Решение № 3987 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13482/2009 г.

Решение № 3987 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13482/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Генковски, пълномощник на Владимир Иванов Николов и Анелия Стойкова Ковчазова, срещу решение № 250/2.04.09 г. по адм. д. № 1661/05 г. по описа на Окръжен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Добринка Николова Панайотова, Димитър Костов Панайотов и Юлия Великова Атанасова в писмени възражения по касационната жалба излагат доводи за нейната неоснователност. Ответникът началник ДНСК - София чрез юрк. Цветкова поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Георги Симеонов Христов, Стефчо Николов Казанджиев, Красимир Василев Николов, Юлия Желязкова Манолова, Тодор Върбанов Захариев, Петър Иванов Илиев, Теменужка Пенкова Илиева, Иван Петров Илиев, Радка Тодорова Андреева, Цветан Димов Андреев, Христинка Георгиева Пенчева, Виктория Йосифова Драгнева, Полина Йосифова Неделчева, Рамадан Джаферов Дервишев и Милен Василев Йорданов не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страни, за които решението е неблагоприятно, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорването по жалбата на касаторите Николов и Ковчазова е Заповед № РД-14-356/28.07.05 г. на началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж, представляващ приобщаване на съществуващ балкон от апартамент № 11 на V-ти етаж и част от покривна конструкция над IV-ти етаж в жилищната сграда в УПИ VIII-1, кв. 579 по плана 14-ти м. р. - Варна чрез нови ограждащи стени и допълнителна покривна конструкция, извършен от оспорващите без строителни книжа. С обжалваното решение състав на Окръжен съд - Варна е приел, че преустройството представлява строеж, а не вътрешно преустройство и текущ ремонт, каквито са били твърденията на оспорващите. При този извод и предвид безспорната липса на строителни книжа оспорването е отхвърлено. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Ангажираните от оспорващите в първоинстанционното производство доказателства не са опровергали констатациите на административния орган относно вида на преустройството и начина на осъществяването му /приобщаване на балкона към жилището чрез разрушаване на зидове и предпазния парапет на балкона, изграждане на нов зид от итонг, монтиране на прозорци, удължаване на покривната конструкция и др. п./, както и обстоятелството, че административната преписка е започнала по повод молба за издаване на разрешение за строеж, подадена след извършване на строително-монтажните работи. Оплакването за неправилност на решението, обосновано с липсата на годен за изпълнение диспозитив на обжалваната заповед не намира опора в данните по делото, тъй като административният орган, предвид спецификата на осъщественото на място в максимална степен е изложил описанието му в издадения административен акт. Независимо от разграничението между "балкон" и "тераса" по т. 57 и 59 на § 5 ДРЗУТ, използването в мотивите на решението на неточния термин "тераса" не обосновава извод за неговата неправилност, тъй като обектът на преустройството е безспорно конкретизиран и решението е ясно и разбираемо. Твърдяното съгласие на етажните собственици, доколкото такова на част от тях е представено в писмен вид по делото за "остъкляване"и без изрично съгласие за промяна на покривните конструкции на IV-ти е V-ти етаж, не санира липсата на разрешение за строежа. С оглед изложеното решението като постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,