Решение № 4828 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11969/2014 г.

Решение № 4828 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11969/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена кмета на община Велико Търново, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 299 от 22.07.2014 г. постановено по адм. дело № 408 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Велико Търново. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустима жалба. Сочи, че решението е и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че обжалваният по делото отказ на кмета на Велико Търново няма характеристиките и не представлява административен акт. Излага, че когато искането е отправено до компетентен орган и се е произнесъл некомпетентен орган (каквато е хипотезата по делото) не е налице индивидуален административен акт. Такова произнасяне не подлежи на обжалване, защото не създава права и задължения за никого, независимо от формата и съдържанието му. Некомпетентният административен орган не само не е длъжен да издаде искания административен акт, но е длъжен да откаже да издаде акта. За да е допустимо съдебно производство е необходимо предварително произнасяне на компетентния орган и съответно обжалване пред по-горестоящ по материя и степен орган. Поради това счита, че образуваното производство е следвало да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК и като се е произнесъл по жалбата съдът е постановил недопустимо решение. Излага, че решението е неправилно и необосновано и в частта за разноските, тъй като в производството не е доказано извършването им от жалбоподателя. Прави искане решението да бъде обезсилено като недопустимо и да бъде прекратено производството по делото, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът - Средно общообразователно училище (СОУ) "Вела Благоева" - Велико Търново, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожен отказ за издаване на акт за прихващане или възстановяване, обективиран в писмо с изх. № 67-175 от 08.05.2014 г. на кмета на община Велико Търново, във връзка с искане изх. № 496 от 11.04.2014 г., подадено от СОУ "Вела Благоева" - гр. Велико Търново за възстановяването на внесени без правно основание такси за битови отпадъци за периода 2011 г. - 2013 г. за недвижим имот - парцел II в квартал 350 по регулационния план на гр. Велико Търново, заедно с построени в него сгради. Изпратил е преписката на компетентния орган - служител на община Велико Търново, оправомощен със заповед на кмета на общината с правата и задълженията на орган по приходите, за произнасяне по искането с подадено от СОУ "Вела Благоева" - гр. Велико Търново и е осъдил община Велико Търново да заплати на СОУ "Вела Благоева" разноски в размер на 1 100, 00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. За да постанови решението си съдът е изложил от фактическа страна, че с писмо изх. № 496 от 11.04.2014 г. на СОУ "Вела Благоева" (вх. № 67-175 от 11.04.2014 г. на община Велико Търново), от училището е поискано възстановяването на внесени без правно основание такси за битови отпадъци (ТБО) за периода 2011 г. - 2013 г. в размер общо на 12 922, 14 лв., за недвижим имот парцел II в квартал 350 по регулационния план на гр. Велико Търново, заедно с построени в него сгради. В искането са изложени мотиви, че управлението на имота не е предадено на училището, а едва тепърва се предприемат стъпки в тази насока. След получаване на становище от ръководителя на звено "Вътрешен одит" в община Велико Търново, с писмо изх. № 67-175 от 08.05.2014 г. кметът на общината е отговорил, че счита искането за неоснователно, тъй като ТБО за периода 2011 г. - 2013 г. са заплащани в съответствие с действащите нормативни разпоредби. Изложени са мотиви за наличие на основание по чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ за заплащане на ТБО от СОУ "Вела Благоева", тъй като посоченият имот - публична общинска собственост е предоставен на същото за управление. Развити са и доводи, че съгласно чл. 10, ал. 5 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти, приета с решение на Общински съвет - Велико Търново, директорите на училища с въведена система на делегирани бюджети, осъществяват управлението на публична общинска собственост от свое име, за своя сметка и на своя отговорност. При така установеното съдът е изложил, че оспореното волеизявление, съдържащо се в писмо изх. № 67-175 от 08.05.2014 г. на кмета на община Велико Търново е направено по повод на постъпило до него искане за издаване на акт за прихващане или възстановяване (АПВ). Посочил е, че в него са изложени аргументи по съществото на отправеното от СОУ "Вела Благоева" искане, като изрично е направено изявление, че сезираният орган счита искането за неоснователно. Поради това е достигнал до извод, че писмото съдържа властническо волеизявление, скрепено с възможност за държавна принуда. След анализ на нормите на чл. 128 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл. 9б и чл. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), съдът е посочил, че компетентни да се произнесат по отправеното искане са служители в общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, а кметът има властнически правомощия едва във фазата на евентуалното административно обжалване на АПВ (или на ревизионния акт, ако по повод искането се е развило ревизионна производство). Посочил е, че ответникът се е произнесъл с индивидуален административен акт, а не с потвърждаващо решение, в качеството на горестоящ административен орган и не е предприел действия по изпращане на преписката на компетентния орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Поради това е достигнал до извод, че кметът на община Велико Търново не притежава материалната компетентност за издаване на искания индивидуален административен акт, което има за последица неговата нищожност. Прогласил е нищожността на акта и е изпратил преписката на компетентния орган - за произнасяне по искането. Приел е за основателно направеното от жалбоподателя искане за заплащане на разноски за един адвокат в размер на 1 100, 00 лв., като се е позовал на договор за правна защита и съдействие от 26.05.2014 г. и преводно нареждане от 26.05.2014 г. Настоящият състав на ВАС, седмо отделение, намира, че правилно с обжалваното решение на АС - Велико Търново е обявен за нищожен отказът за издаване на АПВ, обективиран в писмо с изх. № 67-175 от 08.05.2014 г. на кмета на община Велико Търново и преписката е изпратена на компетентния орган за произнасяне по искането подадено от СОУ "Вела Благоева" - гр. Велико Търново. Възстановяването на недължими суми, внесени от данъчния субект или събрани въз основа на подадена от него декларация, се осъществява по негово искане. Общият ред за подаване на искането и компетентността на органа са регламентирани чл. 129 и чл. 130 от ДОПК. Съгласно чл. 129, ал. 3 ДОПК, след постъпване на искането се извършва проверка или ревизия, като в първата хипотеза се издава АПВ, с който се уважава искането (изцяло или частично) или се постановява отказ за възстановяване или прихващане изцяло или частично на поисканите суми. Изборът на способ чрез който да бъде установена дължимостта или недължимостта на претендираните от лицето суми е изцяло в правомощията на органа по приходите. Според чл. 129, ал. 7 от ДОПК, актовете за прихващане или възстановяване се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове. Редът за обжалване на ревизионните актове е регламентиран в глава ХVIII и глава ХIХ на ДОПК. Нормата на чл. 4, ал. 1 вр. с чл. 9б от ЗМДТ регламентира, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 5, вр. с ал. 1 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Правата и задълженията на органи по приходите във връзка с установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и такси по ЗМДТ по реда на ДОПК се възлагат на изрично посочени служители (чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ). Описаната законова уредба, относима към спорното правоотношение налага извод, че компетентен да издаде АПВ е именно оправомощен със заповед на кмета на общината служител, на когото са възложени функциите на орган по приходите. В настоящия случая по делото няма данни за произнасяне по направеното от СОУ "Вела Благоева" искане от компетентен орган по приходите, а видно от съдържанието на писмото, то не е издадено в производство по обжалване по административен ред. Паради това правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че отказът обиктивиран в писмо с изх. № 67-175 от 08.05.2014 г. на кмета на община Велико Търново е постановен от некомпетентен орган. Нарушена е забраната по чл. 10, ал. 1 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК по-горестоящ административен орган да изземва за решаване на въпрос от компетентността на подчинения му административен орган. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, че писмото не носи характеристиките на индивидуален административен акт, съответно - за недопустимост на първоинстанционното производство. Видно от съдържанието му то инкорпорира произнасяне по същество по направеното от СОУ "Вела Благоева" искане. Действително, като постановено от некомпетентен орган писмото не може да породи целените с него правни последици, но именно за да не създава правна привидност относно съществуването им, съдът следва да го отстрани от правния мир, като правно средство за това е обявяване на неговата нищожност. Като е достигнал до посочените изводи АС - Велико Търново и постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение размера на присъдените с решението разноски, настоящият състав намира, че АС - Велико Търново неправилно е осъдил община Велико Търново да заплати на СОУ "Вела Благоева" разноски в размер на 1 100, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. За доказване на присъдените с обжалваното решение разноски от страна на СОУ "Вела Благоева" е представен договор за правна защита и съдействие № 000664 от 26.05.2014 г., с който между училището и представляващия го адвокат е договорено възнаграждение в размер на 1 100, 00 лв. платими по посочена в договора банкова сметка. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. В случая, за доказване на направените разноски, по делото е представено незаверено копие от преводно нареждане от "Общинска банка" АД от 26.05.2014 г., което не отговаря на изискването на чл. 183 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с § 2 от ДР на ДОПК и не може да служи като доказателство за заплащането на сумата. Предвид изложеното съставът на АС - Велико Търново неправилно е приел, че извършването на договорените разноски е реално доказано. Решението, в посочената част се явява неправилно и следва да бъде отменено, като искането на СОУ "Вела Благоева" за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,