Решение № 9626 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5871/2011 г.

Решение № 9626 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5871/2011 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Стефан Шумналиев против решение № 18/15.03.2011 г. по адм. дело № 328/2010 г. на Административния съд - Сливен, като неправилно поради нарушение на материалния закон. Прокурорът от върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производството по чл. 65, ал. 4 АПК, съдът отхвърлил жалбата на Стефан Шумналиев против заповед № РД-15-1291/28.10.2010 г. на кмета на община Сливен, с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС е наредено да се изземе пространство, попадащо в УПИ - II, кв. 448 "Приемателен пункт" по плана на гр. Сливен, частна общинска собственост, в която е построил гараж. Съдът е изложил съображения, че оспорената заповед е издадена при наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 3 от ЗОС и спазване на административнопроизводствените правила. Прието е, че доводът на жалбоподателя, че е поставил гаража си върху частта от парцела, която му е реституирана е неоснователен. В тази насока се е позовал на писменото заключение на изслушаната строителнотехническа експертиза. Решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства, установяващи основанията за приложение разпоредбата на чл. 65, ал. 3 от ЗОС - владение на имот - частна общинска собственост без правно основание. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че е поставил собствения си гараж в имота, който е лична собственост като се позовава на представения от него нот. акт № 31/25.11.2005 г. Видно от неговото съдържание жалбоподателят е собственика на имот с площ от 130 кв. м. представляващ имот пл. № 8391, кв. 448 по плана на гр. Сливен като една от границите е посочен поземлен имот № II - "Приемателен пункт", отразен като частна общинска собственост. Този факт се потвърждава и от писменото заключение на изслушаната строителнотехническа експертиза, в което категорично е установено, че жалбоподателят не е поставил гаража си в собствения си имот от 130 кв. м., а в имота - частна общинска собственост. По изложените съображения Върховния административен съд - III отделение,