Решение № 2006 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10766/2011 г.

Решение № 2006 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10766/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив против решение от 21.06.2011 г. по адм. д. № 88/2009 г. на Софийския градски съд и 2 частни жалби: на "Месодобив и Месопреработка Маноле" ООД, с. Маноле, обл. Пловдив и на "Ружие" АД град София. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е недопустимо; неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са подробни съображения за допуснати съществени нарушения на материални и процесуални норми като се иска обезсилване, в условията на алтернативност отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Ружие" АД със седалище гр. София оспорва касационната жалбата по съображения изложени в депозирано по делото писмено възражение. "Месодобив и Месопреработка Маноле" ООД, оспорва касационната жалбата . В частните жалби на "Ружие" АД град София и "Месодобив и Месопреработка Маноле" ООД се обжалва решението в частта за присъдените разноски. Твърди се, че в тази част решението (имащо характер на определение) е неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при условията на необоснованост. При постановяване на решението в обжалваната част СГС неправилно е приложил разпоредбата на чл. 130, ал. 4 ДПК (отм.) и е присъдил на дружествата, участващи в производството разноски в намален размер. Иска се отмяна на решението в тази част и присъждане на реално направените разноски, които са съобразени с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират се и разноски за касационното производство. ТД на НАП, чрез процесуалните си представители юрк. Николова, юрк. Димитрова и юрк. Асадурян взема становище за неоснователност на жалбите. Счита, че действителната правна и фактическа сложност на делото е напълно несъобразена с претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Навежда доводи, че минималния размер на адвокатското възнаграждение в процесния случай следва да бъде определен по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - по реда на неоценяемите искове. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и на частните жалби срещу решение от 21.06.2011 г. по адм. д. № 88/2009 г. на Софийския градски съд. Върховният административен съд - осмо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и основателността на заявените с нея касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима, а по същество е основателна в частта, касаеща присъдените разноски по делото в полза на "Ружие" АД и "Месодобив и Месопреработка Маноле" ООД. В останалата и част жалбата е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С обжалваното решение Софийският градски съд, по жалба на "Ружие" АД със седалище гр. София, е отменил изричния отказ на директора на Агенцията за държавни вземания, обективиран в писмо изх. № 30-02-56/18.06.2004 г. и извършените изпълнителни действия по нареждане за изпълнение изх. № 69840/27.05.2004 г. на публичен изпълнител при АДВ - Пловдив, въз основа на което на 28.05.2004 г. от банкова сметка на дружеството в ТБ "Биохим" - клон Пловдив е бил направен превод на сумата 4 000 000 лв. по сметка на бюджета при РД - Пловдив към АДВ като е осъдил НАП да заплати на дружеството сумата 80 390 лв., разноски по делото. Осъдил е НАП да заплати на "Месодобив и Месопреработка Маноле" ООД участвало в производството като трета заинтересована страна сумата от 48 400 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия. "Ружие" АД в рамките на данъчно изпълнителния процес се явява като "трето задължено лице" спрямо данъчния длъжник - "Месодобив и месопреработка Маноле" ООД с. Труд по силата на осъществена сделка, материализирана във фактура № 365/29.03.2002 г. издадена от "Месодобив и Месопреработка Маноле" ООД на "Ружие" АД във връзка с направена апортна вноска на машини и съоръжения на стойност 40 000 000 лв. в капитала на "Ружие" АД, с начислен ДДС по апортна сделка в размер на 8 000 000 лева. Процесното вземане, което "Месодобив и Месопреработка Маноле" ООД е имало спрямо "Ружие" АД, произтичащо от основанията, посочени в процесната фактура, с писмен договор за цесия от 10.06.2002 г. е цедирано на нов приобретател - цесионер, който е физическо лице - Костадин Крумов Пасков от град Пловдив. При спазване изискванията на чл. 99 от ЗЗД "Месодобив и Месопреработка Маноле" ООД е уведомило чрез писмено известие"Ружие" АД за извършената цесионна сделка. Въз основа на сключения цесионен договор в счетоводството на дружеството е извършено отписване на този нематериален актив, каквото представлява вземането, досежно дължимия ДДС върху данъчната основа на апортната сделка в размер на 8 000000 лева. Приел е, че след извършване на тази цесионна сделка, считано от 10.06.2002 г. "Ружие" АД град София няма статута на длъжник на "Месодобив и Месопреработка Маноле" ООД, респективно няма статута на "трето задължено лице спрямо държавата" по смисъла на чл. 192, ал. 1 от ДПК (отм)., поради и което осъщественото изпълнение върху банковите му сметки се явява незаконосъобразно. При анализа на доказателствата съдът е констатирал и нарушения на чл. 184 от ДПК (отм.) от страна на публичния изпълнител при провеждане на изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от ДПК (отм.) при пристъпване към изпълнение публичния изпълнител е длъжен да изпрати на длъжника съобщение за доброволно изпълнение в рамките на 7 дни. Това нормативно изискване не е спазено от страна на публичния изпълнител. Не е спазил и разпоредбата на чл. 192, ал. 2 от ДПК (отм.), съгласно която третото задължено лице има възможност в 3-дневен срок от получаване на нареждането за изпълнение да внесе дължимата сума по сметка на публичния изпълнител. Такова нареждане "Ружие" АД няма данни да е получавал. Нарушена е и разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ДПК (отм.) доколкото няма доказателства публичния изпълнител да е съставил протокол за извършеното изпълнително действие, предмет на обжалването, като по този начин "Ружие" АД е лишено от възможността за ангажиране на съответни искания и депозиране на възражения. С оглед на всичко изложено СГС е приел, че постановеното решение по реда на чл. 229, ал. 2 от ДПК (отм.), обективирано в писмо с изх. № 30-02-56/18.06.2004 г. на Директора на АДВ се явяват незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Незаконосъобразни се явяват и атакуваните изпълнителни действия, обективирани в нареждане за изпълнение с изх. № 69840/2705.2004 г. на Публичен изпълнител при АДВ - Пловдив, въз основа на което на 28.05.2004 г. от банкова сметка на "Ружие" АД в ТБ "Биохим" - клон Пловдив е бил направен превод на сумата от 4 000 000 лева по сметка на бюджета при РД - Пловдив към АДВ, поради което тези действия също следва да бъдат отменени. Настоящият състав на Върховния административен съд, осмо отделение, намира така постановеното решение в тази част за правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилното приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя. Неоснователни са възраженията на касатора за процесуална недопустимост на обжалваното решение. Безспорно по делото е, че предмет на жалбата пред СГС е мълчалив отказ на директора на Агенцията за държавни вземания и последвалия изричен отказ за издаване на решение за отмяна на извършено принудително изпълнение на 28.05.2004 г. върху парични средства по банкова сметка на АД "Ружие" в ТБ "Биохим" АД гр. Пловдив чрез превод на 4 000 000 лв. по сметка на бюджета в АДВ - Пловдив въз основа нареждане изх. № 6984/27.05.2004 г. на публичен изпълнител при РД - Пловдив към АДВ до банката за погасяване на публични задължения към бюджета на длъжника ООД "Месодобив и месопреработка Маноле" с. Труд, обезпечено чрез запориране сметката на "Ружие" АД . В рамките на 7- дневния срок, визиран в текста на чл. 229, ал. 4, вр. ал. 3, т. 4, пр. 1 от ДПК (отм.) "Ружие" АД е подал жалба срещу "мълчаливия отказ" на директора на АДВ по смисъла на чл. 113, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 от ДПК (отм.) за издаване на решение по чл. 229, ал. 2, т. 4 от ДПК (отм.) по депозираната жалба с вх. № 69840/24/4.06.2004 г. срещу извършените изпълнителни действия, обективирани в нареждане за изпълнение изх. № 69840/27.04.2004 г. на Публичен изпълнител при АДВ Пловдив, въз основа на което на 28.05.2004 г. от Банкова сметка на дружеството в ТБ "Биохим" - клон Пловдив е бил направен превод на сумата от 4 000 000 лева по сметка на бюджета при РД - Пловдив към АДВ. В жалбата е атакувано осъщественото изпълнително действие от страна на публичния изпълнител, съдържаща искане за неговата отмяна и за възстановяване на преведената сума по банкова сметка на "Ружие" АД София. По депозираната жалба с оглед датата на подаването й - 4.06.2004 г. и при наличието на императивната разпоредба на чл. 229, ал. 2 от ДПК (отм.) директорът на АДВ е следвало да се произнесе в 14-дневен срок, т. е., най-късно до дата 18.06.