Решение № 5645 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3139/2016 г.
ВАСVI отделение04.05.2017 г.докладчик Димана Йосифова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 15/8.02.2016 г., постановено по адм. д. № 126/2015 г. по описа на Административен съд - Я., с което е отменено решение № 1040-28-5/24.07.2015 г., на Директора на ТП на НОИ-Я. с което е оставена без уважение жалбата на Е. С. С. с ЕГН **********, против Разпореждане № 2 по протокол № 01103/19.03.2016 г., на ръководителя на "П. О." на ТП на НОИ - Я. по Заявление вх. № МП-336/9.01.2015 г. с което и е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 от КСО при навършване на изискуемата за 2014 г. възраст за жените и съобразно разпоредбите на чл. 94 и сл. от КСО и е върната преписката на ТП на НОИ - Я. за ново произнасяне, съгласно дадените в решението указания и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. С. С. с ЕГН **********, подадена против решение № 1040-28-5/24.07.2015 г., на Директора на ТП на НОИ - Я. с което е оставена без уважение жалбата и против Разпореждане № 2 по протокол № 01103/19.03.2016 г., на ръководителя на "П. О." на ТП на НОИ - Я. по Заявление вх. № МП-336/9.01.2015 г. с което и е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 от КСО при навършване на изискуемата за 2014 г. възраст за жените - 60 години и 8 месеца и съобразно разпоредбите на чл. 94 и сл. от КСО. ОСЪЖДА Е. С. С. с ЕГН ********** от гр. Я., да заплати на ТП НОИ - Я., юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2. от Наредба № 1/9.07.2004 г., на Висшия адвокатски съвет. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5645 от 4.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3139/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ - Я. против решение № 15/8.02.2016 г., постановено по адм. дело № 126/2015 г. по описа на Административен съд - Я., с което е отменено решение № 1040-28-5/24.07.2015 г., на Директора на ТП на НОИ - Я. с което е оставена без уважение жалбата на Е. С. С. с ЕГН **********, против Разпореждане № 2 по протокол № 01103/19.03.2016 г., на ръководителя на "П. О." на ТП на НОИ-Я. по Заявление вх. № МП-336/9.01.2015 г. с което и е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 от КСО при навършване на изискуемата за 2014 г. възраст за жените-60 години и 8 месеца и съобразно разпоредбите на чл. 94 и сл. от КСО и е върната преписката на ТП на НОИ - Я. за ново произнасяне, съгласно дадените в решението указания.
Касаторът - Директора на ТП на НОИ - Я. поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в допълнителна молба, касаторът моли решението на административен съд - Я. да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Е. С. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба - Е. С. С. с ЕГН ********** от гр. Я., оспорва касационната жалба. В писмено становище по делото, представено от пълномощника адв. Димитров от АК-Я., излага съображения за правилност на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК оспореното решение на Административен съд - град Я. следва да се отмени в частта, в която е отменено решението и потвърденото с него разпореждане на органа по пенсионно осигуряване относно датата, от която следва да се отпусне пенсията за ОСВ - 13.10.2014 г. и жалбата в тази част следва да се отхвърли като неоснователна, а в останалата част съдебното решение следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение на Административен съд гр. Я. № 15/8.02.2016 г., постановено по адм. дело № 126/2015 г. се отменя решение № 1040-28-5/24.07.2015 г., на Директора на ТП на НОИ - Я. с което е оставена без уважение жалбата на Е. С. с ЕГН **********, против Разпореждане № 2 по протокол № 01103/19.03.2016 г., на ръководителя на "ПО" на ТП на НОИ - Я. по Заявление вх. № МП-336/9.01.2015 г. с което и е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 от КСО при навършване на изискуемата за 2014 г. възраст за жените - 60 години и 8 месеца и съобразно разпоредбите на чл. 94 и сл. от КСО, а пенсионната преписка е върната на ТП на НОИ - Я. за ново произнасяне, съгласно дадените в решението указания.
