Решение № 510 от 17.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9264/2022 г.
ВАСТрето отделение17.01.2024 г.докладчик т Светлана Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Велков, представляван от адвокат Л. Сурлеков, за допълване на решение 5500 от 26.05.2023 г. по адм. д. 9264/2022 г. на Върховния административен съд, трето отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА/п/ ЮЛИЯН КИРОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 176, ал. 1 АПК. Образувано е по молба на Н. Велков, представляван от адвокат Л. Сурлеков, за допълване на решение 5500 от 26.05.2023 г. на Върховния административен съд, трето отделение по настоящото дело. С молбата се иска съдът да допълни решението си, поради това че не се е произнесъл по предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на органите на ТД на НАП. В молбата се изразява становище, че съдът е следвало да се произнесе по обективно съединените искове, имащи различни правни основания. Излага се довод, че касационната инстанция не се е произнесла по пълния обем на касационното оспорване на първоинстанционното решение в произнасянето му по останалите обективно съединени искове. Касационният жалбоподател и ответник по молбата - НАП, чрез юрисконсулт Евтимов, оспорва направеното искане и счита, че по делото е предявен само един иск и по него има произнасяне. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че направеното искане е недопустимо и неправилно и не следва да бъде уважавано. Същото е следвало да се направи пред първоинстанционния съд. Върховният административен съд, трето отделение, намира молбата по чл. 176 АПК за процесуално допустима, а по същество я намира за неоснователна поради следното: С решение 5093/26.07.2022 г., постановено по адм. дело 3143/2022 г. по описа на Административен съд София-град първоинстанционният съд е осъдил НАП да заплати на Н. Велков обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 420 лв. за периода 30.12.2009 г. до 05.04.2017 г. в резултат на отменен ревизионен акт 1001709 от 30 .11.2010 г. на ТД на НАП Пловдив, ведно със законната лихва от 05.04.2022 г. до окончателното изплащане, като за разликата до 50 000 лв. искът е отхвърлен. В мотивите на решението съдът е коментирал наложените в хода на данъчната ревизия обезпечителни мерки и извършваните проверки от органите на НАП и е извършил преценка на тяхната законосъобразност. С решението на ВАС, трето отделение, чието допълване се иска, е обезсилено решение 5093/26.07.2022 г., постановено по адм. дело 3143/2022 г. по описа на Административен съд София-град в осъдителната му част и в тази част е прекратено производството по делото. В отхвърлителната му част, решението на АССГ е оставено в сила. Съгласно чл. 176 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Касационният съд постановява допълнително решение, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, направено с касационната жалба. С подадената искова молба от Н. Велков срещу НАП по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е предявен един иск за сумата от 50 000 лв. Като основание в исковата молба е посочен незаконосъобразен ревизионен акт, за който се твърди, че е отменен от съда, както и незаконосъобразни действия на органите на НАП. За да се приеме, че са налице обективно съединени искове, всеки един иск трябва да бъде индивидуализиран с отделно основание, искане и цена на иска. В случая се претендира заплащане на сумата от 50 000 лв. и само този иск е бил предмет на разглеждане от първоинстанционния съд. Ако ищецът счита, че е предявил два обективно съединени иска, следваше да иска допълване на решението на административния съд в частта на неразгледания и непроизнесен иск. От решението на АССГ е видно, че предмет на делото е бил един иск за сумата от 50 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменен като незаконосъобразен ревизионен акт. В хода на съдебното производство АССГ е преценявал действията на органите на НАП, предприети в хода на изготвяне на ревизионния акт, поради това че евентуалната им незаконосъобразност може да се отрази на степента и размера на евентуално причинени вреди. Но тези действия не могат да бъдат основание за самостоятелен иск, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 5 АПК. Според посочената норма, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. С оглед на това, тричленният състав на ВАС, трето отделение счита, че се е произнесъл по целия петитум на подадената касационна жалба. Налице е формулирана и изразена воля на съда по целия спорен предмет, който е бил на разглеждане и пред първа инстанция. Водим от горното и на основание чл. 176, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,