Решение № 21 от 22.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 621/2009 г.

Решение № 21 от 22.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 621/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 420, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Постъпило е искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на В. Н. О. Х. Д. № 276/09 г. по описа на ОС-Сливен и прекратяване на наказателното производство по делото на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК, предвид несъобразяване с разпоредбите на Закона за амнистията, в сила от 22.04.09 г. С решение № 91/21.07.09 г., постановено от Сливенския окръжен съд по В. Н. О. Х. Д. 276/09 г., е потвърдена изцяло присъда № 234/17.03.09 г., постановена от Сливенския районен съд по Н. О. Х. Д. 493/08 г. С последната подсъдимият Г. Д. Д. е осъден за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б вр. чл. 342, ал. 1 НК и му е наложено наказание пробация със съответни пробационни мерки за срок от една година, като на основание чл. 343Г НК му е определено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Осъден е и да заплати на конституирания като граждански ищец П. К. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., като искът е отхвърлен в останалата част до пълния претендиран размер. В съдебно заседание пред ВКС представителят на прокуратурата поддържа искането, като уточнява, че същото е свързано с отмяна на наказателно-осъдителната част на съдебния акт на първата инстанция. Осъденият и неговият защитник молят искането на главния прокурор да бъде уважено. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и отразените в него съображения, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящото производство, намира за установено следното: Осъдителната присъда на първоинстанционния съд е постановена на 17.03.09 г. При правилна преценка на доказателствата, второстепенният съдебен състав е взел решение, че подсъдимият Д. е извършил вмененото му деяние, като при управление на МПС на 27.09.07 г., е причинил пътно-транспортно произшествие по непредпазливост, в резултат на което е нанесена средна телесна повреда на потърпевшия П. К. П. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б НК. Затова е потвърдил изцяло атакувания съдебен акт на РС-Сливен. Решението на ОС-Сливен, постановено на 21.07.09 г., е влязло в законна сила. Между постановяване на присъдата на районния и на решението на окръжния съд обаче, е приет Закон за амнистия, публикуван в Д. в-к, бр. 26/7.04.09 г., влязъл в сила на 22.04.09 г. Съгласно чл. 1, ал. 1 на същия, процесното престъпление се амнистира, тъй като е извършено по непредпазливост, преди 1.07.08 г., и в санкционната част на наказателно-правната норма се предвижда наказание по-малко от пет години. При това положение второстепенният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл. 334, т. 4, пр. 1, предвид наличието на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК. Като не е сторил това, въззивният съд е нарушил закона, неприлагайки ЗА, който е следвало да приложи. Отразеното е касационно нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, пр. 2 НПК. В този смисъл искането на главния прокурор е основателно. Настоящата инстанция следва да възобнови В. Н. О. Х. Д. 276/09 г., да отмени присъдата на РС-Сливен в наказателно-осъдителната част и да прекрати производството по делото в тази част. Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 2 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение