Решение № 8105 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14808/2008 г.

Решение № 8105 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14808/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния закон (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Иванов Димов, Антоанета Иванова Събева, Кети Георгиева Пракицова - Кръстева, Божидар Александров Йорданов, Йордан Александров Йорданов, Сийка Михайлова Димова, Борислав Михайлов Димов, Еленка Сотирова Стефанова, Йорданка Сотирова Андонова и Евгений Сотиров Димов всички от гр. София, срещу решение от 07.07.2008 г. по адм. дело № 1782 от 2001 г. на Софийския градски съд - административна колегия, III-Е състав. В жалбата са развити съображения за необоснованост и неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушения на материалния закон - чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - областният управител на област София, не взима отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, след като прецени доводите на касаторите и взе предвид доказателствата по делото, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение 3-членният състав на Софийския градски съд е отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповед № РД 21-322 от 11.06.2001 г. на областния управител на област София. С последната въз основа на искане вх. № РД-97-00-389 от 13.12.1998 г. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ на физическите лица в качеството им на наследници е било определено обезщетяване чрез компенсаторни записи за одържавен недвижим имот попадащи в терен на "Домостроителен комбинат София" АД, (паркинг пред УПИ V с площ 1900 кв. м.), ТПК "Художествен амбалаж" (УПИ VI от кв. 36 с площ 8 840 кв. м.) и ОЦ "Земляне" (част с площ 24 615 кв. м. от УПИ VII кв. 36) по отношение на който касаторите са претендирали обезщетение чрез отделяне и реално връщане на земята. Съображенията за това са били, че не могло да бъде уважено искането за реално възстановяване на недвижимия имот, тъй като липсвала възможност за отделяне на самостоятелен парцел съобразно изискванията на закона. Съдът се е позовал на прието по делото заключение на допълнителната техническа експертиза от 31.03.2004 г., според която не съществувала възможност от незастроената част от претендирания имот да бъде обособен самостоятелен парцел, тъй като имота попада в улица "Костенец", а останалата част не е собственост на държавата, а попада в дружества и са налице ограниченията на § 6, ал. 6 ЗППДОП (отм.) респ. 11, ал. 1 ЗПСК. Решението в обжалваната му част е правилно. Съдът е спазил съдопроизводствените правила, като е обсъдил всички доказателства и становища по делото като се е съобразил и с приложимия закон. Правните изводи са в съответствие с фактически установеното по делото. Основният спорен въпрос е относно начина на обезщетяване, но твърденията на касаторите, че са налице условията на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ за реално възстановяване на недвижимия имот не намират опора в доказателствата по делото и са в противоречие с техническата експертиза приета и обсъдена ведно с другите доказателства. Видно от допълнителната експертиза от 31.03.2004 г. процесния терен от 1900 кв. м. отразен на скица № 1 представлява част от улица "Костенец". Като част от улица този терен има характер на публична общинска собственост, съобразно чл. 3, ал. 2, т. 1 и 3 от Закона за общинската собственост и ЗУТ поради което същия не подлежи на реално връщане, както правилно е преценил и решаващия първоинстанционен съд. В този смисъл съдебната практика на която се е позовал съдът е трайна и необратима. Съдът подробно е изследвал възможността за реално възстановяване на недвижимия имот и е изложил подробни съображения които се споделят и от настоящата инстанция. Правилно са били съобразени ограничителните разпоредби на § 6, ал. 6 ЗППДОП (отм.), респек. § 11, ал. 1 ЗПСК, тъй като част от имотите за които жалбоподателите имат претенции са включени в активите на посочените дружества - "Домостроителен комбинат София" ЕАД - обявено за приватизация и приватизирано. Безспорно е установено, че втория терен за който се претендира попада в ТПК "Художествен амбалаж" за което дружество е установено, че е частна собственост. Същевременно от заключението на експертизата е установено, че съществуващите сгради в терена са нанесени в плана, което ги прави законни макар в район "Красно село" да няма запазени документи за това. Това обстоятелство обаче е пречка за реално възстановяване на имота. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че и за останалата част от имота с площ 25 615 кв. м. не е възможно реално възстановяване, тъй като имота е включен активите на търговско дружество и за него също са налице ограничителните разпоредби на закона и не са налице предпоставките по ЗОСОИ. По реда на ЗОСОИ подлежат на обезщетяване само собствениците или правоприемниците на собствениците на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ - арг. от чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ. Съгласно тези текстове възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС и по други изрично посочени закони, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Предпоставка за възстановяване на правото на собственост по силата на закона е одържавените имоти да съществуват реално като обект на собственост, а извършените в тях промени, свързани с функционалното предназначение в периода след одържавяването, са без правно значение за действието на реституцията (виж ТР № 1 от 1995 г. на ОСГК на ВС на РБ). Когато не са налице условията на закона за възстановяване на собствеността върху одържавените имоти, съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗВСОНИ правоимащите се обезщетяват по друг ред, регламентиран със ЗОСОИ. При така очертания обхват на реституционния и обезщетителния закон искането за обезщетяване от страна на бившите собственици в конкретния случай чрез реално възстановяване на собственост е неоснователно. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5, изр. първо от ЗОСОИ във всички случаи собствениците имат право да искат отделяне и реално връщане на земята им или на част от нея, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел съгласно нормативните изисквания. Това изискване не налице е видно от приетото и неоспорено заключение на техническата експертиза по първоинстанционното производство. При установената фактическа обстановка обосновано съдът е достигнал до правния извод, че обезщетяването следва да бъде извършено при условията на чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ, както е постъпил административния орган в оспорената заповед, тъй като освен че една част от имота попада в улица, другата част попада в активите на дружества които не са такива по чл. 61 ТЗ нито са еднолични търговски дружества с държавно участие. По тези съображения решението на СГС в тази му обжалвана част следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,