Решение № 5708 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15552/2018 г.

Решение № 5708 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15552/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Зеда тур" АД, действащ чрез адв. Пеков в качеството му на процесуален представител, обжалва решение № 1855 от 25.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1942/2017 г. по описа на Административен съд – Б.. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение и отмяна на административния акт, а при условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - началник на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър в дадения от съда срок не представя становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд – Б. е отхвърлил жалбата на "Зеда тур" АД гр. С., против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МДТ – 644/12.10.2016 г., в решението неправилно посочен като № МДТ – 646/12.10.2016 г. издаден от старши експерт в отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" на Община Несебър, с който акт на дружеството в качеството му на собственик на недвижим имот - сграда по декларация по чл. 14 ЗМДТ парт. № 1303408530001 – вх. № 67836/01.02.2011 г. в к. к. Слънчев бряг, хотел "Амфибия" - са определени за внасяне задължения за данък недвижими имоти за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 19 909, 83 лв. и лихви за забава в размер на 4 283, 21 лв. За да отхвърли жалбата срещу АУЗД, първоинстанционният съд е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е приел, позовавайки се на ТР № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС, че оспореният пред него акт е мотивиран след издаването си по силата на обяснителна записка /л. 31 и л. 32 от делото/, изпратена на дружеството с писмо от 15.05.2017 г. Жалбоподателят оспорва начина на формиране и изчисление на данъчната оценка за периодите по АУЗД, в частност относно определения коефициент за местоположение - дали е по колона 7, както твърди жалбоподателят, или по колона 1 от Таблица № 3 към чл. 6, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ. В тази връзка съдът е ползвал прието експертно заключение на ССчЕ, което като съобразява компонентите за формиране на данъчна оценка по правилата на Приложение № 2 към ЗМДТ е определило данъчната оценка на имота, като за коефициент за местоположение е ползван този по колона 7 от Таблица № 3 към чл. 6, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ. В заключението са пояснени стойностите на коефициентите, използвани от служителите на общинската администрация, при които е изчислена данъчната оценка на имота. От данните по административната преписка, вкл. от обяснителната записка не е установено конкретно какви стойности са вложени от административния орган при изчисление на данъчната оценка по нормативно заложената формула за това. В тази връзка даденото съдебно експертно заключение не следва и не може да замести този пропуск, тъй като това доказателствено средство служи за проверка чрез използване на специални знания на фактите, обстоятелствата и направените изчисления на органа, а не за изначално установяване на формулата за изчисление и конкретните стойности на компонентите в нея. В изпълнение на задълженията си по чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК вр. с пар. 2 ДР ДОПК първостепенният съд е следвало да укаже на ответната страна, че по преписката и по делото не се съдържат данни относно приложения начин на определяне на данъчната оценка и на изчисляване на ДНИ – по години и конкретни стойности на коефициентите. Едва при наличие на такава служебна справка следва да се постави задача на вещо лице за проверка на ползваните стойности и получените резултати, вкл. и във варианти съобразно спорните компоненти. Жалбоподателят е оспорил също коефициента за определяне на данъка с оглед на местоположението на имотите, като по същество прави възражения, че в случая от страна на Общината в лицето на кмета и общинския съвет, неправилно всички имоти влизащи в състава на к. к. "Слънчев бряг" са определени като първа зона, при положение, че законът предвижда пет такива зони. Направил е възражения за незаконосъобразност и нищожност на Заповед № 1163 от 22.12.2004 г. на кмета на Община Несебър, с която зоните в населените места – т. 1 - гр. Н., в т. ч. к. к. "Слънчев бряг" са определени като I – ва зона, както и решение № 273 от 10.12.2004 г на Общински съвет – гр. Н., с което решение на основание чл. 6 от приложение № 2 от ЗМДТ са определени зоните в населените места в Община – Несебър, като по б. А е определено гр. Н., к. к. "Слънчев бряг" и кв. "Зора" да са първа зона. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Основателно е оплакването, че в решението на административния съд няма изложени мотиви относно посочените по-горе възражения на жалбоподателя. Доколкото възражението на жалбоподателя е съществено, непроизнасянето по него от страна на първоинстанционния съд съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящата инстанция няма правомощия да се произнася за пръв път по това нарушение, тъй като би довело до накърняване на принципа за двуинстанционност на съдебното производство. По изложените дотук съображения касационният съд намира, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Решението на Административен съд – Б. следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да разгледа възраженията на задълженото лице, в това число по отношение на заповедта на кмета и решението на Общинския съвет за определяне на зоната на недвижимите имоти, като съобрази, че те са влезли в сила административни актове, и да се произнесе по отношение на размера на дължимия данък от "Зеда тур" АД. Следва да се дадат указанията по чл. 171, ал. 2 и 4 АПК и да се съберат доказателствата, както е посочено по-горе в настоящото решение, да се назначи допълнителна експертиза за проверка стойностите на определената данъчна оценка по години, вкл. и във варианти съобразно оспорванията на адресата на акта. При условията на чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по разноските по делото, в това число тези за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,