За да постанови това решение в заключителният си извод на стр. 7, съдът е приел, че по подаденото от Е. С. заявление е отказано отпускане на пенсия, което е неправилно и следва да се отчете като очевидна фактическа грешка, защото с Разпореждане № 2 по протокол № 01103/19.03.2016 г., на ръководителя на "ПО" на ТП на НОИ - Я. по Заявление вх. № МП-336/9.01.2015 г. е отпусната пенсия на Е. С. за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 от КСО при навършване на изискуемата за 2014 г. възраст за жените - 60 години и 8 месеца и съобразно разпоредбите на чл. 94 и сл. от КСО.
Пред административен съд - Я. е обжалвано разпореждането и потвърдителното решение на директора на ТП на НОИ - Я. относно началната дата от която следва да се отпусне пенсията- 13.10.2014 г., както и относно признаването на придобития в Полша осигурителен стаж от 8 г. 01 м. 6 д., за периода от 25.04.1973 - 30.05.1980 г., за работата и като "плетачка" в Трудова кооперация "Л. П." - Пабианице при втора категория труд и добавянето към българския осигурителен стаж също от втора категория.
В отговора на касационната жалба отново се твърди, че неправилно ТП НОИ - Я. /административният орган/ е превърнал от втора във трета категория само трудовия стаж придобит в България. Твърди, че целият сумиран стаж /български и полски от втора категория/ следва да се превърне във трета категория и едва тогава да се определи теоретичния, а след това и пропорционалния размер на пенсията. Неправилно административният орган е прибавили към сумирания българския трудов стаж от втора категория и трудовия стаж придобит в Полша също от втора категория, т.е. /13 г. 8 м. 11 д. + 12 г. 4 м. 2 1д. /български стаж/ + 8 г. 1 м. 6 д. /стаж от Полша/. Твърди, че в този смисъл са и дадените указания от административен съд Я.
Като е обсъдил събраните доказателства по делото, съдът е достигнал до извода, че от втора във трета категория е превърнат само осигурителният стаж придобит в България, а този в Полша, макар и признат като такъв от втора категория е добавен само като календарно време /без да е превърнат в трета категория/. Приема че това пресмятане от страна на длъжностните лица от пенсионно осигуряване - Я. е неправилно и не е в съответствие с правилата за определяне на размера на пенсията по чл. 70 от КСО и чл. 15, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/.
Приема представеното по делото Решение за отпускане на пенсия № ENMТ-6/144007956 от Института за социално осигуряване в П. - В. по силата на което С. е получила пенсия, считано от 13.07.2014 г., когато е достигнала възраст за пенсиониране по полското законодателство. По българското законодателство - чл. 68 КСО тази възраст Стоева достига на 13.10.2014 г. в този смисъл, първоинстанцинният съд приема, че атакуваното разпореждане на длъжностните лица от пенсионно осигуряване - Я. е правилно.
Първоинстанцинният съд обаче има различно разбиране относно прилагането на чл. 6 от Регламент/ЕО/№ 883/04 г., и приема, че атакуваното разпореждане на длъжностните лица от пенсионно осигуряване - Я. е неправилно и незаконосъобразно, а оттам и потвърдителното решение на директоре на ТП на НОИ - Я., като го отменя, като несъобразено с основните принципи на Регламент/ЕО/883/2004 г. за гарантиране на равно третиране на съответните лица съгласно различните национални законодателства и най-вече за това че при изчисленията на теоретичния и пропорционален размер на обезщетението за пенсиониране на Е. С. не е сумиран осигурителния стаж за втора категория труд придобит в Полша и в България и така сумиран не е превърнат в трета категория.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е неправилно.
От фактическа страна по делото безспорно е установено, че Е. С. С. е подала Заявление вх. № МП-336/9.01.2015 г. за отпускане на пенсия за изслужено време и старост до "П. О." на ТП на НОИ - Я. С Разпореждане № 2 по протокол № 01103/19.03.2016 г., на ръководителя на "ПО" на ТП на НОИ - Я. по Заявление вх. № МП-336/9.01.2015 г. и е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 от КСО при навършване на изискуемата за 2014 г. възраст за жените - 60 години и 8 месеца и съобразно разпоредбите на чл. 94 и сл. от КСО.
