Решение № 14178 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13875/2017 г.

Решение № 14178 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13875/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 187, ал. 1, т. 2 ДОПК вр. с чл. 145 и сл. АПК. С писмо изх. № 16-12-361 от 25.10.2017 год. министърът на финансите е отказал разсрочване на дължимите публични задължения от "Булсатком" ЕАД гр. С.. Срещу така постановения отказ е подадена жалба от "Булсатком" ЕАД гр. С.. Прави се оплакване за незаконосъобразност на отказа по съображения, че неправилно е счетено от органа, че дружеството следва да отговаря на изискванията по чл. 183, ал. 2 ДОПК, тъй като за него, като предприятие от общонационално значение, тези условия са неприложими на основание чл. 5 от Наредбата, приета с ПМС № 85/2006 г. на основание чл. 183, ал. 9 ДОПК. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на министъра на финансите и да задължи органа да издаде исканото разрешение за разсрочване. Ответният по жалбата - Министър на финансите- взема становище за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, както и основателността й по наведените в нея оплаквания и съобразно основанията на чл. 146 вр. с чл. 168, ал. 1 АПК, намира следното: Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1, пр. второ АПК, от дружеството, инициирало издаване на акта и негов адресат, в преклузивния 14-дневен срок от връчване на отказа. Делото е родово подсъдно на ВАС предвид, че издателят на акта е министър. Отказът за разсрочване на публичните задължения на жалбоподателя е обективиран в писмо изх. № 16-12-361 от 25.10.2017 г. на министъра на финансите. Административното производство по издаване на оспорения административен акт е започнало по искане /л. 97 на "Булсатком" ЕАД, в което се твърди, че дружеството предоставя електронно съобщителни услуги и е лидер на пазара за разпространение на платена телевизия, има повече от 2000 служители, направило е значителни финансови инвестиции със собствени средства и заемен капитал, вкл. в областта на усвояване на българска позиция на геостационарната орбита и изстрелване на български сателит. Твърди, че предвид извършените инвестиции е допуснато забавяне в изплащането на публичните задължения, поради което моли, на основание чл. 184, ал. 1, т. 3 ДОПК, да се допусне разсрочване на задълженията му за срок от две години, за което представя погасителен план. Приложена е справка за размера на публичните задълженията – 6 865 224, 93 лв. главници и 1 541 362, 90 лв. лихви – към 24.07.2017 г. Видно от справката е, че публичните задължения представляват – данъци и осигурителни вноски, както по декларации по ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ, така и по влязъл в сила ревизионен акт от 24.06.2016 г., задължения по АУПДВ, имуществени санкции по наказателни постановления, издадени от МК, КРС, КЗП и НАП. Административният орган е установил размерът на задълженията към момента на произнасянето си – отчел е намаляване поради плащане със сумата 5 136 345 лв., но и нововъзникнал дълг от 5 248 454 лв. към 02.10.2017 г. Към искането са представени от дружеството. Министърът на финансите е извършил съгласувания по искането с органите на НАП, при което са му представени отрицателни становища от директор на ТД на НАП - "ГДО" С., ведно със справка за задълженията и наложените по тях обезпечения – запори и възбрани, както и изискани главния публичен изпълнител на НАП документи по удостоверяване на обстоятелства по чл. 183, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 183, ал. 8 ДОПК /л. 86/, изискани на основание чл. 13 вр. с чл. 12, ал. 4, т. 5 ДОПК. Представени са от дружеството по реда на чл. 183, ал. 8 ДОПК - отчети за финансово състояние и отчети за печалбата и загубата към 31.12.2016 г. /л. 91 и към 31.07.2017 г. /л. 22 и сл. /, прогнозни отчети за финансовото състояние за 2017, 2018 и 2019 г., декларации, сметки и извлечения във връзка с финансовото състояние на дружеството, перспективна програма за развитие за срок от две години, както и критерии и показатели за оценка на състоянието на дружеството - показатели за рентабилност, показатели за ефективност, показатели за финансова автономност и терен паричен поток. За да откаже исканото отсрочване на публичните задължения, административният орган преди всичко е отчел разнородния вид и произход на публичните задължения и компетентността си да се произнесе по искането по смисъла на чл. 183, ал. 1, т. 3, пр. първо ДОПК, т. е. относно задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лева. С оглед размерът на публичните задължения на дружеството за данъци и ЗОВ законосъобразна е преценката на органа, че е компетентен да се произнесе по искането за разсрочване на задълженията на дружество "Булсатком" ЕАД за данъци или ЗОВ. Предвид наличието и на други публични задължения, извън тези за данъци и ЗОВ, в акта си органът е обсъдил възможността за обединяване на всички публични задължения по реда на чл. 188 ДОПК и е счел, че не са налице предпоставките за това, тъй като дружеството – заявител, съгласно заявения си предмет на дейност в търговския регистър към Агенция по вписванията, не е предприятие от общонационално значение, което да има определяща структурна роля за общото икономическо и социално развитие на страната или друго от изброените предприятия по чл. 6 от Наредбата, издадена по реда на чл. 183, ал. 9 ДОПК – Наредба за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток /наричана тук Наредбата/, приета с ПМС № 85/17.04.2006 г., обн. ДВ бр. 35/2006 г. Органът е приел по тази причина, че не се касае за особено важен случай и липсва основание за внасяне на искането в Министерски съвет на РБ. В тази си част актът на министъра на финансите не подлежи на съдебен контрол, тъй като актът, с който не се внася в искане по чл. 188 ДОПК в Министерски съвет няма самостоятелен характер и е част от процедурата по издаване на решение на МС на РБ по чл. 188, ал. 5 ДОПК, което от своя страна не подлежи на обжалване. Още повече, че в случая няма направено искане за обединяване на задълженията от страна на заявителя, нито има надлежно направено предложение за това от органите по чл. 184, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК - териториален директор или изпълнителния директор на НАП. По отношение наличието на предпоставки за уважаване на искането за разсрочване на публични задължения административният орган е съобразил уредбата на чл. 183, ал. 2 ДОПК – относно условията, при които се допуска разсрочване като е счел, че не са спазени условията по т. 1, т. 3 и т. 4 и на това основание е формирал изводите си за неоснователност на искането за разсрочване и е издал обжалвания отказ. Оспореният административен акт е издаден съгласно чл. 184, ал. 1, т. 3 ДОПК от компетентен орган - министър на финансите, в предвидената от закона форма, мотивиран е и при издаването му не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Актът е издаден при спазване и правилно тълкуване на приложимия материален закон. Срещу отказа на министъра на финансите е подадена по съдебен ред жалба, в която единственото наведено оплакване е за противоречие на акта с материалноправните разпоредби като се твърди, че в случая разпоредбата на чл. 183, ал. 2 ДОПК, в която се уредени условията, във връзка с които органът е формирал своите решаващи мотиви, не е приложима. Твърди се, че "Булсатком" ЕАД е предприятие от общонационално значение, поради което и на основание чл. 5 от Наредбата, следва да се допусне разсрочване, извън случаите по чл. 183, ал. 2 ДОПК. Оплакването е несъстоятелно. Съгласно чл. 183, ал. 10 ДОПК - "Извън случаите по ал. 2 отсрочване или разсрочване се допуска в особени случаи, определени с наредбата по ал. 9, когато компетентният орган установи, че паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на публичните задължения, но затрудненията са временни и при отсрочване или разсрочване на задължението след получаване на разрешение по реда на Закона за държавните помощи длъжникът ще успее да се издължи и да заплаща текущите публични задължения. " Смисълът на разпоредбата е, че дори да не са доказани предпоставките на ал. 2, при условията на посочения текст, може да се допусне исканото отсрочване или разсрочване. Така визираните в текста особени случаи, са определени в разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от Наредбата. В случая разпоредбата на чл. 4 от Наредбата, касаеща само публични вземания на фондовете на ДОО, е неприложима, макар и да е видно, че измежду непогасените и изискуеми публични задължения на дружеството – заявител са и такива, представляващи задължения за осигурителни вноски. В случая не е било приложимо това изключение от правилото за приложение на чл. 183, ал. 2 ДОПК, тъй като съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредбата, се изисква разрешение, дадено по реда на Закона за държавните помощи, която процедура е специална, със самостоятелен характер и с усложнен фактически състав. Съгласно уредбата по ЗДП не е предвидена възможност за провеждането й като част от производството по глава 22 ДОПК и съответно за получаване на разрешение в рамките на същото производство, изисква се наличие на предварително разрешение, за което няма данни по делото. Неприложима е и визираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 5 от Наредбата. Обратно на твърденията му, обстоятелството дали заявителят е предприятие от общонационално значение, е обсъден от органа в неговия акт, макар и във връзка с приложението на чл. 6 от Наредбата като е прието, че дружеството не е предприятия от такъв значим характер. Съдът намира изводите на административния орган за обосновани. Не съществува легална дефиниция за "предприятие от общонационално значение", поради което съдът взема предвид даденото пояснение в същата разпоредба – "... които имат определяща структурна роля за общото икономическо и социално развитие на страната". В тази връзка, с оглед данните за предмета на дейност на дружеството, съобразени и от административния орган, при липса на други представени доказателства в насока установяване предпоставките по чл. 5 от Наредбата, съдът не намира, че жалбоподателят е предприятие с общонационално значение. Твърденията в тази връзка са останали изцяло недоказани, а и съдът ги намира за недостатъчни да обосноват водеща роля на дружеството в областта на обществените отношения, в която развива дейност, така, че да определя структурния облик не само на отрасъла, но и да е от значение за цялостното икономическо и социално развитие на страната. Не се твърди и няма данни дружеството - заявител да е предприятие измежду останалите изброени в разпоредбата – да упражнява монопол, за принадлежи на военния отрасъл или да е от значение за националната сигурност. Също така, при тълкуване на разпоредбата, вкл. и във връзка с чл. 4 от Наредбата и чл. 183, ал. 10 ДОПК, съдът намира, че кумулативно изискване за неприлагане на чл. 183, ал. 2 ДОПК е отново, както и за установеното в случаите по чл. 4 от Наредбата, да се касае за предоставяне на помощ, която да е приета за допустима по смисъла на чл. 4 Закон за държавните помощи и след получаване на разрешение по реда на същия закон. Предвид и изложеното по-горе относно изискванията на ЗДП съдът намира, че разрешението следва да е предварително, а данни и твърдения по делото относно допустимостта по чл. 4 ЗДП и съответно предвидените в разпоредбата условия за това, няма. По изложените съображения съдът намира, че административният орган е процедирал законосъобразно като не е приложил изключенията по чл. 183, ал. 10 ДОПК вр. с чл. 4 и чл. 5 от Наредбата и правилно е обосновал акта си с наличието, съответно липсата на условия за допускане на разсрочването по чл. 183, ал. 2 ДОПК. В жалбата не са изложени указания в какво се състои незаконосъобразността на отказа във връзка с наличието или липсата на условията по чл. 183, ал. 2 ДОПК. Съдът като извърши проверка на акта във връзка с всички основания по чл. 146 АПК и като съобрази с преценката с нормативно установената тежест на доказване, която в случая на постановен отказ тежи върху оспорващия, който трябва да установи, че са били налице условия за издаване на искания от него акт, намира жалбата за неоснователна поради това, че не са били налице условията по чл. 183, ал. 2 ДОПК за издаване на положителен и благоприятен за молителя акт. В чл. 183, ал. 2 от ДОПК са уредени кумулативните условия, които следва да са налице, за да бъде допуснато отсрочване или разсрочване. Тези условия могат да бъдат систематизирани като положителни и отрицателни, т. е. едните задължително следва да са налице - т. 3 - 4, а друго- т. 1 трябва да не е налице, като отсъствието на което и да е положително условие, респективно наличието на което и да е отрицателно условие, е пречка за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване. По чл. 183, ал. 2, т. 1 ДОПК - не са представени от дружеството документи и доказателства за период от три месеца след подаване на искането, намалени с текущите парични плащания за период от три месеца от същата дата и гарантиращи продължаването на стопанската дейност. Липсва и информация за сумите, които биха постъпили при осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането, с изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на стопанската дейност и които биха постъпили при събиране на изискуемите към датата на подаване на искането вземания на длъжника от трети лица. Обоснован е изводът за неспазването на това условие. По чл. 183, ал. 2, т. 3 ДОПК – административният орган, позовавайки се на представените от дружеството коефициенти за рентабилност, ефективност и финансова автономност и установените стойности с Наредбата съобразно системата от критерии и показатели за оценка на състоянието на предприятието и за разработване на перспективна програма за развитието му по приложение към чл. 2, ал. 1, е счел, че за релевантните години 2015 г., 2016 г., 2017, 2018 г. и 2019 г. коефициентът за рентабилност е извън обхвата за периоди 2018 г. и 2019 г.; коефициентът за ефективност е извън обхвата за 2015 г. и 2016 г., а коефициентът за финансова автономност е извън обхвата за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Така установеното неизпълнение на условието поради наличие на коефициенти, което не са в границите на наредбата не се опровергава от твърдения в обратния смисъл, от събрани доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е възможен обратен извод като жалбоподателят не е проявил активно процесуално поведение за събиране на такива доказателства. По спазване условието на чл. 183, ал. 2, т. 4 ДОПК административният орган е преценил въз основа на събраните писмени доказателства по преписката и по образуваните срещу молителя изпълнителни дела, че общата стойност на обезпечените вземания съобразно данните за наложени обезпечителни мерки – възбрани, запори върху дялове, банкови сметки и вземания, не покрива изцяло размера на дълга. Отчетено е също, че върху цялото търговски предприятие на дружеството е вписан в ТР действащ особен залог по реда на ЗОЗ, в полза на "Уилмингтон тръст" ЛТД, а съобразно чл. 194, ал. 3 и ал. 1 ДОПК обезпеченият кредитор, в чиято полза е учреден особен залог, се удовлетворява предпочтително, вкл. и преди кредиторите с публични вземания. Така направените фактически изводи на органа не се опровергават от събрани по делото доказателства, а съотнесени при тези обстоятелства към изискванията на разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 4 ДОПК, съдът ги намира за законосъобразни. Въз основа на изложеното дотук съдът не намира основания за отмяна на обжалвания административен акт. Обжалваният административен акт е валиден, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно е установен и приложен материалният закон, при съответствие с целта на закона. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, заявеното искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника, представляван от юрисконсулт, предвид представения списък за разноски, в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят разноските на ответника за юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 200 лева по реда на чл. 144 АПК вр. с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното и на осн. чл. 187, ал. 5, предложение първо ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение