Решение № 6555 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3174/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на 95 Средно училище „Проф. Иван Шишманов", ЕИК 000673096, чрез адв. Благоев, срещу Решение № 1470 от 13.01.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 5462/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № 1040-21 -263/29.04.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу задължителни предписания №ЗД-1-21-01865437/05.03.2025 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ София – град, с които на осигурителя е указано да подаде коригиране на данните с декларация обр. № 1 съгласно Наредба № II-13 от 17.12.2019 г. в съответната ТД на НАП за К. М. Б. за м.02.2024 г. и заличаване на данните за лицето за м.03- м.07.2024 г.; да коригира приложения № 9 към чл.8. ал.1 и чл.11. ал.1 от НПОПДОО но посочени в предписанията болнични листове за периода от 19.03.2024 г. до 05.07.2024 г. и от 16.02.2024 г. до 25.02.2024 г. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска обявяване на нищожност на административния акт, поради липса на материална компетентност на решаващия орган. Сочи се, че осигуреното лице не е конституирано по делото като заинтересована страна. Поддържа пропуск на инстанцията по същество да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Иска обявяване на нищожност на задължителните предписания, потвърдени с решение на административния орган, при условията на евентуалност иска отмяна на съдебния акт и връщане на преписката за произнасяне на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – директорът на ТП на НОИ – София град, не изразява становище, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е Решение №1040-21-263/29.04.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, с което е оставена без уважение жалбата на 95 СУ срещу задължителни предписания № ЗД-1-21-01865437/05.03.2025 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ София – град, с които на осигурителя е указано да подаде коригиране на данните с декларация обр.№ 1 съгласно Наредба № II-13 от 17.12.2019 г. в съответната ТД на НАП за К. М. Б. за м.02.2024 г. и заличаваме на данните за лицето за м.03- м.07.2024 г.; да коригира приложения № 9 към чл.8. ал.1 и чл.11. ал.1 от НПОПДОО на посочени в предписанията болнични листове за периода от 19.03.2024 г. до 05.07.2024 г. и от 16.02.2024 г. до 25.02.2024 г. От фактическа страна съдът приема, че задължителните предписания са издадени след извършването на частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на 95 СУ „Проф. Иван Шишманов", като на осигурителя е съставен ревизионен акт за начет № РА-5-21- 01835722 27.01.2025 г. за причинени щети на държавното обществено осигуряване (ДОО) от неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване на К. М. Б. за периода 26.02.2024 г. - 05.07.2024 г. Установено е, че К. М. е била в трудово правоотношение с 95 СУ „Проф. Иван Шишманов" за периода от 18.09.2023г. до 05.07.2024 г. Същата за 2024 г. има издадени 7 бр. болнични листове, за които от работодателя са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност. Същевременно е установено, че К. М. е работила по трудово правоотношение и в 43 ОУ „Христо Смирненски”, като също за 2024 г. има издадени 7 бр. болнични листове. Подадени са жалби срещу издадените на К. М. Б. болнични листове, на които са постановени експертни решения на органите на медицинската експертиза. На основание чл.108, ал.1, т.3 КСО и чл .37 от Инструкция № 1 от 03.04.2025 г. за реда и начина за осъществяване на контролно - ревизионна дейност, от контролните органи на НОИ на осигурителя 95 СУ „Проф. Иван Шишманов" са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-21-01865437/05.03.2025 г. за подаване на коригиране на данните с декларация обр.№ 1 съгласно Наредба № II - 13 от 17.12.2019 г. за К. М. Б. за м.02.2024 г. като бъдат отразени 17 дни във временна неработоспособност за сметка па НОИ с подпериод /0-25/ и заличаване на данните за м.03 - м.07.2024 г. Дадени са предписания и за коригиране на приложения № 9 към чл.8. ал.1 от ППОПДОО по б.л.№ Е20233837906 за периода от 16.02.2024 г. до 19.03.2024 г., като бъде посочено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за риск и в т.9 „работни дни или работни часове"- посочване на работните дни. Във връзка с установеното прекъсване на осигуряването, съответно на осигурителя е указано да коригира приложения № 9 към чл.8. ал.1 от НПОИДОО към болнични листове №12023383805, №1720241541631, №Е20241763872, №Е20241964687 и №1720240685155 на К. М. Б., като посочи в т.1, че към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето не е осигурено за съответния риск и в т.9 „работни дни и часове" 00 дни. Задължителните предписания са потвърдени с Решение № 1040-21 -263/29.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ София град. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при правилно приложение на материалния закон. Изложил е съображения, че в съответствие с чл. 108, ал. 1, т. 3 и Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. контролните органи по чл. 3, т. 1 и 3 дават задължителни предписания. АССГ е посочил, че представените болнични листове пред двамата работодатели са с една и съща диагноза и за един и същ период. Съдът се е позовал на проверка в информационната система на НОИ, според която към датите 19.03.2024 г. и 03.06.2024 г, К. М. Б. е с прекъснато осигуряване в 95 СУ „Проф. Иван Шишманов" и не е в кръга на осигурените лица по смисъла на чл.10. ал.1 КСО, поради което е приел, че няма право на парично обезщетение. В заключение е обобщил, че правилно са издадени задължителни предписания за корекция и заличаване на данните в НОИ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Според разпоредбата на чл. 108, ал.1, т.3 КСО контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт. Съгласно чл. 37 от Инструкция № 1, при нарушаване на разпоредбите на нормативните актове по ДОО, включително и на сключените за съответната година договори за провеждане на дейността по профилактика и рехабилитация, Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, във връзка с възложените на НОИ дейности контролните органи по чл. 3, т. 1 и 3 дават задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО. Задължителните предписания се дават на осигурителите, изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация, осигурените и самоосигуряващите се лица, както и на други лица, допуснали нарушенията. По дефиниция на чл. 8, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден. Нормата на чл. 40, ал.1 КСО предвижда, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месена осигурителен стаж като осигурени за този риск. По силата на чл.10 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а КСО и за който са внесени дължимите осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В чл. 10, ал. 2 КСО е регламентирано, че осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж независимо, че дейността по чл. 4 или 4а. ал.1 не е прекратена. В случая е установено, че с оглед отменените и анулирани болнични листове, след 25.02.2024 г. К. Б. е с прекъснато осигуряване и няма качеството на осигурено лице за общо заболяване и майчинство, имащо право на парично обезщетение за временна неработоспособност. Според извършената проверка в информационната система на НОИ, датите 19.03.2024 г. и 03.06.2024 г. (начало на временна неработоспособност по болничен лист № Е20233838055 и болничен лист №Е20241964687) К. М. Б. е с прекъснато осигуряване в 95 СУ „Проф. Иван Шишманов" и не е в кръга на осигурените лица по смисъла на чл.10, ал.1 КСО, поради което няма право на парично обезщетение. Споделя се от настоящата касационна инстанция приетото от съда, че административният орган, в съответствие с чл.108, ал.1, т.3 КСО, е издал процесните задължителни предписания за корекция и заличаване на данни в НОИ, съответно за коригиране на декларираните от осигурителя болнични листове, респ. данните, които се зачитат за осигурителен стаж на лицето и релевантните данни при преценка на осигурителните му права по КСО. Неоснователни са развитите доводи от касатора за липса на компетентност на НОИ, доколкото нормата на чл.108, ал. 1, т. 3 КСО дава правомощие само за издаване на предписания за спазване на разпоредбите, но не и за ретроактивно заличаване на вече възникнали и законосъобразни осигурителни правоотношения. Доколкото е установено, че болничните листове са анулирани, то обосновано контролният орган на НОИ е издал задължителни предписания за извършване на корекция в данните досежно осигурителния стаж на лицето за съответните периоди. Не е нарушен и принципът на правна сигурност, както и не е нарушено правото на защита на осигуреното лице предвид предмета на спора - задължителни предписания по спазване на осигурителното законодателство, дадени на осигурител. Следователно, достигайки до извода за законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – София град, АССГ е постановил правилен съдебен акт. С оглед на така развитите съображения решението на АССГ не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,