Недоволна от постановеното с разпореждането Е. С. го обжалва пред Директора на ТП на НОИ - Я. С решение № 1040-28-5/24.07.2015 г., на Директора на ТП на НОИ - Я. е оставена без уважение жалбата на Е. С. с ЕГН **********, против Разпореждане № 2 по протокол № 01103/19.03.2016 г., на ръководителя на "ПО" на ТП на НОИ - Я. по Заявление вх. № МП-336/9.01.2015 г. с което и е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 от КСО при навършване на изискуемата за 2014 г. възраст за жените-60 години и 8 месеца и съобразно разпоредбите на чл. 94 и сл. от КСО.
П. А. съд Я. е обжалвано Решение № 1040-28-5/24.07.2015 г., на Директора на ТП на НОИ - Я. С решение № 15/8.02.2016 г., постановено по адм. дело № 126/2015 г. по описа на Административен съд гр. Я., съдът отменя решение № 1040-28-5/24.07.2015 г., на Директора на ТП на НОИ - Я. с което е оставена без уважение жалбата на Е. С. с ЕГН **********, против Разпореждане № 2 по протокол № 01103/19.03.2016 г., на ръководителя на "ПО" пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 от КСО при навършване на изискуемата за 2014 г. възраст за жените - 60 години и 8 месеца и съобразно разпоредбите на чл. 94 и сл. от КСО и връща преписката на ТП на НОИ - Я. за ново произнасяне, съгласно дадените в решението указания.
Регламент № 883/2004 (основен регламент) съдържа материалноправни разпоредби в сферата на координиране на системите за социална сигурност на държавите-членки, а Регламент № 987/2009 (регламент по прилагане) съдържа предимно процедурни правила за прилагане на основния регламент.
Видно от обстоятелствената част и от мотивите на оспорваното решение, административният съд неправилно е приложил и тълкувал материалноправните норми към релевантните за изхода на конкретното спорно осигурително правоотношение факти.
Съдът е работил по основните възражения на жалбоподателката, относно определянето на размера на пенсията й за осигурителен стаж и възраст, които се изразяват това, че неправилно пенсионно осигуряване Я. е превърнал от втора във трета категория само трудовия стаж придобит в България. Тя иска целият сумиран стаж /български и полски от втора категория/ да се превърне към трета категория и едва тогава да се определи теоретичния, а след това и пропорционалния размер на пенсията. Твърди, че неправилно пенсионно осигуряване Я. са прибавили към сумирания българския трудов стаж от втора категория и трудовия стаж придобит в Полша също от втора категория, т.е. /13 г. 8 м. 11 д. + 12 г. 4 м. 21 д. /български стаж/ + 8 г. 1 м. 6 д. /стаж от Полша/.
Тези изводи на първоинстанционният съд не се споделят от настоящия съдебен състав.
Пенсиите за осигурителен стаж и възраст, условията за придобиването правото на пенсия, както и правилата за изчисляване на техния размер са регламентирани в Раздел I (чл. 68 - чл. 70а) на Г. шеста от Част първа на КСО.
Установява се по делото, че към 13.10.2014 г., Е. С. е имала изискуемата възраст от 60 години и 8 месеца. Българският осигурителен стаж на Е. С. съгласно опис на осигурителен стаж /л. 151/ е от трета категория 12 г. 04 м. 21 д., а от втора категория е 13 г. 08 м. 1 д., който превърнат към трета категория става 17 г. 01 м. 14 д. Общо положеният в България осигурителен стаж, превърнат към трета категория е 29 г. 06 м. 05 д. Придобитият в Полша осигурителен стаж от втора категория е 8 г. 01 м. 06 д. Към датата на подаване на молбата /Заявление вх. № МП-336/9.01.2015 г./ Е. С. е имала необходимия осигурителен стаж и възраст.
Предвид обстоятелството, че Е. С. е декларирала и осигурителни периоди, придобити съгласно полското законодателство, по служебен ред е изискан формуляр Е 205 (за удостоверяване на осигурителни периоди), като полската институция е потвърдила общ осигурителен стаж, придобит съгласно полското законодателство - 08 г. 01 м. и 06 д. (за периодите от 25.04.1973 - 30.05.1980 г., за работата и като "плетачка" в Трудова кооперация "Л. П.", в гр. П. при втора категория труд).
