Решение № 9328 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2607/2010 г.
ВАСI отделение05.07.2010 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 16 от 14.01.2010 г., постановено от Административен съд - гр. Кюстендил по адм. д. № 226/09 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на "ВАТ" ЕООД против Акт за установяване на общински вземания от местни такси № 21/10.03.2009 г. на кмета на Община Кюстендил за разликата над 10 338,03 лв. до пълния определен размер - 26 376,10 лв. за такса битови отпадъци и за определената лихва върху тази разлика, като вместо това ПОСТАНОВЯВА, ОТМЕНЯ Акт за установяване на общински вземания от местни такси № 21/10.03.2009 г. на кмета на Община Кюстендил за разликата над 10 338,03 лв. до пълния определен размер - 26 376,10 лв. за такса битови отпадъци и за определената лихва върху тази разлика. ОСЪЖДА кметът на община Кюстендил да заплати на "ВАТ" ЕООД разноски по водене на делото и за двете съдебни инстанции в размер на 111 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9328 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2607/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ВАТ" ЕООД, гр. Кюстендил против Решение № 16 от 14.01.2010 г., постановено от Административен съд - гр. Кюстендил по адм. д. № 226/09 г. С обжалваното решение е оставена без уважение жалбата на дружеството против Акт за установяване на публични общински вземания от местни такси № 21/10.03.09 г., с който на дружеството е определена като дължима за 2008 г. такса битови отпадъци в размер на 26 376,10 лв. и лихва върху тази сума в размер на 2121,15 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на обжалвания акт за сумата над 7842,03 лв. евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касация - Кметът на Община Кюстендил не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок и от страна по делото. Досежно основателността и приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил акт на кмета на Община Кюстендил, с който на "ВАТ" ЕООД е установен размерът на дължимата такса за "Битови отпадъци" за 2008 г. Размерът на дължимата такса е определен за 15 броя УПИ, находящи се в гр. Кюстендил и една сграда, находяща се в същия град. В констативната част на обжалвания акт е установено, че реалната отчетна стойност на недвижимите имоти е различна от декларираната стойност на имотите по данъчните декларации по чл. 17 от ЗМДТ. При определяне на размера на таксата "битови отпадъци" е взета предвид установената отчетна стойност на имотите. Размерът на таксата е определен пропорционално на отчетната стойност на недвижимите имот. Основното възражение на жалбоподателя е било, че дължимите такси в случая следва да се определят на база количеството на отпадъците, броя на съдовете и честотата на извозване, а не пропорционално на отчетната стойност на притежаваните имоти. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу обжалвания акт, приемайки следното: законодателят е установил два способа за определяне на таксата- според количеството на битовите отпадъци и пропорционално на отчетната стойност на недвижимите имоти. Според съда от тълкуването на съответните разпоредби от ЗМДТ следва, че принципът е таксата да се определя според количеството на битовите отпадъци, а едва при невъзможност да се установи количеството следва при определянето на тази такса да се приложи втория способ. Община Кюстендил е възприела законовата регламентация, приемайки Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията за 2008 г., приета с Решение № 35/14.02.08 г. Съгласно посочената наредба за определянето на таксата по количеството на битовите отпадъци е необходимо подаване на декларация за това в общината до 30 ноември на предходната година, към която се прилага сключен договор между предприятието и ОП"Чистота". За 2008 г. срокът за сключване на договора е определен до 31.03.08 г. Съдът е приел за безспорно, че "ВАТ" ЕООД не е подало декларация за броя на използваните съдове и честотата на сметоизвозването до 30.11.07 г. Прието е също така, че Наредбата за 2008 г. е неприложима към случая, тъй като тя е приета в противоречие с чл. 68 от ЗМДТ. Към конкретния случай според съда е приложима Наредбата, приета с Решение № 14/30.12.2004 г. с последващите и изменения. Според чл. 16 от тази наредба, за да се изчисли таксата съобразно количеството на битовите отпадъци е необходимо подаване на декларация за това до 30 ноември на предходната година. В този смисъл, съдът е преценил като ирелевантен за спора представения договор с ОП "Чистота". Решението на административния съд е резултат на неправилно приложение на материалния закон. В чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е регламентиран принципният начин аз определяне размера на таксата за битови отпадъци и това е според количеството битови отпадъци. В ал. 2 на същия чл. е посочено изключението, а именно размерът на таксата за битови отпадъци да се определи по друг начин - на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Регламентирано е и условието при наличието на което е приложимо изключението, а именно когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. В конкретния случай, количеството на битовите отпадъци за 2008 г. е установимо и това е възможно в резултат на сключения договор между Общинско предприятие "чистота" - Кюстендил и "ВАТ" ЕООД от 31.03.2008 г., в който е посочен броят и типът на съдовете за отпадъци за извозване и честотата на това извозване. Не е налице условието за приложение на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, т. е. за приложение на изключението при определяне размерът на таксата за битови отпадъци. В разпоредбата на чл. 67 от ЗМДТ законодателят не е регламентирал като условие за приложението на ал. 1 подаването на заявление от лицата до определен срок от предходната година. След като подобно условие не се съдържа в закона, а в Наредба, то разпоредбата от Наредбата противоречи на законовата, поради което и по аргумент от чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове следва да се приложи разпоредбата на закона. Изискването в подзаконовия нормативен акт за подаване на заявление до определен момент от предходната година е необходимо за изготвянето на план-сметката за определяне разходите на общината за събирането, извозването и обезвреждането в депа на битовите отпадъци за съответната година, респективно за определяне на годишния размер на таксата за населеното място. Липсата на подадено заявление би могло да бъде евентуално основание за санкциониране на неизрядното поведение на лицата, но само то не би могло да бъде обаче основание за дерогация на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, когато е възможно определянето на количеството на битовите отпадъци, реализирани от определен имот. В конкретния случай е възможно определянето на годишната такса за 2008 г. въз основа на количеството битови отпадъци, поради което това е законосъобразният начин за определяне размерът на таксата за 2008 г. за дружеството. Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза е, че размерът на годишната такса за имота на жалбоподателя, определен по метода, визиран в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е 10 338, 03 лв. До този размер обжалваният акт е следвало да бъде потвърден, а за разликата над него е трябвало да се отмени като незаконосъобразен. Неоснователно е възражението на касатора, че размерът на таксата за 2008 г. следва да бъде определена според количеството битови отпадъци на база реалното изпълнение на договора от ОП "Чистота" - Кюстендил. Срещу неточното изпълнение на договора жалбоподателят би могъл да защити интересите си по реда на общия исков ред, но не и в настоящото производство. С оглед изхода на спора следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Присъдените разноски следва да са пропорционално на уважената част на жалбата. Изчислени по този начин дължимите на жалбоподателя разноски са в размер на 111 лв. По тези съображения Върховният административен съд в настоящия съдебен състав