Решение № 11549 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2726/2018 г.

Решение № 11549 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2726/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Ш. Мюмюн обжалва Решение № 2241/15.12.2017 г. по адм. дело № 2479/2016 г. на Административен съд – Пловдив, с което, по оспорване на М. Даскалова, К. Делева, И. Делева и на Б. Делев, е отменена скица-виза № 159/3.08.2016 г. за проучване и проектиране по чл. 140, ал. 3 ЗУТ, издадена от главния архитект на община Асеновград за УПИ X- 531, кв. 57 по плана на кв. Долни Воден, ПИ с идентификатор 99088.503.74 по КККР. Ответниците - М. Даскалова, чрез адв. Йотова, и К. Делева, И. Делева и Б. Делев, чрез адв. Колева, изразяват позиция за допустимост и правилност на оспореното решение. Претендират разноски. Главният архитект на община Асеновград не взема участие в процеса. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. С обжалваната скица-виза № 159/3.08.2016 г. главният архитект на общ. Асеновград, на основание одобрен ПУП – ПРЗ със Заповед № А-738/2006 г. и чл. 140 ЗУТ, е разрешил проучване и изготвяне на инвестиционен проект за жилищна сграда в УПИ Х-531, кв. 57 по плана на кв. Долни Воден, общ. Асеновград, ПИ с идентификатор 99088.503.74 по КККР. По делото не е спорно, че ответниците в настоящото производство М. Даскалова, К. Делева, И. Делева и Б. Делев са съсобственици в УПИ Х-531. Поради това, противно на твърдяното в касационната жалба, на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 вр. чл. 140, ал. 3 ЗУТ, същите се явяват заинтересовани лица с правен интерес от оспорване на въпросната виза. Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ, визата за проектиране представлява извадка от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, а когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Правилно е прието от съда, че визата не отговаря на изискванията за посочване в акта на фактическите и правни основания, обосноваващи издаването му. Той не обективира фактите, които определят заключението отразява ли се предвиденото строителство на характера и начина на застрояване в имота, не съдържа допустимите височини, плътност и интензивност на застрояването. Отсъствието на тези показатели препятства проверката за съответствие с действащите правила и нормативи за устройствената зона, т. е относно съществуването на предпоставките за допускане на строителството, обуславящи материалната законосъобразност на визата. Извеждането на предполагаемата воля на административния орган в съдебната фаза на производството, вкл. чрез използването на специални знания, е недопустимо. Следователно, актът не притежава задължителните реквизити по чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Порокът във формата му е съществен и достатъчен за отмяната на визата на процесуалното основание по чл. 146, т. 2 АПК. Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение. Предвид изхода на спора и своевременното им заявяване, исканията на ответниците по касация за присъждане на разноски за съответните адвокатски възнаграждения са основателни. Възражения за прекомерност не са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение