Решение № 4282 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7225/2012 г.

Решение № 4282 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7225/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Столичен общински съвет, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Семра Якуб, срещу решение № 1198 от 6.03.2012 г. по адм. д. № 8001/2010 г. на Административен съд София-град, с доводи, че е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Велислав Христов Велев в писмени бележки оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменено по жалба на Велислав Христов Велев Решение № 516 от 23.09.2010 г. на Столичен общински съвет в частта му, с която е определена пазарната цена на 395.85/840 идеални части от УПИ VII - 1, 2, 3, 20, в кв. 244 м. "Зона Б - 5 - 3", район "Възраждане", в размер на сумата 650 000 евро, без ДДС, и е върната административната преписка на Столичен общински съвет за ново произнасяне съобразно задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и изводите са обосновани и законосъобразни. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че производството е недопустимо. Въпросът за допустимостта е разрешен с влязлото в сила определение № 3039/1.03.2011 г. по адм. д. № 1881/2011 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, което е задължително за първоинстанционния съд. Неоснователни са и възраженията относно правилността на съдебното решение. При вземане на решението на Столичния общински съвет в оспорената му част са допуснати нарушения на материалния закон - чл. 41, ал. 2 от ЗОбС и чл. 39, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НРПУРОИ, като пазарната оценка на процесния имот не е съобразена нито с нормативните изисквания, нито с основните му характеристики. Същата е определена произволно, без позоваване на конкретни мотиви, както и в противоречие с експертната оценка на лицензирания оценител, независимо от обстоятелството, че изрично е записаното в т. 1, че продажбата следва да се извърши по определената от него пазарна цена. Така, от една страна, в решението се сочи, че цената е определена от независим оценител, който е посочил сумата в размер на 146 073 лева или 74 686 евро, а от друга страна, като пазарна цена на имота е посочена сумата в размер на 650 000 евро, без ДДС. С оглед очевидното несъответствие с дадената от оценителя оценка и предвид заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, съдът правилно е приел, че в оспорената част административният акт е незаконосъобразен и затова следва да бъде отменен на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и делото върнато като преписка за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложения първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение