Решение № 13959 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6324/2012 г.

Решение № 13959 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6324/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от Христо Парушев и Живка Парушева от гр. Варна срещу решение № 394 от 20.02.2012 г. по адм. д. № 1637/2011 г. на Административен съд-Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РДНСК - Североизточен район, чрез юрк. Манолова ангажира становище за неоснователност на касационните жалби и моли да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същите за неоснователни. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на Живка Парушева срещу заповед № ДК-02-СИР-79/18.04.2011 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "пристройка към кухнята и хола на ап. 50" на първи етаж от жилищна сграда -бл. 35, вх. 3 по плана на ж. к. "Възраждане", II-ри м. р. на гр. Варна. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 2003 г. без строителни книжа, изискуеми по реда на чл. 148, ал. 1 ЗУТ във връзка с § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Изложени са подробни мотиви с оглед констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, за СМР по вид и вложени материали, като е съобразено и безспорното обстоятелство, че пристройката е върху общинска земя, без надлежно учредено право на строеж. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесния строеж "пристройка към кухнята и хола на ап. 50" е изградено без строителни книжа, което е достатъчно основание за квалифициране на същото като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 41/28.03.2011 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателите както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство- такива не се представят. Установеното от експертизата и проверяващите органи изграждане на терасата, приобщена като пристройка към апартамента с обща площ от 15,84 кв. м., съпроводено с премахване на част от вътрешния панел сочи на нов строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, за който безспорно са изискуеми строителни книжа-разрешение за строеж и инвестиционен проект. Установеното от експертизата "стъпване" върху терен общинска собственост пък изисква надлежно учредено ограничено вещно право, каквото не е налице. Обосновани са и изводите на съда, че процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно изграждане на процесната пристройка преди 2003 г. са в противоречие с приложената декларация от двамата касатори, нотариално заверена и с неоспореното надлежно съдържание на т. V от Констативен протокол от 11.02.2011 г. С декларацията е недвусмислено заявено, че в имота е изградена тераса, която "сме построили през 2003 г. -годината на покупка на имота и извършване на основен ремонт и преустройство". Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,