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 4 от ДПК (отм.), след изтичането на срока по ал. 1 от цитирания текст, в 7-дневен срок, а именно до дата 25.06.2004 г. е следвало дружеството - жалбоподател да получи съобщение за постановяване решение от Директора на АДВ по депозираната жалба. До посочената дата, тъй като не е бил издаден изричен акт, то е формиран "мълчалив отказ". В предвид на това, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ДПК (отм.) от страна на "Ружие" АД е била депозирана жалба до Софийски градски съд срещу "мълчаливия отказ" в срока по чл. 229, ал. 4 от ДПК (отм.). Междувременно, след депозиране на жалбата, директора на АДВ се е произнесъл с писмо, с което на жалбоподателя се съобщава, че първоначалната жалба се оставя без разглеждане поради недопустимостта й и с оглед липсата на правен интерес. Ето защо жалбата на "Ружие" АД срещу "мълчаливия отказ" за произнасяне на решение по чл. 229, ал. 2 от ДПК (отм.), депозирана пред СГС на 25.06.2004 г. е допустима. Такава се явява и допълнителната жалба, с която се атакува и последвалото изрично произнасяне на АДВ, тъй като то също подлежи на контрол. Съгласно Постановление на Пленума на Върховния съд под № 4/22.09.1976 г. по гр. д. № 3/76 г. ".... За административния орган сроковете по ЗАП са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран ... издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание ..., ако междувременно е била подадена жалба срещу мълчаливия отказ, тя следва да се приеме и да и се даде ход като жалба и срещу направения по-късно изричен отказ ...". Оплакването за неправилност на решението също е неоснователно и недоказано. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, че не са били налице основания за пристъпване към изпълнение върху паричните средства по банкова сметка на "Ружие" АД в ТБ "Биохим" клон Пловдив. Процесното вземане, което "Месодобив и Месопреработка Маноле" ООД е имало спрямо "Ружие" АД е цедирано с писмен договор за цесия от 10.06.2002 г. на нов приобретател - цесионер физическото лице Костадин Тасков. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 6 от ДПК (отм.) вземането на длъжника към трето лице, върху което се налага обезпечителна мярка следва да е ликвидно и изискуемо, като преценката за това дали дадено вземане е ликвидно и изискуемо следва да се направи с оглед определението, съдържащо се в чл. 192, ал. 1 от ДПК (отм.). Съгласно чл. 192, ал. 1 от ДПК (отм.) вземането е ликвидно и изискуемо, когато: бъде признато пред органа по принудителното изпълнение или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от трето лице. В конкретния случай нито едно от тези условия не е изпълнено, поради и което не може да се приеме, че запорираното вземане е ликвидно и изискуемо. по смисъла на цитираната правна норма. Налице е договор за цесия от 10.06.2002 г. Цедентът "Месодобив и Месопреработка Маноле" ООД прехвърля вземането си от 8 000 000 лева от "Ружие" АД към цесионера Костадин Тасков. Договорът е осчетоводен по сметка 416" Разчети със свързани лица по продажби" с която е занулена аналитичната партида 01 "Ружие" АД и е открита нова аналитична партида 03 на името на физическото лице със същия размер на вземането. Към датата на на постановлението за налагане на обезпечителни мерки изх. № 70-00-3789/26.06.2002 г., аналитичната партида "Ружие" АД е с нулево салдо, т. е "Ружие" АД към този момент не е длъжник на "Месодобив и Месопреработка Маноле" ООД. Същото е установено и към 28.05.2004 г., когато органите на данъчната администрация са извършили принудителното събиране задълженията на "Месодобив и месопреработка Маноле" ООД. С действията по осчетоводяването на стопанската операция на практика е оспорена принадлежността на вземането на "Месодобив и Месопреработка Маноле" ООД от "Ружие" АД. Обоснован е изводът, че не са установени безспорно и по законопредвидения начин предпоставките регламентирани в чл. 192, ал. 1 ДПК (отм.). Спорен по делото е бил и характерът на процесното вземане, тъй като съгласно дефиницията на чл. 13 от ДПК (отм.) титуляр на публичните вземания могат да бъдат единствено държавата и общините. Вземането на "Месодобив и месопреработка Маноле" ООД в размер на 40 000 000 лева по фактура № 365/29.03.2002 г. произтича от търговска сделка, при която доставчикът "Месодобив и месопреработка Маноле" ООД, е прехвърлил правото си на собственост върху притежаваните от него активи срещу определена цена, за стойността на която придобива акции от капитала на "Ружие" АД. В процесната апортна сделка не е осъществено реално плащане на ценовата престация, което е пречка за приложение на чл. 55, ал. 3 от ЗДДС (ред 99 г.). Цитираната норма предвижда сумата на начисления данък да се получи от доставчика заедно с плащане цената на доставката. Независимо от задължението на "Месодобив и месопреработка Маноле" ООД да начисли данъка, резултатът на дружеството за периода по смисъла на чл. 72, ал. 5 от ЗДДС (отм.) може да се изрази в данък за внасяне или в данък за възстановяване от републиканския бюджет. Определянето на разликата по реда на чл. 73 от ЗДДС (отм.) като данък за внасяне би могло да се квалифицира като публично вземане по смисъла на чл. 13, ал. 2 ДПК (отм.) за което важи забраната регламентирана в чл. 155 от ДПК (отм.). По делото не са релевирани твърдения за това какъв е бил резултатът за съответния процесен период, още повече, че вземането не е осчетоводено. Практически спорът между страните се отнася не само за ликвидността и изискуемостта на вземането, но и за неговия характер. По този въпрос административният орган не е ангажирал безспорни доказателства. В подкрепа на изложените мотиви е и констатираното обстоятелство, че предмет на запорното съобщение е част от сумата, за която администрацията е приела, че представлява начисления от "Месодобив и месопреработка Маноле" ООД данък. Нелогичен е изводът едно и също вземане да притежава в различните си части едновременно характера на публично правно и на частноправно вземане. В изричния административен акт липсват правни и фактически констатации по този въпрос. При неоснователността на касационните оплаквания решението в тази част като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. Частните жалби на "Ружие" АД и "Месодобив и месопреработка Маноле" ООД в частта за разноските са неоснователни. Касационната жалба на НАП против решението в частта за определените разноски е основателна. В производството пред СГС "Ружие" АД е претендирало присъждане на разноски в размер на 180 000 лева сума заплатена за възнаграждение за адвокатска защита и 50 лева за заплатена държавна такса, а "Месодобив и Месопреработка Маноле" ООД сумата от 120000 лева и 400 лева за изготвена експертиза. С обжалваната решение съдът е преценил прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като е присъдил на "Ружие" АД сумата от 80 340 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат и 50 лева за заплатената държавна такса. На "Месодобив и месопреработка Маноле" ООД е присъдил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 48 000 лева и направените разходи за изготвена експертиза в размер на 400 лева. Решението на СГС в частта на присъдените размери на възнагражденията за защита от адвокат на двете дружества е неправилно. Това е така, защото предмет на контрол в процесното съдебното производство не е данъчен акт, с който се установяват публични вземания, а акт на данъчен орган, с който се предприемат действия по събиране на публични вземания, т. е. действия с правни и фактически последици. Видно е, че разгледаният спор се отнася към изпълнителните действия, обективирани в нареждане за изпълнение с изх. № 69840/27.05.2004 г. с което е наложена обезпечителна мярка върху банкови сметки. Спорът не е свързан с установяване размера на самите публични задължения. Този размер е установим с друг акт на данъчната администрация по чл. 107, ал. 2 от ДПК (отм.), а не и с постановлението за налагане на обезпечителни мерки или нареждане за изпълнение. При тези съображения, настоящият състав на ВАС, осмо отделение приема, че спорът по настоящото дело не е с определен материален интерес, респективно адвокатското възнаграждение не следва да бъде определено съобразно разпоредбата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дължимия размер на адвокатските възнаграждения в конкретния случай съдът определя по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата като неоценяема претенция. В този смисъл съдът счита, че на двете дружества трябва да бъдат присъдени разноски в размер на по 150 лева за двете за всяка от инстанциите. При определянето на разноските съдът взе впредвид и доказателствата за платени държавни такси от всяко от дружествата в размер на по 65 лева. Представени са писмени доказателства за направени разходи от "Месодобив и месопреработка Маноле" ООД във връзка с изплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,