Решение № 8306 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5507/2009 г.

Решение № 8306 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5507/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 237, ал. I и следващите от АПК. Образувано е по искане на Даниела Нацолова Георгиева от гр. Козлодуй, обективиращо претенция за отмяна на влязлото в сила Решение № 3007/17.03.08 г., постановено по адм. д. № 11431/07 г. от 3-членен състав на ВАС, Второ отделение, оставящо в сила Решение № 341/27.02.07 г. по адм. д. № 226/06 г. на Окръжен съд гр. Враца. В искането за отмяна, молителката е посочила като основание за иницииране на извънредното производство обстоятелство, попълващо състава на чл. 239, т. 1 от АПК, според нея. С допълнителна молба от 19.03.2009 г. е представила Схема № 1757/18.03.09 г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. Враца, от която черпи доводи за наличието на ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на въведеното отменително основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Не изоставя изрично твърдените в писменото искане обстоятелства, че касационният съд в потвърдителното си решение е приел, че се касае за съществено изменение на общите части на етажната собственост, за което не бил изложил мотиви, а молителката разполагала с опровергаващи този извод писмени доказателства, които обаче се намират в делото, чието възобновяване се иска; както и че неправилно ВАС е приел наличие на незаконен строеж, което препятствало издаването на процесното строително разрешение в нейна полза, по аргумент от чл. 148, ал. VII ЗУТ, а такъв нямало към 15.03.2009 г. (стр. 2 от молбата). Така поддържаните доводи, имат характер на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което са без значение за настоящото производство. Ответниците: Община гр. Козлодуй, представлявана от кмета, е депозирала писмено възражение срещу молбата за отмяна, с твърдения за нейната неоснователност и искане за оставянето й без уважение. Ивайло Георгиев Куляшки от гр. Козлодуй се явява лично пред съда по отмяната и поддържа становище за неоснователност на искането по чл. 237, ал. I АПК. Представил е писмено становище, в което са изложени аргументи в подкрепа на искането му да бъде отхвърлена молбата, поради липса на основанието по чл. 239, т. 1 от АПК. Райко Иванов Копачев от гр. Козлодуй не се представлява в производството и не изразява становище. Началникът на Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) гр. Враца, чрез процесуален представител мл. юрисконсулт Димитър Грозданов, ангажира становище за основателност на молбата за отмяна, като в писмени бележки по делото развива съображения за наличие на основанието по чл. 239, т. 1 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия 5-членен състав от Втора колегия, като прецени допустимостта и основателността на искането за отмяна намира, че то е подадено от надлежна страна (чл. 238, ал. I АПК), в срока по чл. 240 АПК, срещу влязло в сила съдебно решение (чл. 237, ал. I АПК), с което е сложен край на материалния административноправен спор, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. По пътя на отмяната страната може да се защити срещу неправилност на влязлото в сила решение, която се дължи на обективна невъзможност да бъде попълнено делото, по време на висящността му пред редовните съдебни инстанции, с фактически и доказателствен материал. Поддържаното основание за отмяна на решението на касационния съд е по чл. 239, т. 1 АПК, според който: "Актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната." В негова подкрепа е представена Схема № 1757 от 18.03.2009 г., издадена от СГКК гр. Враца, за която се твърди, че е ново писмено доказателство по смисъла на правната норма. Настоящият съд е обвързан от предмета и основанията на искането, като на проверка подлежат само посочените в него факти, а резултатът ще засегне съдебния акт, посочен в искането на молителката - Решение № 3007/17.03.08 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 11431/07 г. Съдът по отмяната не може служебно да отмени първоинстанционния съдебен акт (решението на ОС гр. Враца) независимо, че той също е неблагоприятен за молителката и правните последици възникват именно от него, като акт по съществото на спора. Потвърждаващото го касационно съдебно решение е само условие за неговото действие (conditio juris) и затова няма самостоятелно значение. За разлика от касационните основания, непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото е основание за отмяна на влезлия в сила акт, стига тя да не се дължи на небрежното поведение на страната спрямо собствения й интерес. Затова основание за отмяна са само тези доказателства, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до момента, в който най-късно е могла да стори това - приключване на устните състезания в последната съдебна инстанция. Новите обстоятелства, които се установяват от тези нови доказателства, трябва да са съществували към същия краен момент и да са от съществено значение за делото. От такова значение са онези юридически или доказателствени факти, които, в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора, предмет на делото. Следователно, основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагането на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства, каквото е представеното от молителката. Издадената от СГКК гр. Враца схема на самостоятелен обект в сграда се отнася до собствения на молителката жилищен имот, представляващ ап. № 33, разположен на първия етаж в жилищен блок № 17, вх. "В", намиращ се в жил. комплекс 1 по устройствения план на гр. Козлодуй. От нея се установява, че в непосредствено съседство на жилището й е разположен апартамент № 32, а не ап. 31, както е прието в Решението на ВАС. Представената Схема № 1757/18.03.09 г. е издадена на основание одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София, което свидетелства, че към датата на откритото съдебно заседание по адм. д. № 11431/2007 г. по описа на ВАС, състояло се на 5.02.2008 г., не е съществувала никаква обективна пречка, молителката да представи такава схема и да удостовери пред касационната инстанция обстоятелството, кой е непосредствения съсед на обекта по смисъла на чл. 38, ал. III от ЗУТ. Като новосъздадено горното писмено доказателство не е годно основание за интервиране стабилитета на съдебния акт, чрез неговата отмяна. Присъщата му сила на присъдено нещо не може да бъде разрушена само защото страната (молителка в настоящото производство) не е проявила достатъчно активност при водене на процеса. Нейно процесуално задължение е било да попълни доказателствения материал по делото с всички възможни доказателства, които е считала, че са в подкрепа на претенцията й. Затова следва да понесе и неблагоприятните последици от неизгодното решение, тъй като отмяната по реда на чл. 239 от АПК не е средство за поправяне на допуснатите от страните грешки при попълване на делото с факти и доказателства. Освен това, настоящият съдебен състав намира за неоправдана от фактическа страна "изненадата" на молителката относно обсъдения в решението на ВАС правнозначим факт, че непосредствен съсед на обекта е ап. № 31. Този фактически извод на касационния състав не е произволен, а е изграден на базата на представено от молителката писмено доказателство - нотариален акт № 50, том I, рег. № 540, дело № 15/2004 г. на нотариус с рег. № 373 на НК и район на действие РС гр. Козлодуй, вписан в СВп вх. рег. № 89/20.01.04 г., акт № 14, том I, 15/04 г., намиращ се л. 54 от адм. д. № 226/06 г. на ОС-Враца. Като официален свидетелстващ документ той се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, което пряко следва от приложимата норма на чл. 143 ГПК (отм.), възпроизведена в чл. 179 ГПК (обн. ДВ, бр. 59/07 г., в сила от 1.03.08 г.) Като е зачел доказателствената сила на нотариалния акт на молителката, съдът не е направил необоснован (произволен) извод относно съседните на нейния апартаменти и, не може изобщо да се обсъжда твърдението й в смисъл "за мен тази грешка е недопустима и необяснима". Грешка има допусната в представения от молителката нотариален акт и дори да се приеме, че тя не й е обърнала внимание, което е неоправдано с оглед конкретния предмет на водения административен спор, то от 17.03.2008 г. - датата на постановяване на атакуваното касационно решение до настоящото съдебно заседание (11.06.2009 г.), молителката не е предприела нужните действия за поправка на нотариалния акт, което не може да се вмести в разбирането за проявена дължима грижа в процеса. Дори и гореизложените съображения да бъдат отклонени с житейския довод, че е било допустимо молителката да не е очаквала точно такъв фактически извод от състава на ВАС, тъй като въпросът с непосредствените съседи, макар и отбелязан (л. 171) в решението на ОС гр. Враца не е развит и основанието по чл. 38, ал. III ЗУТ не лежи в решаващите му мотиви, то отново не може да бъде изграден извод за наличие на годно отменително основание по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Това е така, защото представената Схема № 1757/18.03.09 г. на СГКК гр. Враца очевидно е новосъздадено писмено доказателство, което е нямало пречка да бъде представено по делото при неговото решаване от редовните съдебни инстанции. Ако се приеме, въпреки нормираната процедура в ЗКИР (обнародване на административните актове, одобряващи кадастралните карти и уведомяване на собствениците на засегнатите имоти), че молителката не е могла да реагира до 5.02.2008 г. пред ВАС, то такива схеми (заснемания на съществуващи сгради) винаги са се извършвали от техническите служби при "Устройство на територията" при общините, което сочи на липса на каквито и да е обективни пречки за представяне на доказателство относно този релевантен за делото факт. Обобщавайки изложеното, настоящият 5-членен състав на ВАС намира, че не е осъществено основанието по чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като не е ангажирано "ново писмено доказателство, което при решаването на делото не е могло да бъде известно на страната". Горните съображения следва да бъдат допълнени още и със заключението, че относно законоустановения признак "от съществено значение за делото", доводите на молителката не издържат критиката на установените факти по делото и закона. Това е така, защото е налице друга законова пречка за оставяне в сила на ползващото я строително разрешение. Видно от Решение № 3007/17.03.08 г. на ВАС, чиято отмяна се претендира, мотивите обосновали потвърждаването на първоинстанционното съдебно решение, с което е отменена Заповед № ДК-10-9/9.08.06 г. на началника на РДНСК гр. Враца и потвърденото с нея Разрешение за строеж № 31/11.07.06 г. на гл. архитект на Община гр. Козлодуй относно "Преустройство на жилище в офис" за обект - ап. 33, находящ се в УПИ VII-499, в кв. 245 по плана на гр. Козлодуй, ж. к. 1, бл. 17, вх. "В", ет. I, се градят на три отделни самостоятелни основания, намерени в нормите освен на чл. 38, ал. III ЗУТ, и на чл. 148, ал. VII ЗУТ, и на чл. 185, ал. I, т. 3 ЗУТ, като последните именно са легнали в основата на правораздавателния акт на ОС гр. Враца. Относно тези основания, приети за несъмнено осъществени и послужили за изграждане на потвърдителния извод от касационния съд, не са заявени и не се поддържат основания по смисъла на чл. 239 от АПК, поради което дори да се приеме наличие на хипотезата на т. 1 от същия законов текст, то не може да бъде променен резултата от съдебното производство, тъй като всяко едно от трите обсъдени основания от ВАС е достатъчно за постановяване на същия резултат, от който е недоволна молителката. По отношение на тези две други основания - чл. 148, ал. VII ЗУТ и чл. 185, ал. I, т. 3 ЗУТ в искането за отмяна са навеждат доводи, които имат характера на касационни основания и са били вече законосъобразно обсъдени в атакуваното решение на ВАС. Твърдението, направено в съдебно заседание на 11.06.09 г. от молителката, че вече били отстранени всички последици от констатираното незаконно строителство през 2005 г. от РДНСК-Враца е ирелевантно за настоящото производство, тъй като административният орган, по аргумент от чл. 142 АПК, е длъжен да преценява фактите към момента на издаване на акта - м. VII.06 г. за РС № 31 и м. VIII.2006 г. за органа по чл. 216, ал. II ЗУТ. Към релевантните периоди е било установено наличието на непремахната част от незаконния строеж, извършен от молителката в същия обект, което се установява освен от Констативен протокол № ХV-01/15.03.06 г. на служители на РДНСК-Враца (л. 29) и Писмо вх. № Кз-301-00-429/19.05.06 г. до ответния административен орган (л. 32), още и от приетата съдебно-техническа експертиза в с. з. на 1.12.06 г. на ОС гр. Враца. В нея се съдържат категорични данни и за предвижданото съществено изменение на общите части на сградата - етажна собственост, засягащи южната фасада, с одобрения инвестиционен проект-неразделна част от процесното РС № 31/11.07.2006 г. С оглед на горното, настоящият съдебен състав счита, че представената Схема № 1757/18.03.09 г. на СГКК гр. Враца, на която молителката придава значение на "новооткрито писмено доказателство", не е годно основание за отмяна на атакувания съдебен акт, потвърждаващ решението на ОС гр. Враца, разрешаващо материалния спор между страните. Според твърденията й, тя имала значение за правилното решаване на административния спор, тъй като еднозначно показвала кой е непосредствения съсед на ап. 33, за преустройството на който е издадено процесното Разрешение за строеж, което би променило извода за нарушение на изискванията на чл. 38, ал. III от ЗУТ. Забраната на чл. 148, ал. VII ЗУТ, обаче не може да бъде преодоляна с това "новооткрито доказателство", според молителката, нито да се ревизират изводите на съда по същество, вкл. и на касационния, свързани с приложението на чл. 185, ал. I, т. 3 от ЗУТ по отношение на спорните правоотношения. Следователно, "новооткритото писмено доказателство от съществено значение за делото" според молителката, не може да има значението, което му се придава. Ненужно е обсъждането на останалите, релевирани в производството по чл. 237 АПК "основания за отмяна" на Решение № 3007/17.03.2008 г., постановено от 3-членен състав на ВАС по адм. д. № 11431/07 г., тъй като те по своята същност представляват касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и свързаните с тях твърдения на молителката са без юридическа стойност в настоящото отменително производство. Разноски не са претендирани от страните, поради което такива не се присъждат. Предвид изложеното, настоящият петчленен състав на ВАС приема, че искането за отмяна на решение № 3007/17.03.08 г., постановено по адм. д. № 11431/07 г. на ВАС, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По тези съображения, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия