Решение № 4873 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1280/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Дупница против решение 215 от 21.11.2023 г., постановено по адм. д. 212/2023 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо и в условие на евентуалност навежда доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът И. Очев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Кюстендил отменя виза за проектиране 98/29.10.2018 г . на главният архитект на община Дупница за изработване на проектно решение за постройка на допълващото застрояване при условията на чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗУТ в УПИ ІV-572, кв. 39а по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед от 1967 г., долепена до съществуваща постройка на допълващото застрояване в УПИ ІІІ-573, 574 и на вътрешната регулационна линия от към УПИ ІІ-4, съобразно нотариално заверена декларация съгласие на собственика на последния УПИ. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената виза е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като липсва съгласие на собствениците на съдените УПИ за предвиденото свързано застрояване. Посочва, че в случая не може да се установи дали е спазено изискването на чл. 42, ал. 2 ЗУТ, тъй като в във визата не е нанесено застрояването в съседния УПИ. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по подадена в срок жалба, от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Ето защо твърденията на касатора за недопустимост на решението, са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Законосъобразността на обжалвания административен акт се преценява с оглед посочените в същия фактически и правни основания за издаването му, което в случая не е направено. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че в УПИ ІІІ-573, 574 на границата с УПИ ІV-572 е налице законно изградена плътна ограда с височина 2.20 м. и навес. С визата за проектиране е предвидено постройката на допълващото застрояване гараж да е ситуиран на вътрешната регулационна граница и калканно долепен до изградената постройка на допълващото застрояване в УПИ ІІІ-573, 574. Следователно налице е заварено свързващо застрояване, поради което са осъществение предпоставките на чл. 42, ал. 2 ЗУТ за допускане на допълващо застрояване по вътрешната регулационна линия на УПИ ІІІ-573, 574. С визата е предвидено покриване на калканната стена на съществуваща в съседния УПИ плътна ограда, поради което изискването на чл. 21, ал. 5 ЗУТ е неприложимо, Освен това визата е издадена при условията на чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗУТ. Що се отнася до височината на застрояването, то при съществуваща плътна ограда с височина 2.20 м. допустимостта на височината на предвиденото с визата застрояване е ограничена до покриване на калкана. Незаконосъобразен е изводът на съда, че липсва нанасяне на застрояването в съседните имоти. В оспорения административен акт изрично е отбелязано, че приложените три скици и подробно описани в същия са неразделна част от визата за проектиране, като видно от скицата предложение е, че е налице нанасяне на съществуващото застрояване. Що се отнася до устройствените показатели, посочени във визата, то същите са в съответствие с чл. 19, ал. 1 от Наредба 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Следователно обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да се отхвърли. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди И. Очев да заплати на община Дупница сумата 70 лв., представляваща направени по делото разноски в касационното производство и изразяващи се в заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,