Решение № 8974 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9326/2008 г.

Решение № 8974 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9326/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Найден Димитров Цончев от гр. София, против решение № 234/12.05.2008 г. постановено по адм. дело № 5000/2007 г. на Административен съд - София град, 27 - ми състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РЛ-223/4.10.2007 г. на областен управител на област София. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това жалбоподателят моли съда да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, подадена в първоинстанционното производство. Ответната страна - областен управител на област София чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ангелов оспорва подадената касационна жалба и моли настоящият състав да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, но неоснователна поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба вх. № 94НН/16/23.10.2007 г. на Найден Димитров Цончев от гр. София срещу заповед № РЛ-223/4.10.2007 г. на областен управител на област София, с която по заявление вх. № 94НН/16/31.10.2007 г. подадено от жалбоподателя, е отказано изплащането на еднократно парично обезщетение за вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу горепосочената заповед, като обосновано е приел, че актът е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. Съдът е изяснил всички факти от съществено значение за преценката му относно спорното право и е приложил правилно относимите към него материалноправни норми. Въз основа представените по делото доказателства е прието от фактическа страна, че за периода 29.08.1951 г. до 11.12.1951 г. жалбоподателят е бил в затвора, в изпълнение на присъда за лишаването му от свобода, по наказателно дело № 745/1951 г. на Хасковския околийски съд - за престъпление по чл. 113 НК, за което е оправдан с последваща присъда № 625/10.12.1951 г. постановена по НОХД № 638/1951 г. на Окръжен съд - Хасково. Правилно съдът е приел за недоказано твърдението, че Найден Цончев е бил осъден и лишен от свобода по причини свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания, както и че деянието за което е бил осъден и впоследствие оправдан, не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПГРРЛ. В тази връзка следва да се отбележи, че противно на наведените от жалбоподателя твърдения, осъждането му по чл. 113 НК (обн. бр. 13/13.02.1951 г., загл. изм. бр. 12/56 г., отменен) в редакцията, действаща към момента на постановяване на присъдата, е на основание, попадащо в глава IV от НК - "Престъпления против народното стопанство". Конкретният текст предвижда налагане на наказание на длъжностни лица, неположили достатъчно грижи по ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното им имущество или възложената им работа, от което са настъпили значителни имуществени вреди за предприятието и е извън кръга на тези, визирани от чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗПГРРЛ и чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ, за осъждане по които е предвидено право на еднократно обезщетение по последния закон. Поради това, обоснован е направеният извод, че заповедта на областния управител е изцяло съобразена с материалния закон. Останалите фактически твърдения на жалбоподателя също не попадат в хипотезите на чл. 1 и чл. 2 ЗПГРРЛ, следователно не са основание да се приеме, че първоинстанционното решение противоречи на приложимия закон. Предвид гореизложеното и доколкото участието на прокурор в първоинстанционното производство няма задължителен характер, а неспазването на срока за постановяване на съдебното решение не съставлява съществено нарушение на процесуални правила, не се установява наличието на никое от релевираните от жалбоподателя, касационни основания. Обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение