Решение № 9058 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11614/2012 г.

Решение № 9058 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11614/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници" срещу решение № 4156 от 18.07.2012 г. по адм. д. № 2633/2012 г. на Административен съд София - град в частта, в която е отказано да се направи прихващане с изплатеното обезщетение на Ивалин Стойков Иванов по чл. 106, ал. 4 от Закона за държавния служител /ЗДСл /, в която част е неправилно и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Ивалин Стойков Иванов, чрез процесуалния си представител адвокат Безина устно в съдебно заседание и в писмено възражение оспорва касационната жалба, като неоснователна, и моли за присъждане на направените разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, на основание чл. 203 от АПК във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е осъдена Агенция "Митници" да заплати на Ивалин Стойков Иванов сумата 7130 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, поради отмяна на Заповед № 10150 от 16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното му правоотношение, за периода от 17.12.2009 г. до 17.10.2010 г., през който не е заемал държавна служба, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на иска на 14.03.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата от 331.41 лева, представляваща законната лихва на основание чл. 86 от ЗЗД върху присъденото обезщетение за периода от 3.10.2011 г. до 14.03.2012 г., както и сумата 1200 лева разноски по делото. Искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД за разликата над 331.41 лева до пълния предявен размер от 458.42 лева е отхвърлен. За да постанови посочения резултат, съдът е събрал относимите доказателства, които е анализирал подробно и задълбочено, и е направил обосновани и законосъобразни изводи. Няма спор по делото, че конкретният размер на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е определен правилно. Искът е предявен за сумата 9860 лева, представляваща разликата между така полученото брутно трудово възнаграждение за исковия период от 10 месеца /4000 лева/ и общия размер на дължимото обезщетение /13860 лева/, поради което се явява основателен за пълния предявен размер. От тази сума е приспаднато изплатеното обезщетение на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 2730 лева и затова присъдената сума възлиза на 7130 лева. Възражението за прихващане на така определеното обезщетение със сумата на изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок за предизвестие при прекратяване на служебното правоотношение от 1365 лева е неоснователно. Това е така, защото правото на обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл цели да обезщети държавния служител за периода, през който същият би получил заплатата, ако беше спазено предизвестието за прекратяване на служебното правоотношение. Това обезщетение се дължи без значение дали заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена. Обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не може да обезщети вредите на държавния служител поради неспазено предизвестие. Т.е. двете обезщетения имат различно предназначение, поради което няма основание за прихващане на изплатената сума за неспазено предизвестие със сумата, полагаща се за оставане без работа. В този смисъл е и съдебната практика - решения по адм. д. № 968/2012 г., адм. д. № 5347/2012 г., адм. д. № 8718/2012 г. на Върховния административен съд. Като е приел горното, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на сумата 300.00 лева адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение