Решение № 10689 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14358/2011 г.

Решение № 10689 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14358/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Мая Цончева, в качеството й на процесуален представител на началника на митнически пункт (МП) "Нефтопристанище" - Бургас, срещу решение № 934 от 7.07.2011 г. на по адм. дело № 142 по описа за 2010 г. административен съд - Бургас, с което е отменено негово решение № 1064 от 9.11.2009 г. към ЕАД № 1004/4-36/25112006/14122006/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД оспорва същата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мария Иванова като неоснователна, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересуваната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас не ангажира становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, прие за за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било решение № 1064 от 9.11.2009 г. към ЕАД № 1004/4-36/25112006/14122006/ на началника на МП "Нефтопристанище" - Бургас. С него на основание чл. 35 от ЗМ е определена митническа стойност в размер на 49 117 275.00 лв. при декларирана в ЕАД такава в размер на 48 958 914.00 лв. при валутен курс 1.55930 лв./щ. д. и допълнително задължение за ДДС в размер на 31 672.00 лв. ведно със законната лихва от 25.11.2006 г. В мотивите на съдебното решение е установена фактическата страна по спора, която не е спорна, а именно, че с ЕАД № 1004/4-36/25112006/14122006/ е оформен режим внос на 74 866 622 кг суров нефт с получател "Лукойл Нефтохим Бургас" АД по фактура № 90055168/7689 от 7.12.2006 г. на доставчика "Литаско" - Швейцария на обща стойност 31 499 567.43 щ. д. Декларираната фактурна стойност в кл. 22 на ЕАД е 31 398 008.00 щ. д., определена пропорционално /намалена/ съобразно измереното количество при вноса. Приета е митническа стойност в размер на 48 958 914.00 лв. при валутен курс 1.55930 лв./щ. д. и елементи на облагане по чл. 69, ал. 1 от ППЗМ. Начисленият ДДС в размер на 9 791 783.00 лв. е платен с платежни нареждания от 24.11.2006 г., 30.11.2006 г. и 12.12.2006 г. Съгласно докладна записка вх. № РД2602-0019 от 23.10.2009 г. по описа на РМД Бургас, изготвена след извършена проверка в изпълнение на Заповед за възлагане № 166 от 1.10.2009 г. на и. д. директора на РМД Бургас, се установява в счетоводната отчетност на дружеството, че задължението към доставчика и плащането на същото са отразени по стойност във валута, така както е посочена във фактурата, която стойност е различна от посочената в ЕАД като основа за определяне на митническата стойност. Поради това и на основание чл. 35 от ЗМ митническият орган е определил нова митническа стойност, съответстваща на подлежащата на плащане и платената цена на доставчика, посочена във фактурата. Не се спори между страните, а това е видно и от изложените в оспореното решение на началника на митницата мотиви, че при разтоварването е замерено по-малко количество нефт (25 169 121 кг), което е по-малко от посоченото в коносамента при натоварването и съответно във фактурата (50 095 281 кг). Посоченото обстоятелство е констатирано с Генерален акт № 112 от 25.11.2006 г. и с Акт известие № 112/1 от 25.11.2006 г., посочени в кл. 44 на ЕАД. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от сертификат за разтоварено количество (доклад № 13901/10001015/06 от 25.11.2006 г.) и обобщен доклад за количествата по коносамент и по пристанищна разписка, съответно - констатираните разлики, подписани от независим инспектор на Saybolt. От правна страна съдът е приел, че според установените факти, безспорно е налице съставът на чл. 69, ал. 1, изречение второ от ППЗМ (ДВ, бр. 68/2006 г.). Посочената норма допуска да се извърши корекция на митническата стойност чрез пропорционално разпределяне на действително платената или подлежащата на плащане цена в случай на частична загуба. Извършването на тази корекция не е поставено в зависимост от причините за загубата. В случая разликата между натовареното количество нефт и разтовареното количество не е внесена на територията на страната и за нея не възниква вносно митническо задължение. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че така постановеното решение е правилно и съответства на приложимите материално правни норми. Неоснователен е доводът на касатора, че митническата стойност в конкретния случай следва да се определи по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на базата на издадената от продавача търговска фактура. Всъщност с оглед момента на вноса, приложима е разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, посочена в мотивите на решението на началника на МП, регламентираща, че митническата стойност за внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежащата на плащане цена, коригирана при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗМ. Тази разпоредба се прилага в случаите, когато няма спор за количеството на внасяните стоки, т. е. при липса на разлика между натовареното от доставчика количество и разтовареното от получателя на стоката. В процесния случай обаче безспорно е установена разлика в количествата - при натоварване на стоката от доставчика "Литаско" и при разтоварването й в България. Страните не спорят, че това е така, а и този факт е констатиран чрез съставените Генерален акт № 112 от 25.11.2006 г. и с Акт известие № 112/1 от 25.11.2006 г., посочени в кл. 44 на ЕАД, които се подписват от представител на лицензиран пристанищен оператор, от капитана на танкера и от митнически служител. Начисляването на ДДС трябва да бъде само върху съответното количество, което е разтоварено в България, т. е. действително внесеното количество, понеже не може да се оформи режим внос на количество, което не е внесено на територията на страната. Затова и е регламентирано в чл. 69, ал. 1 от ППЗМ, че когато стоки, декларирани за внос в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35, ал. 1 от ЗМ е онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България. Затова е без значение, че касаторът е заплатил договорената цена, тъй като определянето на публичните задължения към момента на вноса са върху действително внесеното на територията на страната количества, а не върху договорените такива. С оглед вида на процесната стока и летливия й характер е възможно да се приеме, че част от натовареното количество е изгубено, макар че такива доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза не са ангажирани по делото, но както е приел и първоинстанционният съд, приложението на цитираната разпоредба не зависи от причините, поради които е настъпила частичната загуба. Плащането на договорената цена не променя изводите, че облагането с ДДС на вноса на суровия нефт следва да бъде само за действително внесеното в България количество, а не и върху договореното. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, такова следва да се присъди на ответника по касация на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в размер на 1 083.44 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,