Решение № 1192 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4666/2007 г.

Решение № 1192 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4666/2007 г., V г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а ГПК (отм.), във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на Д. М. Г. и М. М. К. и двете от гр. Б. срещу решение № 192/22.06.2007 г. по гр. дело № 954/2006 г. на Добрички окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. От ответниците по касационната жалба: А. И. К., Б. М. А. и И. С. Н., всички от гр. Б., последният изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение № 112/18.07.2006 г. по гр. дело № 184/2005 г. на Балчишкия районен съд, с което е допусната делба на поземлен имот УПИ * кв.92 по плана на гр. Б. от 1979 г. и вместо това да постанови въззивния си акт, с който е отхвърлил иска за делба, въззивният съд е изложил правни изводи за отсъствие на право на съсобственост между страните. Констатирано е по делото, че по действащия ЗРП на гр. Б. не е отреден парцел **** имота на наследници на М. и К. И., които са ищците по делото и купувача на дял от наследството - ответникът И. Н. Обсъждайки заключението на техническата експертиза решаващият съд е приел, че е налице непълнота в кадастралния план, въз основа на който е одобрен ЗРП от 1979 г., която непълнота е от значение за регулационните предвиждания. Обоснован е правния извод, че до отстраняването на тази непълнота, по отношение на която не е налице производство по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), респ. - по чл. 53, ал. 2, във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, не съществува поземлен имот, в който страните да притежават право на съсобственост, затова въззивният съд е отхвърлил като неоснователен иска за делба по отношение на процесния имот. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, затова не се налага отмяната му. Неоснователен е касационният довод за необоснованост на правния извод за отсъствие на съсобственост върху процесния имот, тъй като съдът е бил задължен да назначи разширена техническа експертиза, която да установи действителния статут на дворното място. Видно от неоспореното от страните заключение на техническата експертиза, съгласно действащия ПУП на гр. Б., одобрен със заповед № 1223/12.10.1979 г. процесният имот е включен в УПИ * в кв.92. Парцелът е отреден единствено за имот с пл. № 783 в същия квартал. В разписния лист към същия план имот с пл. № 784 е записан на П. К. и К. И. Със заповед № РД-02-14-2290/29.12.2000 г. е одобрен нов кадастрален план на гр. Б. В този план процесният имот е заснет и нанесен с пл. № 1* с площ от 162 кв. м., а в имотния регистър към него е записан, като собственик ответникът И. Н. Останалата част от пл. № 784 по стария кадастрален план е с пл. № 1* и е с площ 395 кв. м. С последваща заповед № 300/04.02.2004 г. е одобрена кадастралната карта на землището на гр. Б., съгласно която процесният имот попада в кадастрален район 84 и е с кад. № 2* с площ от 162 кв. м., записан на името на ответника (купувач на наследствен дял) И. Н. Разпитано в съдебно заседание на 28.02.2006 г. вещото лице е заявило, че към 1979 г. процесният имот е включен в парцел **** пл. № 7* чиито собственик е трето, неучастващо в спора лице (Параскева С.), а за имот № 784 е отреден парцел ****, но границите на този парцел ****е включват процесния имот. Регулацията по последния план от 1979 г. не е приложена, което вещото лице е установило от новия кадастрален план и новата кадастрална карта. Имайки предвид тези обстоятелства, установени от техническата експертиза, правилно решаващият съд е приел, че към настоящия момент не е налице съсобственост между страните по отношение на поземлен имот УПИ * кв.92 по плана на гр. Б. от 1979 г., ведно с построената в него къща от две стаи и салон, за който е наложително да се проведе процедурата по чл. 53, ал. 2, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР и се установи по съдебен ред евентуалната непълнота в кадастралния план, въз основа на който е одобрен ЗРП от 1979 г. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, V-то г. о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова