Решение № 17172 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3787/2011 г.

Решение № 17172 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3787/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник митница Столична срещу решение № 4394/23.12.2010 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. № 1939 по описа за 2010 г. на този съд, с което е отменено решение № 9600-0072/04.02.2010 г. на началника на митница Столична. Касаторът поддържа чрез процесуален представител в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и противоречащо на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу митническия акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Евромастер импорт експорт" ООД взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. На 07.09.2009 г. жалбоподателят е поставил под митнически режим"свободно обръщение- крайно потребление" с ЕАД № 09BG05000Н009340-7/07.09.2009 г. бутални компресори с дебит не повече от 2 куб. м.. С ЕАД са начислени мито в размер на 2 696,78 лв, в т. ч. мито 1010,42 лв. и антидъмпингово мито 1686,36 лв. и ДДС 10 207,06 лв. По повод подадена молба за възстановяване на обезпечение митническите органи са извършили проверка по документи. Въз основа на извадка от митническа информационна система МИС-III за извършен от дружеството внос на идентични и/или сходни стоки, митническите органи са приели, че декларираната стойност е занижена и не могат да се приложат разпоредбите на чл. 29 от Регламент ЕИО № 2913/92 на Съвета от 12.10.92 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. На осн. чл. 30, § 2, б."а" от регламента е издадено становище за определяне на нова митническа стойност в размер на 57 лв. за брой. Въз основа на това становище с процесното решение е определена нова митническа стойност от 57 лв. на брой и са установени публични държавни вземания в общ размер 3 629,08 лв. и ДДС 1 127,35 лв, както и лихва за просрочие. В решението като материалноправно основание отново е посочен чл. 30, § 2, б. "а" от регламент ЕИО № 2913/92, посочена е още като основание за издаване и разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ. Изслушано е заключение по СТЕ, според което се установява по категоричен начин, че митническата стойност на процесните стоки е следвало да бъде определена по реда и условията на чл. 29 от Регламент № 2913/92 и чл. 35 от ЗМ. Вещото лице е категорично в заключението си, че договорената, фактурирана и декларирана в ЕАД единична цена на стоката компресор съвпада и е 23,01 лв. при курс на щ. д. 1,38593. Посочената цена е реално платена. Посочило е, че към единичната цена от 23,01 лв. са добавени фактурираните разходи за транспорт, натоварване, разтоварване и др., в резултат на което е декларирана митническа стойност 23,67 лв. на брой компресор. С банкови преводи са извършени плащания към бюджета от 07.09.2009 г. по сметка на Митница София на начислените по ЕАД № 09BG05000Н009340-7/07.09.2009 г. мито за внос в размер на 2696,78 лв. и ДДС за внос в размер на 10 207,06 лв. Констатирано е в експертизата, че от представените документи не става ясно какви идентични/сходни/ стоки са били използвани за сравнение, тъй като в преписката няма данни по документи, послужили за определяне на митническата стойност на процесните стоки, съгласно посочените от Митница Столична основания- чл. 30, т. 2б"а" от Регламента и чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ. Не са установени и данни по преписката относно спазване на изискванията за поредност за определяне на митническата стойност по смисъла на чл. 30 от Регламент № 2913/92 г., съответно чл. 36 от ЗМ При така установената фактическа обстановка, която се възприема и от касационната инстанция, административният съд е формулирал следните правни изводи. За да бъде определена митническата стойност по реда на чл. 30, ал. 2, б. "а." от Митническия кодекс на общността, създаден с регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, както е посочено в решението на Началник Митница или по аналогичната разпоредба на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ - договорната стойност на сходни стоки, следва първо да не може да се определи като договорната стойност, реално платена или подлежаща на плащане на внесената стока /чл. 35 ЗМ/. В случая органът е изложил само доводи за възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност, но не е посочил въз основа на какви факти и обстоятелства не кредитира представените документи за определяне на стойността по реда на чл. 35 ЗМ. Липсата на мотиви в тази насока е самостоятелно основание за отмяна на индивидуалния административен акт по чл. 146, т. 2 АПК. Дори и да имаше убедителни мотиви в тази насока, налице е още един порок на административния акт - нарушен е и реда за определяне на новата митническа стойност. Не става ясно от представената административна преписка по кой точно ред е определена като цяло новата митническа стойност- по чл. 36, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ЗМ, тъй като като основание е посочен чл. 30, пр. 2, б"а" от регламента, където митническата стойност се определя въз основа на на договорената стойност на идентични стоки, а цитираната разпоредба на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ, която също е посочена като основание регламентира определяне на митническа стойност въз основа на договорната стойност на сходни стоки. По този начин не става ясно не става ясно дали е използвана договорната стойност на идентични или на сходни стоки. Решението е обосновано и материално правно законосъобразно. При излагане на правните си доводи за извършения внос след присъединяването към ЕС, съдът се е позовал на нормите на ЗМ и на тези на регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, като е посочил, че както в ЗМ, така и в регламента се съдържат същите правила - а именно съгласно чл. 29 от регламента митническата облагаема стойност при внос е действително платената или платима цена за стоките при продажбата им за износ, която в случая се установява с представените от вносителя фактура и декларация за транспортни разходи. Безспорно съгласно чл. 68 от същия регламент митническите органи имат право да извършат документен контрол и проверка на стоките. Това обаче не ги освобождава от задължението, в случай че преценят, че декларираната стойност не може да се определи по реда на чл. 29 и преминат към определянето и по реда на чл. 30, ал. 2, буква "а" от същия регламент да изложат мотиви в своя административен акт защо митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 29 от регламента. Липсата на мотиви е основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 АПК вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, както правилно е преценил АС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Воден от горното Върховният административен съд, осмо отделение