Решение № 8528 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7333/2017 г.

ВАСVI отделение25.06.2018 г.докладчик Десислава Стоева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3101 от 03.05.2017 г., постановено по адм. д. № 9313/2016 г. на Административен съд С.- град. ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на Ю. А. И. от гр. С., ж. к. "Х. Д.", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8528 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7333/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, против Решение № 3101/03.05.2017 г., постановено по адм. дело № 9313/2016 г. по описа на Административен съд С.-град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение, а в условията на евентуалност- същото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът - Ю. А. И., чрез адв. Чолаков, в съдебно заседание и в писмени бележки поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, развивайки подробни съображения и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество- неоснователна. С обжалваното решение е отменена по жалба на Ю. А. З. № Д-01/11.07.2016 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с която на същия, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 93, ал. 1, вр. с чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с чл. 21, 22 и 28 ЗДСл и чл. 5 от КПСДА, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на формата й - нарушена е разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, тъй като оспореният административен акт не съдържа точно описание на извършеното от фактическа страна, в това число датата и мястото на извършването на нарушенията, които са две, а предвид непосочване на дата на извършване на нарушението, съдът не може да прецени и срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Последното представлява съществено нарушение на предвидената в закона форма за издаването на заповедта. За да отмени процесната заповед, АССГ е приел също, че не може да се изведе проявеното бездействие на жалбоподателя и за кой период от време се отнася. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът приема, че Заповед № Д-01/11.07.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Ю. А. И., заемащ длъжността главен директор на Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" при ДАМТН е постановена от компетентен орган-председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, като същата е издадена в предвидената от закона писмена форма. Крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде споделен. На първо място, обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната пред него заповед не отговаря на формалните изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл) . В същата действително не е направено точно описание на извършените от служителя нарушения, датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават, с което е допуснато нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл. Касационната инстанция отбелязва, че административният орган, за да спази изискването на чл. 97, ал. 1, т. 5 ЗДСл, е посочил в заповедта служебните задължения, които според него не са изпълнени, визирайки т. 4.1. и т. 5.4 от длъжностната характеристика. Прави впечатление обаче, че първата посочена хипотеза, която касае относимата област на действие, не намира своето конкретно изражение в преките задължения по т. 5.4., тъй като то е смислово общо/"да ръководи извършването на общи проверки и други дейности по техническия надзор и надзора на пазара/и не кореспондира с обективираното в т. 1 от заповедта нарушение. Посочено е, че е нарушен чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, т. е., че е налице неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Според чл. 18, ал. 1 от Тарифа № 11/изд. ДВ, бр. 33 от 2008г/за таксите, които се събират в системата на ДАМТН по закона за държавните такси, намиращ своето систематично място в раздел " Такси за дейности по техническия надзор върху съоръженията с повишена опасност", за издаване на разрешения за експлоатация и за извършване на технически прегледи и за изпитване на съоръженията с повишена опасност, се събират следните такси.... " Не е спорен моментът, че такива държавни такси се събират, но законодателят е посочил в чл. 3, ал. 1 от ЗДТ, че държавната такса се заплаща при предявяването на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща такса..... ", т. е. налице е алтернативност в заплащането на таксата. Преценка на всеки орган, събиращ държавни такси, е да прецени и обективира в съответния писмен документ, имащ характера на вътрешни правила, или инструкция, или заповед и т. н., начина на събиране на дадената такса. В конкретния случай, по делото не са налице писмени доказателства, от които да е видно в кой момент трябва да се събира таксата за извършване на технически прегледи или проверки и технически прегледи с изпитване на съоръжения с повишена опасност, въпреки кореспонденцията, протекла между Юл. Иванов, и. д. директор на дирекция "ФСДУС", главен секретар на Министерство на икономикатаи енергетиката и Председателя на ДАМТН. Напротив, видно от писмо на и. д. директор на дирекция "ФСДУС" И. Ч./л. 62-63 от делото на АССГ/, на председателя на ДАМТН е предложено да издаде Заповед за плащане на дължимите такси за предявяване на искането за извършване на услугите, т. е. такава не е съществувала в правния мир за относимия към предмета на доказване период. Нещо повече, съгл. чл. 34.

