Решение № 13951 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9534/2015 г.

Решение № 13951 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9534/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка чл. 78, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. М. Н. срещу решение № 128/6.07.2015 г., постановено по административно дело № 18/2015 г. по описа на Административен съд - С. З.. Наведени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение, с което да се прогласи нищожността на заповед рег. № 106/15.02.2007 г. за настаняване на лице в заведение за отрезвяване, издадена от полицейски орган в подразделение "Заведение за отрезвяване" на сектор "ОП" към отдел "ООРП" - ОДП С. З.. Ответната в производството страна - полицейски орган в подразделение "Заведение за отрезвяване" на сектор "ОП" към отдел "ООРП" - ОДП С. З. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд отхвърля подадената от П. М. Н. жалба с искане за прогласяване нищожността на Заповед рег. № 106/15.02.2007 г. за настаняване на лице в заведение за отрезвяване, издадена от полицейски орган на основание чл. 78, ал. 1 от ЗМВР (отм.), като неоснователна. При постановяване на съдебния акт, решаващият съд приема, че с оспорената заповед е наложена предвидена в действалия към момента на издаването й закон ограничителна мярка - "настаняване на лице в заведение за отрезвяване", на регламентирано в закона материалноправно основание - нарушаване на обществения ред поради употреба на алкохол /чл. 78, ал. 1 от ЗМВР - отм./, с оглед на което не може да се счита че актът е издаден без нормативно основание. Предвид обхвата на съдебния контрол при оспорване с искане за прогласяване нищожността на административен акт, първоинстанционният съд обосновава извод, че в случая не подлежи на преценка нито съществуването на възприетите от полицейския орган като релевантни за прилагането на ограничението факти и обстоятелства, нито доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта основание за настаняването на П. Н. в заведение за отрезвяване. Съобразено е, че материалната незаконосъобразност на административния акт би била основание за прогласяване на нищожността му само в хипотезата на издаването на акт лишен изцяло от законова опора, без каквото и да е било нормативно основание или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи, каквито нарушения в случая не са налице. При прилагането на чл. 142, ал. 1 от АПК и при липса на изрична законова разпоредба, определяща за недействителни издадените административни актове по чл. 78, ал. 1 от ЗМВР (отм.), първоинстанционният съд приема като ирелевантно за валидността на оспорената заповед обстоятелството, че към момента на подаване на жалбата, разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение, не са налице нормативно регламентирани основания за настаняване на лице в заведение за отрезвяване. Обсъдено е и възражението относно несъответствие с целта на закона, като законосъобразно е изведено, че то би могло да се разглежда като основание за нищожността на административния акт, само когато пряката цел на разпоредените с акта правни последици е несъвместима със законовата цел, за която е регламентирано упражняването на правомощието за издаването на акта. В случая по делото не са приети доказателства от които да се направи извод, че с издаването на обжалваната заповед и упражненото правомощие по чл. 78, ал. 1 от ЗМВР (отм.) се преследва цел, несъвместима с целта, вложена от законодателя в регламентацията на ограничителната мярка "настаняване в заведение за отрезвяване". В заключение е прието, че не са налице основания за прогласяване нищожността на оспорената заповед, поради което жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства по жалбата, с която е бил сезиран и е извел правилен краен извод, който се възприема изцяло от настоящата инстанция. Нищожността на административния акт е форма на недействителност. Съгласно константната съдебна практика, която е непротиворечива, липсата на компетентност на органа при издаване акта и неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на административно-производствените правила и материалния закон, както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния орган. Прието е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици. Съдът намира, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. Другите основания за оспорване на актовете, които по принцип налагат отмяната на порочния акт като незаконосъобразен, могат да доведат също до нищожност, при особено съществена тежест на нарушението. В конкретния казус изискванията за форма са спазени - обжалваният акт е издаден в изискуемата писмена форма, посочени са фактически и правни основания за постановяването му. По отношение компетентността на издателя на акта, настоящият съдебен състав споделя изцяло съображенията и изводите на първоинстанционния съд, с оглед на което намира за ненужно да ги излага повторно. Полицейският орган в подразделение "Заведение за отрезвяване" на сектор "ОП" към отдел "ООРП" - ОДП С. З., като материално и териториално компетентен, е издал обжалваната заповед изцяло в кръга на своите правомощия, съгласно нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР (отм.). Въз основа на гореизложеното в настоящия случай не е налице нито една от предпоставките, която би могла да доведе до нищожност на обжалвания административен акт. Както правилно е приел решаващият съд и видно от представените по делото доказателства, обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Следва да се отбележи, че наведените възражения в касационната жалба са по отношение на административния акт, а не срещу първоинстанционното решение, поради което излизат извън предметния обхват на касационния контрол за законосъобразност, съгласно уредбата на чл. 208 от АПК. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - Пето отделение