Решение № 1291 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11522/2018 г.

Решение № 1291 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11522/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на община Главиница, представлявана от кмет Н. Ниази срещу решение № 82 от 6.07.2018 г., постановено по адм. дело № 17 по описа за 2018 г. на Административен съд Силистра, с което е отхвърлена жалбата срещу уведомително писмо изх. № 01-0800/2142 от 25.10.2017 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата на развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2016. Развива подробни доводи в касационната жалба, обуславящи отмяна на първоинстанционното решение на основание чл. 209, т. 3 от АПК, връщане на делото за ново разглеждане на друг състав или да се постанови решение по същество като се уважи жалбата на общината срещу уведомителното писмо. Претендира присъждане на направени по делото разноски. Ответникът - заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било уведомително писмо изх. № 01. -0800/2142 от 25.10.2017 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата на развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2016. За да отхвърли жалбата съда е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в рамките на законовите му правомощия. Мотивиран е, в него се съдържат фактически обстоятелства и правни констатации, които осигуряват неговата обоснованост и дават възможност за съдебен контрол. Няма допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат неговата отмяна на процесуално основание. Анализирани са всички събрани до административната преписка доказателства, както и тези в съдебното производство. Установено е, че процесния парцел е разораван две последователни години без надлежно възстановяване в определените срокове - до направените проверки на място - 17.11.2015 г., приключила 7.12.2015 г., а втората 13.10.2016 г. -9.11.2016 г. Установил е, че разораването на площите не е направено от жалбоподателя, но същият не е изпълнил ангажимента си за възстановяване на затревяването в срок съгласно законовите изисквания и поради наличието на посочените разпоредби в Наредба № 11 от 6.4.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. правилно е прекратен агроекологичния ангажимент. Решението е правилно. Оплакванията в касационната жалба, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 пр. 2 от АПК са неоснователни. Назначаването на експертиза с поисканата от жалбоподателя задача правилно е било прието от съда за излишно, тъй като фактът относно разораването на площта не е бил спорен по делото, както е установил съда в съдебен протокол от 21.06.2018 г. Правилно е и установеното, че невъзстановяването в срок на разораните затревени площи съобразно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба 5 от 27.2.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, към която препраща Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 е нарушение, което се санкционира с прекратяване на ангажимента. Приложимата норма на чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба 11 от 6.4.2009 г., както правилно е приел съда, потвърждавайки изводите на административния орган. няма допуснати нарушения на материалния закон, съдебният акт е обоснован подробно. Решението следва да бъде оставено в сила. Няма искания от ответника за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, четвърто отделение