В разпоредбата на чл. 6 от Регламент 883/2004 е уреден принципът на сумиране на осигурителните периоди, когато правото на обезщетение по законодателството на една държава-членка зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се отпускат, като се вземат предвид такива периоди, завършени съгласно законодателствата на други държави-членки, все едно че са периоди завършени съгласно прилаганото от нея законодателството. Това означава, че за лицата, които имат осигурителен стаж, придобит съгласно българското законодателство и законодателството на други държави-членки, ако българският осигурителен стаж не е достатъчен, за да възникне право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 6 от Регламент 883 се взема предвид и осигурителният стаж, придобит съгласно законодателствата на другите държави-членки.
Същият смисъл е заложен и в чл. 12 от Регламент 987/2009 приет за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.
В разпоредбата на чл. 12, т. 1 е посочено, че "за целите на прилагането на чл. 6 от основния регламент (в т. см. Регламент 883/2004) компетентната институция се свързва с институциите на държавите-членки, чието законодателство също се е прилагало спрямо съответното лице, с цел установяване на всички периоди, завършени съгласно тяхното законодателство, което в настоящия случай е направено.
По аргумент от т. 2 на чл. 12 от регламента по прилагане е предвидена възможност съответните периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на държава-членка да се прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, доколкото това е необходимо за целите на прилагането на чл. 6 от основния регламент, като нормата е категорична - само при условие, че тези периоди не съвпадат.
В този смисъл, след прилагане на цитираните норми и извършване на нужните изчисления се установява, че Е. С. има осигурителен стаж в размер 37 г. 07 мес. и 11 дни осигурителен стаж. От трета категория стажът е 12 г. 04 м. 21 д., а от втора категория е 13 г. 08 м. 1 д., който превърнат към трета категория става 17 г. 01 м. 14 д. Общо положения в България осигурителен стаж към трета категория е 29 г. 06 м. 05 д. Придобитият в Полша осигурителен стаж от втора категория е 8 г. 01 м. 06 д. Същите стойности на осигурителния стаж положен у нас и в чужбина е възприет и посочен от ръководителя на "ПО" при ТП НОИ - Я., в Разпореждане № 2 по протокол № 01103/19.03.2016 г., на ръководителя на "ПО" на ТП на НОИ - Я. по повод на подадено Заявление вх. № МП-336/9.01.2015 г.
Условието, стажът положен на територията на Р. Б., да се сумира със стажа положен на територията на друга държава членка в ЕС, касае именно придобиването на правото на обезщетение. Разпоредбата на чл. 6 от основния регламент № 883/2004 г., се прилага само при положение че тези периоди не съвпадат. Неоснователно жалбоподателката счита за приложимо това условие и при изчисляването на размера на отпусната й пенсия.
В конкретния случай при изчисляване размера на пенсията, правилно административният орган е взел под внимание общия размер на осигурителния стаж придобит на територията на Р. Б. и на територията на другата държава-членка /соченото ограничение за несъвпадане на осигурителните периоди, не касае нашия случай/. Сумиране на периодите на стажа се прави единствено и само за преценяване на субективно право на пенсия, но не и за изчисляването размера на същата.
Изчисляването на пенсията се извършва съгласно чл. 52 на Регламент 883/2004, както следва: - самостоятелна пенсия - това е пенсията, правото на която възниква, без да е необходимо сумиране на осигурителни периоди и
- пропорционална пенсия - това е пенсията, за правото на която е необходимо сумиране на осигурителни периоди и при която се определят теоретичен размер и пропорционален /действителен/ размер на пенсията.
В случай, че лицето въз основа на българските осигурителни периоди не отговаря на изискванията за отпускане на пенсия съгласно българското законодателство и правото на обезщетение възниква само след сумиране на българския осигурителен стаж с осигурителен стаж, придобит съгласно законодателствата на други държави членки, какъвто е настоящия случай.
Съгласно чл. 52, ал. 1, б. "б", българската компетентна институция трябва да изчисли пропорционално обезщетение. За целта, на първо място се изчислява теоретичен размер на обезщетението, за което съответното лице би могло да претендира, ако всички осигурителни периоди и/или периодите на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на другите държави-членки, са били завършени съгласно прилаганото от нея законодателство към датата на отпускане на обезщетението.
И на второ място се определя действителния, пропорционален размер на обезщетението, като теоретичния размер се умножи със съотношението между продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателството, което тя прилага и цялата продължителност на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на всички държави-членки по случая (в този смисъл: теоретичния размер умножен по стажа в България, разделен на стаж в България + стаж в Полша, изразен в месеци.