1

от Закона за техническите изисквания към продуктите, техническият надзор на съоръженията с повишена опасност се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" и от лица или структурно обособени части на предприятия или организации, получили лицензия за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, т. е. не е налице пряко задължение на главния директор на ГД "ИДТН" да преценява кога да бъде събирана таксата, а само да извършва посочените по- горе услуги и опосредява/ с оглед израза в закона "чрез"/събирането на съответните такси по Тарифа № 11. По този начин вмененото "бездействие" от страна на главния директор по отношение събираемостта на дължимите такси, посочено в оспорваната заповед, не кореспондира пряко с хипотезата на дисциплинарното нарушение "неизпълнение на служебните задължения", но по-важното - не води до извода, че то е причината неплатените държавни такси да са в размер на 401 602 лева. Заповедта е незаконосъобразна и поради обстоятелството, че в нея не е описано точно откога е тази сума, вследствие на какъв акт е установена, за какъв времеви период е и кой е следвало да бъде пряко отговорен за събирането на таксите, които също не са индивидуализирани нито по видове, нито по обем. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че длъжностната характеристика на Юл. Иванов е изготвена и връчена на 10.03.2014 г., т. е. приема се, че вменените му задължения на длъжността "главен директор" са от тази дата. Той е прослужил на мястото до 23.07.2014 г., когато със Заповед № А-466/23.07.2014 г. на Председателя на ДАМТН е освободен от длъжността, а съгласно Справка за неплатени държавни такси за извършени услуги от Дирекция "ИДТН"/л. 64 от първоинст. дело/, неплатените такси за периода 01.01.2014 г. - 31.05.2014 г., съвпадащ отчасти с периода на заеманата, според писмените доказателства по делото, длъжност от Юл. Иванов, са в размер на 64 571 лева. Останалата част от сумата, до 401 602 лева, е всъщност неотносима към фактическите установявания, касаещи "бездействието" на Иванов в оспорваната заповед. Не е ясна и връзката между изпълнителното деяние, което е "осъществил" Юл. Иванов и посочената като нарушена норма на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от КПСДА. Разпоредбите са цитирани от органа дословно, без да е посочена пряката причинна връзка с "бездействието" на дисциплинарно наказаното лице. По отношение на второто посочено нарушение, че Юл. Иванов, въпреки Заповед № А-311/23.05.2014 г. на председателя на ДАМТН и законовите предпоставки, не е издал заповед по чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП, в резултат на което "Е. М." АД- с. М. не е заличено от регистъра по чл. 36, ал. 1 и не е обезсилено издаденото Удостоверение № С431/10.12.2008 г., правилно първоинстанционният съд е преценил, че не е посочена дата и място на извършване на нарушението, но настоящата инстанция намира за нужно да отбележи и следното:

–

Задължение на председателя на ДАМТН по чл. 36а от ЗТИП е, чрез Главна дирекция "ИДТН", да проверява веднъж в годината лицата, вписани в регистъра и получили удостоверение по чл. 36, ал. 1 за спазване обхвата на издаденото им удостоверение и условията, при които са го получили, и за изпълнение на задълженията им по този закон и наредбите по прилагането му.

–

Когато установените нарушения по ал. 3 се извършват системно или лицето престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 36, ал. 2 и 3 или по писмено заявление на регистрираното лице, председателят на ДАМТН или оправомощено от него длъжностно лице заличават лицето от регистъра и обезсилват издаденото удостоверение.

–

Видно от доклад, дел. № 21-33-19/19.05.2014 г., гл. директор Иванов, вземайки предвид констатациите и предложението на проверяваща комисия, е подготвил заповед за заличаване на "Е. М." АД- с. М. от регистъра и обезсилване на издадените на дружеството удостоверения за вписване, които е представил за подписване на председателя на ДАМТН.

–

Вместо това, председателят е оправомощил Юл. Иванов с посочената Заповед № А-311/23.05.2014 г. да разгледа преписката към писмо № 46-12-40-41/17.03.2014 г./ за което в делото няма данни/ и в случай, че са налице нормативно определените предпоставки, да заличи лицата/ не се посочва конкретното дружество/ и издаде заповед за обезсилване на Удостоверение № С431/2008 г., т. е. предоставил е на Иванов да прецени дали е налице визираната хипотеза на чл. 36а, ал. 4 от ЗТИН. В писменото си обяснение, гл. директор е посочил, че изпълнявайки стриктно заповедта, е разгледал преписката, извършил е допълнителна проверка и след като не е установил несъответствия с нормативните изисквания, не е издал заповед за заличаване на лицето от регистъра.

–

По силата на обратния аргумент следва да се приеме, че заявеното от Иванов, е валидно и правилно, тъй като по делото не са налице каквито и да било данни за противното. Въпреки това, в оспорваната заповед са изложени мотиви, че са налице законови предпоставки за издаване на заповед по чл. 36а, ал. 4 от ЗТИН. Откъде органът е направил тези изводи не става ясно. По този начин обаче, настоящият състав счита, че дисциплинарнонаказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 97, ал. 1, т. 4, непосочвайки доказателствата, които потвърждават извършеното според него нарушение, както и тази на т. 5, тъй като не е посочено кои служебни задължения не са изпълнени.

–

Предвид посочената като нарушена норма на чл. 5, ал. 1 от КПСДА/чиято абревиатура е сгрешена в заповедта, но съдът счита, че това не е съществено нарушение/, гласяща: "служителят подпомага органа на държавна власт с висок професионализъм, безпристрастност и активност при разработването и провеждането на държавната политика, както и при изпълнението на взетите решения и осъществяването на неговите правомощия", касационната инстанция счита, че изложените мотиви в заповедта не тангират по никакъв начин с посочените обстоятелства.

–

При издаване на заповедта е допуснато и нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки цитираната норма, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован видът и размерът на наложеното наказание, което дисциплинарнонаказващият орган не е сторил в конкретния случай.

–

Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за отмяна на решението, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

–

По водене на делото пред настоящата инстанция, Ю. И. е направил разноски в размер на 500 лв., които претендира, поради което, с оглед изхода на спора и липсата на възражение за прекомерност, следва да бъдат присъдени в тежест на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

–

По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 97, ал. 2, т. 1 ЗДСЛ