Решение № 4914 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3650/2016 г.

Решение № 4914 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3650/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. К. срещу решение № 194 от 02.02.2016 г., постановено по адм. дело № 3200/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 317з-4073/09.11.2015 г., издадена от директора на ОДМВР - П. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Ответникът оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца на младши инспектор А. К., старши полицай - дежурен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - П., е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Видно е, че процесният административен акт е издаден на основание чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) в хипотезата на "неизпълнение на заповед". От анализа на доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че служителят С. е ползвал информационната система на МВР в периода 27.04.2015 г. - 24.08.2015 г., без да е имал официално разрешен достъп до нея. Същият е извършван чрез потребителското име и парола на К., като този факт не се оспорва от жалбоподателя, потвърждава се от констатациите на проверяващите инспектори от дирекция "Инспекторат" в МВР и от самопризнанието на свидетеля С. Именно в това се състои и дисциплинарното нарушение в случая. Според императивната норма на чл. 13, ал. 2 от Вътрешните правила за ползване на информационните фондове в МВР, чрез интегрирана информационна система "Справки", утвърдени с МЗ № Iз-1825/04.09.2012 г.: "служител, получил достъп до автоматизирани информационни фондове на МВР, няма право да предоставя потребителско име и парола на друго лице". Следователно изпълнителното деяние се състои в предоставяне на потребителското име и парола, които са служебна тайна по смисъла на ЗЗКИ. Ирелевантно е твърдението, че това ползване е било в интерес на службата и не са доказани вредни последици. Самото предоставяне също може да бъде извършено по много и различни начини, съзнателно или несъзнателно, с умисъл или поради небрежност. Обстоятелството обаче, че този неправомерен достъп до информационната мрежа на МВР е бил възможен месеци наред и жалбоподателят е знаел за това, но не е предприел никакви действия за неговото прекратяване, е достатъчно доказателство за виновно извършено нарушение. Същото е съставомерно по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за което в ал. 2 е предвидено дисциплинарно наказание "порицание" от шест месеца до една година. В случая наложеното на К. е на минимума, поради което, независимо от лаконичното мотивиране на акта съобразно изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, санкцията се явява съразмерна с тежестта на нарушението. Следва да се отчете и обстоятелството, че административният орган не е имал възможност да приложи друго по вид наказание въпреки добрите характеристични данни в кадровата справка на служителя. Предвид изложеното не са налице твърдените пороци на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и жалбоподателят следва да се осъди да заплати на ОДМВР - П. сумата 400 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,