Решение № 3762 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9305/2013 г.

Решение № 3762 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9305/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на адв. М. Кънева и адв. П. Маринчев от АК - Бургас, в качеството им на пълномощници на Димитър Георгиев Сотиров, срещу Решение № 1044 от 13.05.2013 г, постановено по адм. дело № 2105/2012 г. от Административен съд Бургас. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответникът - Кметът на община Бургас не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Димитър Сотиров против Заповед № 2294 от 20.09.2012 г. на кмета на община Бургас, с която, на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, е разпоредено изземване на имот - частна общинска собственост, представляващ УПИ V-общ. в кв. 8 по плана на вилна зона "Боровете" в землището на кв. Банево, общ. Бургас поради това, че същият се държи без правно основание. За да постанови този резултат съдът е приел, че за процесният имот жалбоподателят е имал предоставено право на ползване по реда на ПМС № 26, считано от 12.04.1989 г. Приел е още, че той е направил искане за закупуване на земята по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но същото е просрочено, тъй като е подадено след датата 13.01.2008 г. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваният пред него акт е законосъобразен, издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон. По пътя на косвения съдебен контрол е приел, че Димитър Сотиров се е намирал "в хипотезата на недопустимо административно производство поради просрочие" по подадената от него молба за закупуване на земята по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което. за административния орган не е било налице задължение да се произнесе по заявеното искане. По тази причина към датата на издаване на оспорвания административен акт имотът се е държал от него без правно основание, което от своя страна е основание за издаване на заповед по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. При тези съображения съдът е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Решението е неправилно и ще следва да се отмени изцяло, а делото - да се реши по същество на базата на събраните доказателства. За да издаде акт по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС административният орган следва по безспорен и категоричен начин да е установил наличието на комулативно изискуемите от закона предпоставки: 1. да е налице имот - общинска собственост; 2. същият да се владее или държи без правно основание; 3. да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. Отсъствието на който и да е от елементите на фактическия състав прави нормата неприложима. В случая за административният орган не е била налице втората от така посочените предпоставки. Това е така, тъй като по безспорен начин по делото е установено, че Димитър Сотиров държи процесния имот на правно основание - учредено право на ползване по реда на Постановление № 26 на Министерския съвет от 1987 г. и Решение № 4 на ИК на ОНС Бургас от 14.03.1980 г. и това правно основание не може да бъде проверявано по пътя на косвения съдебен контрол в производството по оспорване на заповед за принудително изземване на недвижим имот. От доказателствата по делото е видно, че по подаденото заявление за закупуване вх. № 94-Д-200 от 29.02.2008 г. (л. 7) няма отговор от административния орган. Налице е Протокол от 22.06.2012 г. на Комисия, назначена със заповед № 2678 от 06.10.2008 г. на кмета на община Бургас, в който протокол са посочени две причини да се остави искането без разглеждане и да се направи извода, че за кмета на общината не възниква задължение за произнасяне по съществото на искането, а именно: 1. че не е налице официален свидетелстващ документ, издаден от компетентния орган, от който да се установи предоставяне за земеделско ползване на земята по реда на посочените в § 63 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изм. и доп. на ЗСПЗЗ, като Комисията не е приела представеното копие от удостоверение № 201 (л. 13) за такъв документ и 2. че молбата с вх. № 94-Д-200 от 29.02.2008 г. е просрочена, тъй като е подадена след изтичането на преклузивния срок по § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 09.02.2007 г.). Изводите на Комисията, безкритично възприети от административния орган и първостепенния съд са неправилни. Специалното административно производство по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, инициирано по заявление на жалбоподателя е следвало да завърши с мотивиран акт на компетентния административен орган, за който акт жалбоподателят е следвало да бъде уведомен по реда на АПК, като му бъде дадена възможност да защити правата си пред съда. В случая това административно производство не е завършило по реда, предвиден в закона с акт, отговарящ на изискванията на чл. 59 от АПК, издаден от компетентния административен орган, какъвто не е назначената със заповед на кмета Комисия. В случая по недопустим начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя, като в един и същи административен акт са смесени две различни административни производства, подчиняващи се на различни административно-производствени правила. Като не е констатирал посочените обстоятелства и е възприел наличието на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за издаване на оспорвания административен акт, съдът от първата инстанция е постановил неправилен съдебен акт. Административният орган също е издал незаконосъобразен акт, който ще следва да бъде отменен изцяло. По делото не е направено искане за присъждане на понесените разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по реда на чл. 143 от АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд