Решение № 5636 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13310/2010 г.

Решение № 5636 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13310/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от пълномощник на Кмета на община - Пловдив и от Йордан Кирилов Стоянов от гр. Пловдив, против решение от 13.05.2010 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2022/2009 г., с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 09ОА-997/16.05.2009 г. на Кмета на община - Пловдив и разрешение за строеж № 150/22.05.2009 г. на Главния архитект на община - Пловдив, за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива за обект: "надстройка и пристройка на съществуваща жилищна сграда и допълващо застрояване" в УПИ II-586, кв. 139 - нов по плана на кв. "Бяла зона" гр. Пловдив. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание първият жалбоподател не се представлява, от името на втория адв. Нинова поддържа жалбата по съображенията изложени в нея и в писмена защита. Ответниците физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Постъпил е по делото писмен отговор от ответника Цветан Павлов Павлов, по чиято първоначална жалба е постановено решението, с претенцията за неоснователност на касационните жалби. Ответната страна "Шанс 2000" ООД - Пловдив, не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба от юрисконсулта на община Пловдив. Решението на съда се счита незаконосъобразно в частта, в която е отменено разрешение за строеж № 150 от 22.05.2009 г. на Главния архитект на община - Пловдив, тъй като е в нарушение на чл. 149, ал. 3 от ЗУТ - разрешенията за строеж, заедно с одобрения инвестиционен проект могат да се обжалват пред началника на РДНСК в 14-дневен срок от съобщаването на разрешението за строеж. Поддържа се и алтернативно становище - разрешението за строеж да се разглежда като изключение от нормата на чл. 216, ал. 1 от ЗУТ и съгласно чл. 150 от ЗУТ същото да бъде преценявано заедно с комплексния проект за инвестиционна инициатива /чл. 150, ал. 4 от ЗУТ/ и в този случай процесното решение се счита законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, процесуално са допустими. По съществото си същите са основателни. За да отмени посочените административни актове, първоинстанционният съд е приел нарушение на разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ при утвърждаването на проекта, поради липса на съгласие на всички пряко заинтересувани собственици, тъй като приложените по делото нотариално заверени декларации за съгласие касаят само надстрояването на съществуващата в имота жилищна сграда, но не и незаконно изградената до нея масивна едноетажна пристройка, неотразена на извадката от действащия план и КК. При тези данни е направен изводът, че одобреното изменение на ПУП е извършено с цел узаконяване на незаконно изграден строеж, след като със заповедта е предвидено запазване на съществуващата сграда, с пристрояване и надстрояване до ниско застрояване и ново допълващо застрояване, свързано със съществуващото в УПИ III и ХVI. Възраженията на издателя не са възприети с доводите, че от една страна допълващото застрояване е фактически изпълнено, а от друга - не са предприети действия за сигнализиране на оторизирания орган за премахване на незаконния строеж. И след като комплексният проект за инвестиционна инициатива (КПИИ), представлява съвкупност от три части, незаконосъобразността на заповедта за изменение на плана води до незаконосъобразност на целия инвестиционен проект. Обжалваното решение е недопустимо, подлежи на обезсилване, като постановено по недопустима жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Видно от съдържанието на акта, е одобрено изменение на ПУП на част от кв. 139-нов, като: "в УПИ II-586 се предвижда запазване на съществуващата сграда с пристрояване и надстрояване до ниско застрояване и ново допълващо застрояване, свързано със застрояването в УПИ III и ХVI; в УПИ ХVI-587, жилищно строителство, се предвижда запазване на предвиденото с действащия ПУП основно застрояване и се предвижда ново едноетажно допълващо застрояване, свързано със застрояването в УПИ II, с показатели...". Съгласно сочената като нарушена норма на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, право на жалба срещу КПИИ имат заинтересованите лица по чл. 131, ал. 1 и съотв. - по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Такива и в двата случая са собствениците