Решение № 114 от 8.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3989/2019 г.

Решение № 114 от 8.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3989/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на на М. Г. С., чрез процесуалния й представител адвокат Ж. З., и Р. А. Т., чрез процесуалния й представител адвокат М. С., срещу въззивно решение № 215/05.06.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 255/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. С определение № 358/02.07.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, поради съмнения за очевидна неправилност на решението, с оглед преценката правилността на извода на въззивния съд за приложимост на разпоредбата на чл. 104, т. 6 ГПК. Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно съединени искове, предявени от ищците М. Г. С. и Р. А. Т. против ответника "Металик" АД по чл. 108 ЗС – за предаване владението върху недвижим имот, по чл. 73, ал. 1 ЗС - за заплащане на сумата 29 640 лева – обезщетение за ползите, от които ищците са лишени с ползването на собствения им недвижим имот от насрещната страна и по чл. 86 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба – "Металик" АД, представлявано от председателя на Съвета на директорите инж. Д. К., изразява становище за неоснователност на жалбата. ВКС, състав на ІІ г. о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания, приема следното: С въззивното решение е обезсилено като недопустимо решение № 442/18.12.2018 г., постановено по гр. д. № 1146/2017 г. по описа на Районен съд – Димитровград, и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на "Металик" АД, с ЕИК 833067427, че ищците М. Г. С. и Р. А. Т. са собственици на недвижим имот с площ от 612 кв. м. от дворно място на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-43/25.05.2009 г. на ИД на АГКК /подробно описан/, и на основание чл. 108 ЗС ответникът е осъден да предаде на ищците владението върху посочения имот. Със същото решение първоинстанционният съд частично е уважил предявеният от М. Г. С. и Р. А. Т. против "Металик" АД, с ЕИК 833067427, иск по чл. 73, ал. 1 ЗС, като е осъдил ответника да заплати на ищците сумата 26 551. 50 лева – обезщетение за ползите, от които ги е лишил с ползването на процесния недвижим имот, както и сумата 4 648. 23 лева – мораторна лихва за периода от 17.06.2015 г. до 06.03.2017 г., ведно със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. В останалата част до пълния предявен размер от 29 640 лева искът е отхвърлен като недоказан. Въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 73, ал. 1 ЗС и чл. 86 ЗС. С предявения иск по чл. 73, ал. 1 ЗС ищците М. Г. С. и Р. А. Т. са претендирали заплащане на сумата 29 640 лева – обезщетение за ползите, от които ответникът "Металик" АД ги е лишил с ползването на собствения им недвижим имот, и на сумата 4 914 лева – мораторна лихва за периода от 17.06.2015 г. до 06.03.2017 г., ведно със законната лихва за забава от момента на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Като е приел, че искът по чл. 73, ал. 1 ЗС, е с цена над 25 000 лева, съдът е счел, че същият е родово подсъден на съответния окръжен съд като първа инстанция при съобразяване разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК. Посочил е, че родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Заключил е, че при наличие на обективно съединени искове, единият от които е родово подсъден на окръжен съд, родовата подсъдност по делото следва да се определя според правилото на чл. 104, т. 6 ГПК, съгласно което на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство. Въззивното решение е неправилно. Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно съединени искове, предявени от ищците М. Г. С. и Р. А. Т. против ответника "Металик" АД по чл. 108 ЗС – за предаване владението върху недвижим имот, по чл. 73, ал. 1 ЗС - за заплащане на сумата 29 640 лева – обезщетение за ползите, от които ищците са лишени с ползването на собствения им недвижим имот от насрещната страна и по чл. 86 ЗЗД. Искът с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС е облигационен иск с предмет парично вземане, чиято цена се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – стойността на търсената сума. Доколкото при обективно съединяване на искове за парични вземания (каквото съединяване е налице по делото), от значение при преценката на родовата подсъдност е цената на всеки един от паричните искове, а не сборът от цената на всеки от обективно и субективно съединените искове, то в настоящия случай цената на предявените искове с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС следва да се определи с оглед правата на всяка от ищците в съсобствения им недвижим имот. В исковата молба ищците са посочили, цена на иска по чл. 108 ЗС – 25 436 лева /съгласно данъчна оценка на имота/ и на паричните претенции – общо 34 554 лева. Те са заявили, че са съсобственици на процесния недвижим имот на деривативно правно основание, съгласно нот. акт № 78/2003 г. за покупко-продажба и договор за доброволна делба. Претендират предаване владението на имота от ответника и заплащане на 29 640 лева – обезщетение за ползите, от които са лишени поради ползване на имота от ответника, както и за заплащане на мораторна лихва в размер на 4 914 лева. При тези данни и без да изясни заявените от ищците права в съсобствеността, неправилно въззивният съд е приел първоинстанционното решение за недопустимо. Неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 104, т. 6 ГПК и е приел, че в случая исковете са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, независимо от тяхната цена, защото са съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, а първоинстанционното решение е постановено при нарушаване правилата за родовата подсъдност. Касае се за обективно и субективно съединени искове като цената на иска по чл. 108 ЗС е под 50 000 лева, което изключва приложението на чл. 104, т. 3 ГПК. Паричните претенции са заявени от двете ищци при условията на субективно съединяване, съобразно правата в съсобствеността /при заявено деривативно придобивно основание и установено наследствено правоприемство/. При това положение, без да бъде изяснен този въпрос и да се посочи размер на претендираната сума от всяка ищца, неправилно е прието, че цената на паричните искове е над 25 000 лева и е налице недопустимост на първоинстанционното производство. Неправилните изводи на въззивния съд с оглед допуснатите от него процесуални нарушения обосновават касиране на въззивното решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за произнасяне по предявените искове след разграничение на субективно съединените парични претенции и с оглед рамките на въззивната жалба. Не намират правна опора доводите на касаторите за недопустимост на въззивното производство в частта по иска с правно основание чл. 108 ЗС, поради липса на правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение от дружеството – ответник, тъй като "не е собственик, нито владелец, нито държател". Въпросът в какво качество ответникът е в имота, не може да бъде решен в настоящото касационно производство от една страна, а от друга – с първоинстанционното решение са уважени предявените срещу дружеството искове, вкл. по чл. 108 ЗС, което е обусловило и подаването от негова страна на въззивна жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.