Начинът, по който се определя размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст е регламентиран в нормата на чл. 70 от КСО, в ал. 2 от която е посочено, че "доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето".
Методът на калкулиране на индивидуалния коефициент на лицето е регламентиран в ал. 3 на чл. 70 от КСО и доколкото по отношение на тези изчислени стойности липсва спор между страните, същите следва да се приемат за правилно определени, а именно индивидуален коефициент - 0,9075 и средномесечен осигурителен доход за страната 673.65 лв.
Към писмената си защита, представителя на ТП НОИ - Я. е посочил и разработил примерен вариант на обещетението за пенсиониране, като придобития в Полша осигурителен стаж от втора категория е превърнат към трета категория, така както е указал първоинстанционният съд с решение № 15/8.02.2016 г. по адм. дело № 126/2016 г. на Административен съд Я. И при този вариант пенсията е в размер на 205.26 лева, така както е определена с Разпореждане № 2 по протокол № 01103/19.03.2016 г., на ръководителя на "ПО" на ТП на НОИ - Я.
Настоящият съдебен състав възприема този вариант на изчисления в потвърждение на извода, че промяната на придобития в Полша осигурителен стаж от втора категория към трета категория не се отразява на общия размер на обещетението за пенсиониране /на определената от ТП НОИ-Я. пенсия/. Придобития в Полша стаж от втора категория труд е 8 г. 01 м. 06 д., превърнат към трета категория на основание чл. 104 от КСО придобития стаж в Полша става 10 г. 1 м. 15 дни. Всички последващи изчисления стават по реда на чл. 70 от КСО, както следва:
Осигурителен стаж от втора категория, положен в РБ - 13 г. 8 м. 11 дни;
Осигурителен стаж от трета категория, положен в РБ - 12 г. 4 м. 21 дни;
На основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 29 г. 6 м. 5 дни;
Осигурителен стаж от втора категория, положен в Р Полша - 8 г. 1 м. 6 дни;
На основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 10 г. 1 м. 15 дни.
При това определяне осигурителният стаж възлиза на 39 г. 7 м. 20 дни
Проценти осигурителен стаж 39 г. 7м. * 1,1 = 43,54
Съгласно чл. 70, ал. 1 КСО - 44,54% от 632,56 - 275,42 лв.
Съгласно регламентите на съвета (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 пенсията следва да се изплаща така:
За сметка на РБ 354/475 от 275,42 - 205.26 лв.
При това положение съдът намира, че размер на пенсията, формиран на база общ осигурителен стаж и съблюдавайки правилото за нейното определяне по чл. 70, ал. 1 от КСО е 205.26 лева. Твърдението, че стажът, положен при условията на втора категория труд в Полша при условие, че бъде превърнат към трета категория ще оказва влияние върху размера на следващата се пенсия е невярно. От това следва, че и прилагането на чл. 52 - Отпускане на обезщетения, т. 1, б. "б" ii от Регламент 883/2004, където се предвижда след изчисляване на теоретичния размер компетентната институция да определи пропорционалния размер на обезщетението, като отнася към теоретичния размер съотношението между продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателството, което тя прилага и цялата продължителност на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на всички държави-членки по случая не следва да промени крайният размер на дължимата пенсия..
Като е констатирал правнозначимите факти, свързани с правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и определянето на нейния размер по отношение на жалбоподателката, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, като е оставил в сила Разпореждане № 2 по протокол № 01103/19.03.2016 г., на ръководителя на "ПО" на ТП на НОИ - Я. по повод на подадено Заявление вх. № МП-336/9.01.2015 г., с което на Е. С., на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за сметка на Р. Б. в размер на 205.26 лева месечна сума за изплащане. Атакуваното решение на директора на ТП НОИ - Я. и разпореждането на длъжностното лице са законосъобразни съобразени с българското и европейско законодателство.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че решението на Административен съд - Я. следва да бъде отменено.
Решението следва да се отмени и в частта за разноските, като се постанови друго, с което Е. С. с ЕГН **********, следва да заплати на дирекция на ТП НОИ - Я., представлявано от Д. Г. И. М. направените съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за една инстанция, изчислено в съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 350 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,