и носителите на ограничени вещни права в имота, предмет на самия подробен устройствен план /в хипотезата на чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗУТ/, или в имота, който ще се осъществи новия строеж /в хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ/. Наличието на тези вещни права се установяват по данни от имотния регистър към одобрената кадастрална карта, или от разписния лист към кадастъра - арг. от чл. 131, ал. 1 от ЗУТ, вр. с чл. 115, ал. 2 ЗУТ. Непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: имотите, предмет на самия план и съседните имоти - когато са включени в свързано застрояване, тези, включително и през улица, когато се допускат намалени отстояния или когато се променя предназначението на имота, предмет на плана (чл. 131, ал. 2, т. т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ). Цветан Павлов и Елисавета Павлова - собственици на УПИ ХVII-584, съседен на УПИ II-586, за който се отнася заповедта, са я оспорили в частта й конкретно досежно предвидената надстройка и пристройка на съществуващата жилищна сграда и допълващо застрояване, за което е издадено разрешението за строеж, с твърдението, че по проекта, в нарушение на всички нормативни изисквания, е предвидено отстояние от 1.5 м. от имотната граница. Оплакването е неоснователно, а и невярно. Видно и от комплексния доклад (л. 43), от обяснителната записка на проекта (л. 46) и от заключението на вещото лице по делото, което не е оспорено, възприето и от страните и от съда, че новопредвиденото допълващо застрояване, предмет на жалбата пред АС-Пловдив, е ситуирано на 3.24 м. от регулационната линия с имота на жалбоподателите - т. е., не е налице нарушение на чл. 42, ал. 3 ЗУТ, намалени отстояния не са налице, затова и сезиралите съда не са заинтересовани по смисъла на посочената норма лица. Обратното, доколкото по проекта е предвидено свързването му със застройката на юг към дъното на парцела със също такава по вид застройка в УПИ ХVI, то активна процесуална легитимация да обжалват законът предоставя на собствениците на УПИ ХVI- 587 - Аргирови, които в случая са дали нотариално завереното си съгласие и не са проявили интерес в процеса. Що се отнася до предвиденото надстрояване на съществуващата в имота едноетажна жилищна сграда, то от една страна не е предмет на жалбата, а от друга, по отношение на него ответниците по касация са предоставили съгласие при условията на чл. 36, ал. 2 ЗУТ и това не спорно по делото. Оплакванията им касаят предвиденото свързано застрояване, по отношение на което те нямат засегнат интерес. Във връзка с наведените възражения следва да се подчертае още, че даденото съгласие следва имота и предвиждането за него, а не собствениците му, или само някои от тях (както се сочи), а в проекта запазване на незаконната пристройка, разположена на 2.70 м., не е предвидено. Това е явно както от съдържанието на обяснителните документи, цитирани по-горе, така и от графичната част на заповедта - запазващите се сгради по сигнатура се очертават с плътен черен контур, каквото няма нанесено в южната част на имота. Заповедта, предмет на контрола за законосъобразност, визира ново строителство, а не както се твърди и е възприето в решението "запазване" на незаконна постройка в имота. Вещото лице е изяснило, че по проекта се предвижда сходна по размери и местоположение сграда, но изместена от източната страна, на повече от необходимото отстояние от собствения на ответниците имот, като е отделен въпросът за нейната височина, предмет конкретно на проектите. Освен това, съдът правилно е приел условията на чл. 150, ал. 3 и чл. 218 ЗУТ за оспорване на трите съставни части на процесния КПИИ в едно производство, но не става ясно защо намирайки нарушения само досежно предвиденото допълващо застрояване, е отменил изцяло и заповедта и разрешението за строеж, включително и досежно надстрояването на запазваната сграда и предвиденото на север застрояване, с цел пространствено обединение на двете тераси на жилищната сграда в имота. По този начин съдът се е произнесъл извън предмета на спора, с който е бил сезиран. При обсъдените доказателства, навеждащи на спазени законови изисквания за отстояния и процедура при издаването на актовете, дори да се приеме допустимост на жалбата, решението е неправилно и би била наложителна отмяната му. Изложеното обуславя извод за недопустимост на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,