Решение № 8898 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11414/2021 г.

Решение № 8898 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11414/2021 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Г. В. от гр. Дупница със съдебен адрес: гр. Благоевград, пл. "Георги Измирлиев" № 15, ет. 1, офис 4, приподписана от пълномощника му адв. М. Петлова - Бочукова, против Решение № 184/8.07.2021 г. на Административен съд (АС) - Кюстендил, постановено по адм. д. № 56/2021 г., в частта му, в която е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт (РА) №Р-22002218006867-091-001/19.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, установяващ данъчни задължения и лихви за забава за 2012 г., както и по подадената от него частна жалба против Определение № 480/23.09.2021 г. по същото дело. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение в посочената част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. С молба от 28.09.2022 г. жалбоподателят представя договор за правна защита и съдействие, с който на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) е договорено, че адвокатът предоставя безплатно адвокатска помощ и съдействие. Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София – оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Кирова и иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 521.81 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Кюстендил е бил РА №Р-22002218006867-091-001/19.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1786/22.10.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП – София, с който на ревизираното лице Г. В. са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК във връзка с обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, в следните размери: за 2010 г. – 5 205. 03 лв. и лихва към датата на акта – 4 358. 39 лв.; за 2012 г. – 5 451. 40 лв. и лихва към датата на акта – 3 440. 84 лв. С решението си АС е отхвърлил оспорването на РА изцяло, но на основание чл. 160, ал. 4, изречение второ ДОПК е приел, че в частта му за 2010 г. същият не подлежи на принудително изпълнение, тъй като за този данъчен период задължението за данък е погасено по давност и давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство. За да потвърди РА в частта му, в която са установени задължения за 2012 г., съдът е приел, че приходните органи са доказали наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, тъй като в хода на ревизията са установили извършени транзакции, теглене в брой и внасяне на каса на парични средства с недоказан произход и недостиг на средства в размер на 54 514. 01 лв. Върху данъчна основа, формирана от така установения недостиг, законосъобразно са установени данъчните задължения. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, заявени в производството пред Върховния административен съд, и представените с касационната жалба извлечения от личните му банкови сметки и тези на неговата майка, и е счел същите за неоснователни, тъй като според него движенията по същите банкови сметки са проследени в хода на ревизионното производство, видно от констатациите в Ревизионния доклад (РД). Оспореното съдебно решение е постановено при повторно разглеждане на делото от Кюстендилския административен съд след отмяната на първото решение с Решение № 1996/16.02.2021 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 8569/2020 г. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АС - Кюстендил в оспорената част като валидно и допустимо, но неправилно, поради следното: Ревизията на физическото лице обхваща периода от 1.01.2009 г. до 31.12.2012 г. Въз основа на предоставените данни и извлечения от банкови сметки приходните органи са констатирали, че господин В. има открити банкови сметки през 2008 г. в щ. д. в "Банка Пиреос" АД и в Райфайзенбанк и в лева в "Банка ДСК". Проследени са наличностите по банковите му сметки в Банка Пиреос АД, "Сосиете Женерал Експрес Банк" АД, "Райфайзенбанк", ПИБ, ЦКБ, "Банка ДСК", "Алфа Банк" и "КТБ" в несъстоятелност през 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Констатираните при ревизията разходи, направени от ревизираното лице през тези години, не се оспорват. Направена е съпоставка между наличните по банковите сметки суми в началото и в края на всеки период, както и направените разходи. Лицето не доказва приходи с източник в страната, получени в периода 2009 г. – 2012 г., с обяснението, че сумите по банковите му сметки след 2008 г. са от възнаграждение, получено от работата му в САЩ. За 2011 г., видно таблицата в РД на стр. 28, приходните органи са установили налични суми по банковите сметки на Г. В. към 01.01. в размер на 419 999. 11 лв., а към 31.12. – 297 157. 21 лв., както и налични в брой – 3 020 лв. (общо 300 177. 21 лв.) при направени разходи в размер на 15 332. 37 лв. Констатирано е положително салдо в размер на 104 549. 53 лв. към 31.12.2011 г. и за този данъчен период с РА не са установени данъчни задължения. За 2012 г. според таблицата на л. 30 от РД приходните органи са приели, че към 01.01. наличните парични средства на ревизираното лице по банковите му сметки са в размер на 297 157. 21 лв. и в брой – 3 020 лв. (общо 300 177. 21 лв.), а към 31.12. е разполагало с 340 565. 58 лв. лв. по банковите си сметки и 2 457. 42 лв. в брой (общо към 31.12.2012 г. – 343 023 лв.) при направени разходи в размер на 11 668. 22 лв. Констатирано е отрицателно салдо в размер на 54 514. 01 лв. Допълнително в хода на ревизионното производство приходните органи са констатирали, че Г. В. е превеждал суми и по банкови сметки с титуляр неговата майка – А. А.. Същата е дала обяснения, според които паричните средства са на сина й. Още при първата ревизия ревизираното лице е твърдяло, че през 2012 г. неговата майка е теглила суми от банковата си сметка в щ. д. в КТБ, които му е предоставяла, за да ги внесе по собствената си банкова сметка в лева в същата банка. Представени са банкови извлечения от двете сметки, от които се установява, че на 19.01.2012 г. госпожа А. е изтеглила 3 000 щ. д. (4 544. 