвите. В останалата й част жалбата на Гошев е отхвърлена. Преди да разгледа спора по същество, съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила за неговото издаване, които не са предмет на оспорване и се споделят от настоящата инстанция. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Варна. Жалбата е неоснователна. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорния по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. При правилно установени факти съдът е формулирал обосновани правни изводи за незаконосъобразност на определените с РА задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и за сумата над 2613,16 лв. по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. Съдът е направил задълбочена съпоставка на приходите и разходите на лицето за всяка от ревизираните години. В случая, чрез извършената съпоставка на паричните постъпления и разходите на физическото лице, съдът е установил за всяка отделна календарна година в края на данъчния период дали е налице превишение на разходите над приходите. Обоснован е изводът за неизпълнение от страна на приходната администрация на задължението за обективно и безпристрастно установяване на всички факти, свързани с определянето на основата за данъчно облагане, в т. ч. и на съпругата на жалбоподателя с оглед баланса на семейната касова наличност. За да изготви нов баланс на касовите наличности, съдът е приел за доказани и основателни възраженията на жалбоподателя относно формиране на разходната част досежно необходимите разходи за живот и внесените задължителни осигурителни вноски и авансово удържан данък от работодателя на съпругата Гошева. Относно приходната част съдът е счел за основателни възраженията относно наличие на несъобразени от ревизиращите органи приходи от получена пенсия от Гошев през 2005 г. в размер на 2256,19 лв., от продажба на МПС през 2006 г. в размер на 300 лв. и от по-високи доходи от трудово възнаграждение на съпругата Гошева в периода 2005-2009 г. Правилно първостепенният съд е приел за основателни така посочените възражения и съответно правилно е променил приходната и разходната част на баланса за проверявания период. Съдът е съобразил представените и приети писмени доказателства в хода на съдебното обжалване. Писмените доказателства - удостоверения от НОИ, договор за покупко-продажба, представен от ОД на МВР Бургас, служебни бележки от работодателя на Гошева и документи относно заплащане и погасяване на задължения по кредити, за ел. енергия, мобилни телефони, за авансово удържан данък и др. не са оспорени и са годни да удостоверят съдържащите се в тях данни. Въз основа на тях е установен и съобразен действителният размер на направените от семейството разходи за необходими средства за живот. Съответно, включените в РА размери на разходи по средностатистически данни от НСИ, са коригирани. Съдът е ползвал и направените изчисления от приетата съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на всичко гореизложено, правилно първостепенният съд е отменил процесния РА в горепосочените части. Решението в така обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Красимир Петков Гошев: Жалбата е неоснователна. Основното оплакване на този касатор против отхвърлителната част на решението е за неправилно приложение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е приел, че в хода на съдебното обжалване не са представени безспорни доказателства за предоставено дарение на суми в размер на 20 000 лв. от родителите на Галина Гошева. Оплакванията са неоснователни. И по тази част от спора, въз основа на правилно установените факти, административният съд е направил верни изводи за недоказаност на твърденията на ревизираното лице, че сумата в размер на 20 000 лв. действително е получена от сем. Гошеви. Съгласно чл. 225, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, договорът за дарение на движими вещи се сключва или в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез предаване /в случая на паричната сума/. В делото не се съдържа договор за дарение в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Тоест, твърди се извършване на дарението във втората предвидена от закона форма за действителност, а именно, чрез предаване на сумата. Въпросното предаване, обаче, също не се установява с някакви писмени доказателства, а единствено посредством обясненията на самото задължено лице и показанията на свидетелите Трифон Вълчинков и Марийка Вълчинкова, родители на съпругата Гошева. Действително, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, не съществува пречка в съдебното производство установяването на договори между роднини по права линия, да се извършва и посредством свидетелски показания. В случая, обаче, при преценката на свидетелските показания, съдът е отчел близката роднинска връзка между ревизираното лице и свидетелите и несъмнената заинтересованост на последните от изход на спора в полза на техните роднини. Ето защо правилно съдът не е кредитирал тези показания, тъй като същите не са подкрепени от други събрани доказателства, писмени или гласни, изходящи от независим източник. От оспорващия, в чиято тежест е да обори фактическите констатации в РА, не са ангажирани други доказателства за реалното предаване на посочената сума, както на него така и на съпругата му. Същевременно в делото не се съдържат и косвени доказателства за съхраняването на сума в посочения размер в периода от спестяването й до евентуалното й предаване. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че дори и да са дарявани някакви суми, от доказателствата по делото не може да бъде преценен точния им размер и годините, през които те са дарени. Още повече, че в самите обяснения на ревизираното лице съществуват противоречия досежно момента на дарственото предоставяне. Тези противоречия са отчетени от съда и обосновано са релевирани в мотивите, обосноваващи извода за неоснователност на жалбата срещу РА в горепосочената му част. Предвид изложеното, постановеното решение и в разгледаната по- горе част като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение