Решение № 91 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5609/2007 г.

Решение № 91 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5609/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Р. А. А., А. А. Х. и П. А. Д. против въззивното решение на Д. окръжен съд № 259 от 2.07.2007 г. по гр. д. № 460/2006 г., с което е оставено в сила решение № 33 от 28.03.2006 г. по гр. д. № 264/2004 г. на Б. районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателките за обявяване за нищожен договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 26/2003 г. на нотариус при Б. районен съд, поради нищожност на нотариалното действие и за предаване владението на нива с площ 30 дка в м. "Р. Б. С. ", съставляваща имот № 5* по плана за земеразделяне на гр. Б. Н. са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна. Подадена е и частна жалба от А. А. Х., П. А. Д. и Р. А. А. за отмяна на протоколно определение от 7.02.2007 г. по гр. д. № 460/2006 г. на Д. окръжен съд, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят допълнителна държавна такса в размер на 100 лв. на основание чл. 65 ГПК (отм.). Ответниците М. А. И. и И. Д. И. оспорват касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли иска на жалбоподателите за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба, с който наследодателя на ищците продал на ответницата процесния недвижим имот по наведеното основание за нищожност на нотариалното действие, тъй като акта не бил прочетен на страните от нотариуса и подписите на страните не били положени пред него, съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на допуснатите свидетелски показания, при който е достигнал до извода, че не е оборена истинността на нотариалния акт, като официален свидетелствуващ документ. Посочено е, че след като не е доказано обстоятелствата оспорени от ищците, да се осъществили по начин различен от удостовереното в нотариалния акт, същият не е нищожен, договора е породил вещно правния си ефект, поради което и двата иска - установителния за нищожност и осъдителния за собственост са отхвърлени от съда, като неоснователни. Решението е правилно. Основното възражение поддържано в касационната жалба, касае необоснованост на обжалваното решение с твърдение, че съдът при обсъждане на свидетелските показания е допуснал нарушения, които са довели до незаконосъобразност на крайния извод за неоснователност на иска за нищожност на оспорения договор. По делото са били разпитани трима свидетели, показанията на които съдът е обсъдил поотделно и в съвокупност, преценявайки кой какви контакти е имал със страните по сделката, доколко показанията са изложени добросъвестно, има ли данни за заинтересованост на някои от свидетелите да изложат истината при изповядване на сделката. Формирано по този начин, вътрешното убеждение на съда, че ищците, чрез допуснатите и изслушани свидетелски показания не са оборили материалната доказателствена сила на нотариалния акт (а не истинността, както неправилно е посочил съда), съставляващ официален свидетелствуващ документ в частта, относно изявлението на нотариуса, че страните са се явили лично пред него, проекта за нотариален акт им е прочетен и участниците са одобрили удостоверените в акта техни изявления, като изразяващи тяхната воля, се е осъществило при липса на процесуални нарушения. Касационната инстанция може да контролира начина, по който е формирано вътрешното убеждение на въззивния съд - доколко то съставлява обоснована увереност, но не и самият краен извод - какво би приел за установено друг съд при обсъждане на същите доказателства. В този смисъл касационната инстанция не може да проверява съдържанието на вътрешното убеждение на въззивния съд, като извърши собствена преценка на доказателства. Правилно съдът е посочил, че в доказателствена тежест на ищците е било докажат по несъмнен начин, че фактите предмет на удостоверителното изявление на органа издал документа (нотариуса) не са се осъществили така, както се твърди в документа, т е. че документа е неверен, тъй като удостовереното в него не отговаря на действителното фактическо положение. Ищците са поддържали, че нотариалния акт не е бил четен от нотариуса, и че техния праводетел не се е подписал пред нотариуса, респ. не е потвърдил подписа си пред нотариуса. Съдът е анализирал свидетелските показания, отчел е наличието на противоречия по установяването на тези факти, както между показанията на отделните свидетели, така и в показанията на свидетеля, който на същата дата, заедно с праводателя на ищците е продавал свой поземлен имот на ответницата по предявения иск. Тези противоречия са дали основание на решаващия съд да приеме, че не е опровергано удостоверителното изявление на нотариуса, че страните са се явили лично, проекта за нотариален акт им е прочетен и след одобрението му подписан от страните и нотариуса. При изведен обоснован извод, че нотариуса не е нарушил разпоредбата на чл. 475, ал. 1 ГПК (отм.), законосъобразно съдът е отхвърлил иска за нищожност на нотариалното удостоверяване по чл. 472 ГПК (отм.), като основание за нищожност и на удостоверената с нотариалния акт сделка, поради липса на форма. След като договора за покупко-продажба е валиден, той е породил вещно-правния си характер, собствеността е прехвърлена валидно в полза на ответницата, което е довело до отхвърлянето и на ревандикационния иск. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния и процесуален закон, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Неоснователна се явява и частната жалба против определението на въззивният съд, с което на частите жалбоподатели е била наложена санкция по чл. 65 ГПК (отм.) - да заплатят допълнителна държавна такса в размер на 100 лв. Въззивният съд е постановил определението, поради направено искане за допускане на свидетел, първоначално поискан при довеждане. След това искането е било променено - чрез призоваване. Тъй като, промяната в искането не е била направена своевременно и това е станало причина за отлагане на делото, съдът правилно е наложил санкцията по чл. 65 ГПК (отм.). Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.