58 лв.), а на 21.05.2012 г. В. е внесъл 5 000 лв. по неговата сметка; на 12.06.2012 г. А. е изтеглила 5 000 щ. д. (7 828. 15 лв.), а на 14 и 15.06.2012 г. В. е внесъл 8 000 лв.; на 28.06.2012 г. А. е изтеглила 5 000 щ. д., а на 02. и 06.07. В. внася 7 000 лв.; на 10.07.2012 г. А. е изтеглила 3 000 щ. д. (4 776. 04 лв.), а на 11.07. В. внася 5000 лв.; на 18.07.2012 г. майката изтегля от сметката си 3 000 щ. д. и на същата дата синът внася 4 000 лв. Общо изтеглените от госпожа А. суми в щ. д. са с левова равностойност 29 819. 92 лв. Тези данни са обсъдени в първия РА и твърденията на лицето са приети за недоказани, тъй като имало разминаване в датите на теглене и датите на внасяне на сумите. Видно е обаче, че като се изключи първата вноска, останалите са направени в рамките на няколко дни. От друга страна, основателни са доводите на касатора, наведени в касационната му жалба, че видно от банковите извлечения в края на 2011 г. той е изтеглил суми в общ размер 48 848. 19 лв., за които приходните органи не са установили, че са използвани от него за покриване на конкретни разходи. Напротив, към 31.12.2011 г. те установяват, че действително наличните суми по банковите му сметки намаляват от 419 999. 11 лв. в началото на периода до 297 157. 21 лв., т. е. изтеглени са суми, срещу които не са направени разходи, затова положителното салдо е в размер на 104 549. 53 лв. и данъчни задължения за 2011 г. не са установени. При така установените факти настоящият касационен състав намира за неправилен изводът на ответника по касация и на съда, че жалбоподателят не е разполагал със средства, с които да направи вноските по банковите си сметки през 2012 г. и да покрие разходите си в размер на 11 668. 22 лв., дори да се приеме, че от негова страна не са представени документи, удостоверяващи предаването на сумите от неговата майка след изтеглянето им в размер на 29 819. 92 лв. и това обстоятелство не е доказано. С оглед прецизност следва да се уточни, че данъчните задължения не са установени с мотива, че ревизираното лице не е доказало произход на наличните по сметките му суми, за които твърди, че е получило от работодател в САЩ. Затова обстоятелството, че представените от него декларации не са преведени на български език и че тази от 2007 г. представлява декларация на дружеството VICY TRANSPORT INC, изготвена за Г. В., а не собствена на В. декларация, не може да обоснове извод за законосъобразност на установените с РА за 2012 г. данъчни задължения. Същите са установени с други мотиви, а именно – несъответствие между доходите на ревизираното лице и имущественото му състояние и показателен в това отношение е фактът, че за 2009 г. и 2011 г. с РА няма установени задължения. По така изложените съображения решението на Кюстендилския АС като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени в оспорената му част и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА относно установените с него задължения за 2012 г. за данък по ЗДДФЛ в размер на 5 451. 40 лв. и лихва – 3440. 84 лв. При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за двете съдебни производства, съответни на отменената част от акта. Същият е доказал разноски, направени в първоинстанционното производство, в размер на 1 510 лв. и за касационното производство в размер на 71. 14 лв. – държавна такса. При материален интерес за първоинстанционното производство – 18 455. 66 лв., жалбата е уважена за 8 892. 24 лв. Дължими са на страната разноски за първоинстанционното производство, съответни на уважената част от жалбата, в размер на 727. 54 лв. За касационното производство разноските следва да се присъдят изцяло, така както са направени, в размер на 71. 14 лв. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдът следва да присъди на адвоката адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от този по наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, за изготвеното становище, обективирано в молба от 28.09.2022 г., при материален интерес 8 892. 24 лв. Изчислено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото е в размер на 774. 61 лв. С частната жалба се обжалва Определение № 480/23.09.2021 г. на АС – Кюстендил по адм. д. № 56/2021 г., с което е отхвърлено искането на Г. В. за изменение на решението по делото в частта му за разноските. Частната жалба е допустима съгласно чл. 62, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК като подадена от надлежна страна в рамките на определения от съда 14 – дневен срок, против определение, подлежащо на оспорване според чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. С молбата си от 11.08.2021 г. жалбоподателят е поискал да му бъдат присъдени разноски, съответни на уважената част от жалбата му, а именно на задълженията за 2010 г. и намаляване на разноските в полза на ответника. За да отхвърли искането, административният съд правилно е посочил в мотивите си, че на основание чл. 160, ал. 4, изречение второ ДОПК той се е произнесъл по основанието и размера на задължението и е приел, че то съществува, но е погасено по давност. Поради това е отхвърлил жалбата против тази част от РА и решението му е влязло в сила. По този начин точно е изпълнил дадените от Върховния административен съд в отменителното му решение задължителни указания. Съобразно този изход на спора на ответника по делото се дължи юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 808. 17 лв., съответно на потвърдената част от РА, а именно за задълженията за данък и лихва в общ размер 9 563. 42 лв., и определено по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 222, ал. 1 и чл. 236 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение