Решение № 5564 от 29.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Димитров, чрез адв. Кьосева, срещу Решение 2 от 05.01.2023г., постановено по адм. дело 358/2022г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед 18-10494/05.10.2022г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Кюстендил. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че не са били налице доказателстваза възникване на нови данни или промяна на стари във връзка със собствеността на процесните имоти, които да подлежат на записване в кадастралната карта /КК/ и кадастралния регистър /КР/. Процесната заповед била немотивирана и не ставало ясно дали промяната се налага поради наличието на грешка или непълнота, в нея липсвали фактическите основания за издаването ѝ, като и съдът в обжалваното решение не се е произнесъл по този въпрос. Възразява, че той също е собственик на поземления имот, в който се намират процесните сгради и не е изразявал воля за нанасянето им. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание не се явява, но чрез адв.Кьосева поддържа жалбата. Ответникът началник на СГКК Кюстендил, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът В. Илиев, в писмен отговор, чрез адв. Захаринов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Кюстендил е образувано по жалба на В. Димитров срещу Заповед 18-10494/05.10.2022г. на Началника на СГКК Кюстендил, с която на основание чл.54, ал.4, във връзка с чл. 54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр.Дупница, одобрена със заповед 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, изразяващо се в: нанасянето на нов обект - сграда с проектен идентификатор 68789.607.373. 6, с площ 7 кв. м. и предназначение друг вид сграда за обитаване без данни за собственост и заличаване на обект от КККР: сграда с ид. 68789.607.373. 3, с площ 6 кв. м. и предназначение друг вид сграда за обитаване, собственост на В. Илиев и В. Димитров. За да отхвърли жалбата срещу процесната заповед, съдът е приел, че тя е издадена по заявление на В. Илиев, като съсобственик на имот с ид. 68789.607.373 по КККР на гр. Дупница, към което е приложена скица - проект 15-1019347/02.09.2022г. и обяснителна записка за отстраняване на непълноти и грешки, в която са изчертани и описани исканите промени. Констатирал, че жалбоподателят също е съсобственик на поземлен имот с ид. 68789.607.373. Счел, че проектът и документите към него отговарят на изискванията по чл. 75 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и чл.14 и чл.16 от Наредба РД-02-20-4/11.10.2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, че същият може да служи за процедиране на изменение на КККР.Като фактическо основание за нанасяне на сградата с идентификатор 68789.607.373. 6, приел соченото в обяснителната записка към скицата-проект - Удостоверение за търпимост УТ - 83 от 25.05.2022г., издадено от Главния архитект на Община Дупница, съгласно което същата е изградена през 1990г. Съдът извел правни изводи, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби. Приел, че наличието на удостоверение за търпимост по отношение на обекта на кадастралното изменение е достатъчно условие за нанасянето на кадастралната карта, доколкото същото доказва фактическото й съществуване, като не се записват данни за данни за собственост върху същия, поради непредставяне на такива доказателства. Отбелязал, че попълването на кадастралния регистър относно собствеността върху новонанесения обект, може да се осъществи след представяне на относими писмени доказателства за собственост по ред предвиден в ЗКИР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, споделя изводите, направени в мотивите на решението. При изяснена фактическа обстановка, съдът е обсъдил релевантните доводи за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган и в предвидената от закона форма, както и при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗКИР - Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България и като съвкупност от такива данни следва при отразяването на обектите да е налице съответствие между тези данни - нанесените граници да съответстват на очертанията и размерите на обектите по съответните документи за собственост и действителното им състояние. Фактическите основания за издаването на процесната заповед се съдържат в приетата в административната преписка скица - проект и обяснителна записка за отстраняване на непълноти и грешки, в която са изчертани и описани исканите промени и стъпват върху приложеното удостоверение за търпимост по отношение на обекта на кадастралното изменение, което доказва фактическото съществуване на обекта, предмет на кадастралното изменение. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Това означава, че несъответствията трябва да са налице към датата на одобряване на КККР за съответната територия, в случая към 2004г., а не след одобряването й. В тази връзка правилно съдът е приел, че е налице такова основание по отношение на исканото изменение на КККР, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че е налице непълнота в КККР по отношение съществуваща сграда с проектен идентификатор 68789.607.373. 6, тъй като тя е съществуваща от 1990г., но не е била нанесена при одобряване на КК. Това несъответствие подлежи на отстраняване по реда на чл.54, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗКИР. С оглед на това достига до извод за законосъобразност на оспорената заповед с материалния закон. Неоснователни са възраженията по касационната жалба, че строителството на процесния обект е извършено незаконосъобразно. Този факт е ирелевантен в настоящия случай, защото, както бе посочено по-горе, обектите на кадастъра се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания. Неоснователно е и инцидентното оспорване на приложеното удостоверение за търпимост на процесната сграда, тъй като то е акт, който не подлежи на оспорване. Неоснователен е и довода, че административният орган не е посочил в конкретния случай дали е налице непълнота или грешка и в какво се състоят. Макар и в мотивите на оспорената заповед изрично да не е конкретизирано коя от двете хипотези е приложена, то от приетите скица-проект, обяснителна записка и удостоверение за търпимост, това става категорично ясно и в тази връзка е налице трайна практика на ВАС. От друга страна доколкото и непълнота, и грешката са определени като несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, то не следва изрично в мотивите на акта административният орган изрично да сочи дали е налице непълнота или грешка. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи в достатъчна степен изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,