Решение № 9406 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14977/2013 г.

Решение № 9406 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14977/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по две касационни жалби против решение № 5006 от 18.07.2013 г. по адм. дело № 2244/2013 г. на Административен съд - София град. С него е отменена частично заповед № РД-09-314 от 20.07.2009 г. на заместник-кмета на Столична община, район "Надежда" и е определена, като свободна от застрояване оцветената в жълто част от имот № 80301 по скицата, приложение № 1 към заключението на вещото лице. В останалата част жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Първата жалба е подадена от Стамен Стефанов Тошев, Стефан Ангелов Тошев, Иван Ангелов Тошев, Петър Ангелов Тошев, Костадин Свиленов Костадинов, Георги Борисов Теофилов, Светла Борисова Батьова, Георги Костадинов Тошев, Василка Коцева Колева, Иванка Димитрова Тошева, Мариана Свиленова Костадинова, Лидия Ненчова Любомирова, Николай Георгиев Целяшки и Венцислав Георгиев Целяшки чрез пълномощника им - адвокат Венета Маринова-Кръстева против решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата им. Направените доводи сочат на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на противоречие на решението с материалния закон. Втората касационна жалба е подадена от пълномощника на кмета на Столична община, район "Надежда" и е срещу решението в отменителната му част. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Физическите лица - касатори чрез пълномощника - адвокат Кръстева изразяват становище за основателност на тяхната жалба и неоснователност на жалбата, подадена от общината. Столична община, район Надежда не взема отношение по касационните жалби. Участвалият в настоящото производство прокурор дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба и основателност на втората. Мотивира се, че изводите във връзка с наличие на застроена площ са съответни на направените фактически установявания в заключението на вещото лице. Правилно е приложена разпоредбата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, без да се обсъжда законността на строежите и съоръженията. Неправилен е само изводът на съда за наличие на свободна от застрояване площ. И двете мероприятия са осъществени и целият имот следва да се определи за застроен. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество - първата жалба е неоснователна, а втората е частично основателна. Първоинстанционното производство е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Проведено е при условията на чл. 226 от АПК. Образувано е по жалба от физическите лица против заповед № РД-09-314 от 20.07.2009 г. на заместник-кмета на Столична община, район "Надежда". С нея е одобрено решение на техническата служба по искане вх. № АГ-9400-74 от 13.03.2009 г., като имот пл. № 80301 в местността "Северен парк" по плана на град София с обща площ от 5044 кв. м. е определен изцяло за застроен. Оспорени са изводите на техническата служба за застрояване на имота. За изясняване на спора и с оглед указанията, дадени от Върховния административен съд с решение № 2754 от 26.02.2013 г. по адм. дело № 14884/2011 г. на ВАС, четвърто отделение, съдът е допуснал две съдебно-технически експертизи. Първата е извършена от вещо лице - геодезист, а втората от вещо лице - специалист по озеленяване. Съдът е възприел изцяло и безкритично двете заключения и въз основа на тях е направил правните си изводи за частична незаконосъобразност на оспорената заповед. Отменил я е в частта, обозначена с жълт цвят на скицата, приложение № 1 към заключението на експертизата от вещо лице Светлана Георгиева Бирова. Решил е спора по същество, като е определил същата част за свободна от застрояване. В диспозитива на решението е описал повдигнатата в жълт цвят част от имота, заключена между букви и цифри: 13-Д-Е-Ж-16-8-9-10-11-15-14-13, като част от имот № 80301 в местността "Северен парк", кв. 6, УПИ VI по плана на град София. За останалата част от имота е изложил мотиви, че правилно е определена, като застроена и е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно в отхвърлителната част. Правилно е и в частта, в която е определена, като незастроена част от имота, попадаща в УПИ I, отреден "За парк". Неправилно е в частта от имота, определена, като незастроена и попадаща в УПИ VI, отреден за ДФС "Локомотив". По касационната жалба, подадена от адвокат Кръстева: В нея се акцентира на допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото с отменителното решение, Върховният административен съд е указал при новото разглеждане на делото да се постави допълнителна задача към изготвената геодезическа експертиза и да се назначи нова експертиза от вещо лице - специалист по озеленяването. Вместо това, административният съд е назначил изцяло нова геодезическа експертиза. Представено е различно по характера си заключение, което е възприето от съда и е залегнало в мотивите към решението му по спора. Възраженията са неоснователни. В мотивите към отменителното решение, касационната инстанция е констатирала, че изводите на назначената експертиза, върху които е изготвено отмененото решение № 1963 от 19.04.2011 г. по адм. дело № 5332/2010 г. на АССГ са общи, не отразяват точното състояние на бившия имот, не са пълни и не дават отговор на всички релевантни за спора въпроси. Нещо повече - в мотивите на касационната инстанция са формулирани и неизяснените въпроси, които имат съществено значение за правилното решаване на спора. Административният съд е преценил, че за изясняването на тези задължително поставени от ВАС въпроси, се налага назначаване на нова експертиза от вещо лице - геодезист. Те не биха могли да се изяснят чрез поставяне на допълнителни задачи към експертизата при първоначалното разглеждане на делото, която е определена в отменителното решение, като непълна и формално изготвена. Задължение на първоинстанционния съд при връщането на делото за ново разглеждане е да установи правно значимите факти, които са посочени от касационната инстанция, като неизяснени. А начинът, по който ще се извърши това - било чрез постановяване на допълнителни задачи към вече изготвена експертиза, било чрез назначаване на изцяло нова такава, е въпрос, който е предоставен на преценката на съда. В случая, съдът е преценил необходимост от назначаване на изцяло нова експертиза. Допуснал е такава, която е изслушана в съдебно заседание в присъствие на пълномощника на жалбоподателите. Заключението не е оспорено от нито една от страните и е прието от съда. Поради това не се установяват твърдените от адвокат Кръстева нарушения на процесуалните правила, съставляващи отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Неоснователно е и възражението за неправилни изводи на административния съд за застрояване в частите от имота, заети от полуразрушени сглобяеми постройки. Видно от заключението на геодезическата експертиза, върху процесния имот са ситуирани постройки, които са нанесени на кадастралната карта с посочените кадастрални номера. Те сочат на извършено застрояване, което правилно е определено от административния орган и от съда, като строителна дейност по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на ППЗСПЗЗ. Неоснователно се твърди неправилност на заключението на вещото лице-геодезист. Още повече, че то е изслушано и прието от съда в присъствие на пълномощника на жалбоподателите, без да е оспорено от него. По тези съображения, касационната инстанция намира, че жалбата на физическите лица е неоснователна. Решението на административния съд в отхвърлителната му част е правилно и следва да се остави в сила. По касационната жалба от кмета на Столична община, район "Надежда": При определяне на свободната от застрояване част от процесния имот, съдът не е направил разграничение между отделните части от имота, попадащи в УПИ I и УПИ VI, които са с различно отреждане по устройствения план. Поради това и изводите му за начална липса на осъществено планово мероприятие за частите, попадащи в двата поземлени имота са необосновани. Напълно погрешно, съдът е посочил в мотивите и диспозитива на решението, че цялата обявена за незастроена част, попада в УПИ VI. В случая съдът не е съобразил описаните в констативната част на експертизата актове за държавна собственост, които са представени, като доказателства в касационната жалба на кмета. В пункт втори от заключението е посочено, че процесният имот е нанесен с пл. № 301 от кадастралния план на землището на с. Илиянци и попада на границата на две местности - "Северен парк" и "Военна рампа" През 1987 г. е съставен акт за държавна собственост за актуване на 108092 кв. м. спортна база и административна сграда. В приложения към касационната жалба АДС е отбелязано, че теренът със сградата върху него са предоставени за оперативно управление на ДФС "Локомотив". Въз основа на този акт впоследствие е съставен акт за публична държавна собственост от 29.01.2001 г., описан в експертизата и също приложен към касационната жалба. По искане на дружеството, през 1999 г. е одобрен ЧРКП с който за нуждите му е отреден парцел VI с площ от 98682 кв. м. Заповедта за одобряване на частичния регулационен план е приложена, като Приложение № 3.2 към експертизата. Спрямо действащия регулационен план, процесният имот попада в улица, УПИ I, отреден за парк и УПИ VI, отреден за нуждите на ДФС "Локомотив". В УПИ I попадат 818 кв. м., а в УПИ VI попадат 2057 кв. м. Частта от имота, попадаща в УПИ VI е оградена с трайна ограда. По този начин тя е инкорпорирана в поземлен имот, предназначен за задоволяване на спортни нужди и обявен за публична държавна собственост. При установените данни по делото, обосновано се твърди от пълномощника на административния орган, че тази част от имота попада в инфраструктурата към стадион "Локомотив" и съставлява застроена част по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Административният съд не е разграничил отделните части от процесния имот, попадаща в различни УПИ с различно предназначение и е приложил изводите на вещото лице-специалист по озеленяването по отношение на двата УПИ. Заключението на експертизата, извършена от вещото лице Стамен Гълъбов Костадинов има значение само за частта от бивш имот, която попада в УПИ I, отреден за парк. Обстоятелството, че тази част не е моделирана и няма планово внесени растителни видове и храсти, характерни за паркова среда, показва обоснованост на извода на административния съд само за свободна от застрояване площ от имота от 818 кв. м. по цифри 11-15-9-10-11. Поради това в тази му част решението на съда е правилно, а жалбата на пълномощника на административния орган е неоснователна. За частта от 2057 кв. м. по цифри и букви 13-Д-Е-Ж-16-8-9-15-14-13, попадаща в УПИ VI, касационната жалба е основателна. Същата част законосъобразно е определена от техническата служба и одобрена от заместник-кмета на район "Надежда", като застроена. Поради това решението на административния съд в тази му част е неправилно. Същото ще следва да се отмени и жалбата се отхвърли, като неоснователна и в тази й част. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на административния орган за присъждане на разноските за касационното производство, съдът намира, че жалбоподателите по първата касационна жалба следва да заплатят на Столична община, район "Надежда" сумата 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение